Една история за надеждата! Малко момиченце се обади на 911, за да спре насилника на майка си

Детски глас се обажда на 911.

На линията е малкото момиченце Лиза Флойд.

По време на разговора тя е обляна в сълзи и моли диспечера да изпрати полицията, защото вторият й баща бие майка й.

Всичко, което тя казва, е ужасяващо за слушане и наистина човек може да почувства болката в думите й. За нейно щастие краят на историята не е лош, за разлика от други подобни разкази.

Години, след като е направен този запис, Кит Круел, който е застъпник на преживели домашно насилие, се чуди какво е станало с малката Лиза. Кит, който работи за полицейското управление, е намерил начин да я открие, но за съжаление я намира отново във връзка, в която с нея е злоупотребявано. С помощта на Кит тя започва да работи с тези отношения в личния й живот.

Лиза смътно си спомня този запис на 911 и няма представа, че той ще бъде използван за образованието на хора за последиците от домашно насилие на децата. Въпреки че са минали толкова години от инцидента, Лиза не настоява да слуша този разговор и да преживее отново събитията от онази нощ. Тя не разбира защо този запис е толкова известен и казва, че се е обаждала стотици пъти на полицията, а службите за закрила на детето са влизали в дома й повече от 120 пъти. Нейните братя и сестри никога не са били отнемани от социалните работници и от тяхната майка, но днес тя би искала това да се беше случило.

В един блог за деца, жертви на домашно насилие, Лиза споделя историята си. Тя разказва за трудностите на израстването си и за това как животът непрекъснато се опитвал да я влачи надолу „Вярва, че не съм достойна, чувствах се провалена и че не струвам нищо. Не вярвах, че нещо може да промени живота ми.“

С тези чувства тя започва една връзка, в която с нея е злоупотребявано, и с която се е примирявала с години, но накрая е успяла да избяга.

Лиза смята, че дължи много на хората, които са влезли в живота й по време на тези години и които са отделяли от времето си да я насърчават и подкрепят.

Към края на тази история Лиза казва: „Пътуването ми още не е свършило. Имам много уроци за научаване и препятствия за преодоляване, но вече не се страхувам да го направя. Мисля, че е важно за хората да знаят това, за да не остават там, където са. Вие просто трябва да преодолеете препятствието, което трябва да се преодолее, и с помощта на хората, които са до Вас и с вашето собствено убеждение, че това си струва, може да оцелеете.“