Една от най-сексапилните БГ актриси Биляна Петринска пред „Петел”: Време за жени е, но има нужда от истински мъже

Андрей Велчев, София

Биляна Петринска е популярна актриса от Народния театър "Иван Вазов". В стартиралия наскоро по TV-7 – 1 сезон на "Секс, лъжи и TV" играе безскрупулна и амбициозна шефка на новините, за която именно секса, лъжите и манипулацията са основно оръжие за позиции и власт в телевизията, в която е спусната от високо. Героинята й също се казва Биляна. В новинарския й екип в сериала има и една съвсем истинска новинарка - Валентина Войкова, която й признала, че става доста страховита, когато се вживее в ролята на началничка за разлика от това, което е като човек извън екрана. Първите четири серии се правят от режисьорката Зорница София, а следващите от Станислав Тодоров-Роги и Димитър Димитров.Тя е завършила Татралния колеж “Любен Гройс”, където 11 години е била и асистент по актьорско майсторство на проф. Елена Баева. Първата й роля на сцена е била на Пепеляшка в театър “Възраждане”, където си партнирала със Стоянка Мутафова и Емилия Радева. Играе на сцената на Народния театър (“Пигмалион”, “Почивен ден”, “Животът е прекрасен“ ”Кълбоведна мълния”,Идеалният мъж” - постановка на известния френски режисьор Тиери Аркур). Снима се  в  български и чужди филми.

-Hаскоро бяхте на челна страница на роден вестник, "Секс, лъжи и TV" ли гарантират по висока аузитория, или ефектът е временен?

-Ако целта е да си на първа страница на вестник - това в България никак не е сложно, а и не е гарант за успеваемост; Пълно е със звезди в България. По-голям успех е да не си там вече. В България каквото и да направиш ефектът е доста временен. И това е резултат от тоталното разместване на ценности  и бързата загуба на интерес на зрителя. Телевизията е един голям манипулатор.

Смятате ли, че сексът, лъжите и телевизията са основна тема на медиите?

Да манипулираш обществото е с цел лична облага. Игра, на която се нагледахме .И продължаваме да я гледаме 

Спомняте ли си как се качихте на сцена?

От малка сам на сцена. Пея и танцувам. Актрисата дойде като логично развитие на потребностите ми.

Вие играете ли роля и в ежедневието си?

Старая се да съм честна са себе си. Тогава това не би могло да бъде роля. Макар  че всеки от нас има такава . Не си  еднакъв с родителие, приятелие  и шефа си, нали?

Според вас поговорката „забравил шутът ранга свой“  отнася ли се за професията артист в 21 век? Или по-мека казано, как използвате ролята си на любимци на публиката артистите в новата мултимедийна среда?  

 Може и такъв превод- Пази Боже сляпо да прогледа. Имаме доста примери.Нека не ги привеждаме тук. Притеснява ме липсата на критерии и вкус.Липсата на един наистина силен културен пласт, който да се развива и да инвестира в културата на духа към истнските устои на нацията. Разместването на ценностите обезсисли много хора, които наистина могат. Всъщност,  за да си продадеш продукта трябва да  викаш силно. Посредствеността е крещяща. И ние всички позволихме това.

Смятана сте за една от най-сексапилните български актриси, има ли нещо скандално, без жълт оттенък, което да споделите за гребена на онлайн средата – Petel.Bg?

Благодаря на гена си. Поддържам форма, старая се, полагам усилия,Нищо не идва даром.   Записах песен. Танго. Мисля за клип. Инвестирам в себе си познания, умения, за да се развивам.  Това е най-трудната работа. Тази със себе си, със слабостите си.

Време за жени ли е забързаното ни ежедневие?

Мда.Силно се надявам да не стане  “време за жени, но липса на мъже”. Винаги съм смятала, че във времето за жени, все по-силно има нужда от истински мъже.

Предизвиква ли ревност за едно известна българска актриса, фактът, че в  медиите ни има повече интервюта с фолк певици и манекенки, отколкото с актриси или режисьори?

Устоите на един човек не са в това колко интервюта има. Това въобще не ме интересува.Който каквото има да казва го казва. Ако някой се интересува пита.

С пробуждането на културата на театралния зрител има ли и уважение и признание на артистите днес?
Искам артистът да придобие индивидуалност. Да не се слагат “артистите” под един знаменател. Културни на човек да може да се “оценява” . Да се разпознава качеството Тогава може да говорим за отношение към култура. Когато има културен пласт, който се грижи и отстоява – той  може да се надгражда! Тогава ще говорим и за конкуренция, която води към развитие, признание и отношение. Това завси и от нас, но и от една държавна законова стратегия .   
Какво липсва на българския театър?

-Добър продуцент и мениджър. Съвременни решения и дързост. От нас си зависи, но на а мен лично като актриса  ми трябват режисьори. Театърът ни трябва повече да се отвори  към света. Като средства , като изразяване, като визия дори. За съжаление не се прави никакъв културен обмен на практическо ниво уъркшопи, срещи, обмяна на опит. Рядко се излиза навън , не се гледа достатъчно. Губим връзка със световните сцени. Дори текстовете, които идват тук не са в количество, което да ни даде един по-мащабен поглед към съвременната драматургия. Мисля, че понякога си вярваме в повече. Но от друга страна имаме прекрасни творци, които въпреки сложната ситуация успяват да са гледаеми, интересни, провокативни. В този ред на мисли ..БГ театърът като че ли  се “търси”.

Снимка Дилян Марков

- Любовта към театъра лудост ли? 

Самата любов е красива лудост.Обичта към театъра е нуждата от лудостта.

Един нестандартен въпрос – мислите ли, че твърде честата поява на едни артист го изхабява, така както се изхабяват сензационните, не толкова верни новини с жълт оттенък?

Жълтите новини не се изхабяват.Посредствеността е поголовна. На Артиста това му е работата – да работи, да се показва.Друг е въпросът къде и защо, на каква цена. И какви са неговите критерии за качетва. И отношение към професията. Артистът е под прожекторите. И винаги ще бъде обсаждан. Важното обаче са неговите вътрешни устои, за да издържи на това . Не всеки понася славата. Жълтата преса е част от нея. За съжаление. Аз лично винаги сам държала да работя качествено, да съм различна във всяка своя роля. И да съм честна към сцената.       
Какво си пожелавате за 2014 г?
Вътрешна сила, светлина и любов. Хармония. Да мога да давам все повече и да обичам.

Как могат вашите зрители да излязат от роля и да бъдат себе си?

Защо трябва да влизат в роля? Трябва да си честен със себе си. А за друг винаги може да изглежда като роля. Но това няма нищо общо с теб.