Една продавачка на зеленчуци от Варна си изля душата:Дърво и камък се пука от студ, но аз стоя на сергията и се усмихвам

Евгения Иванова

Масовото мнение на хората за продавачите е, че са обирджии, слагат си високи надценки на стоките, лъжат на теглилката, само и само да си изкарат насъщния. На фона на сивото ежедневие и намръщените лица, впечатление направи една продавачка в павилион за плодове и зеленчуци, която бе толкова лъчезарна, усмихната и приказлива, че ми стана любопитно как е успяла да запази живеца в себе си, предвид условията, при  които работи.

Наблюдавайки я, забелязах как отделя 10-15 минути на всеки клиент, за да му обясни кой плод за какво е полезен, качествата на зеленчуците, свойствата на ядките.

Беше като народен лечител. Оказва се, че съдбата й изобщо не е била благосклонна към нея. Убиват майка й пред нея, едва не загубва детето си, мъжът и я напуска, бизнеса им се разпада. И ето я-на улицата. Как, обаче, продължава да бъде щастлива?

„Живях дълги години в малко курортно градче със семейството си, но се разведох, наложи ми се да дойда във Варна и да отгледам детето си сама. За това съм продавачка, всеки търси как да оцелее в тази мизерия. Аз прекарвам всеки ден на улицата, срещам какви ли не хора постоянно. Някои от тях ме зареждат, носят ми положителна енергия, но са малко такива. Днес масово народът е изнервен, недружелюбен, невъзпитан и беден. Не един път ми се е случвало да се пазарят за 5 стотинки, и това не е от разглезеност, а от нямане.“, разказва продавачка на павилион за плодове и зеленчуци.

Дядовци предлагат любов за пари

„Ставам свидетел на какво ли не. Хората си разказват съдбите при мен. За толкова години видях много- катастрофи, убийства, грабежи, даже мен ме ограбиха преди 1 седмица. Но най-потресена бях, когато получих предложение за секс от 80-годишен дядо. И не се шегуваше. Обясняваше ми, че бабата била болна, а той имал нужди. Срещу това ми обещаваше финансова подкрепа. Идваше всеки ден и ми носеше храна. И след отказа ми, продължи да настоява. За жалост не е единствения. Предлагаха ми и да участвам в групов секс, богати, женени хора, караха ме да се дрогирам и какво ли още не...Та аз имам дъщеря студентка, жена на средна възраст съм“, признава търговката. Тя не може да приеме, че хората смятат, че щом е продавачка, значи че нямам ценностна система и морал.

Децата се държат надменно, сякаш си им под нивото

Пренебрежението към жената, която си изкарва поминъка с честен труд, при което се налага да работи дори и при минусови температури на открито, е най-отчайващо, когато идва от младите, от „бъдещето на България“, коментира търговката. „Децата, които са надеждата и бъдещето на държавата са толкова арогантни, че да ти е неприятно да ставаш свидетел на поведението им. Наблюдавам ги как редовно се събират, пият и пушат трева. Е, на тях ли да се надяваме? Възрастните, вече не са достойни за уважение, а хората на средна възраст...те идват гледат ме сякаш съм под тяхното ниво, държат се грубо и си заминават. А идея нямат, че животът ме е принудил да съм продавачка. Не защото нямам образование или не съм интелигентна. Напротив. Те могат да научат много от мен. Но това е българинът- кон с капаци. Той да е добре, и нищо друго не го интересува. И въпреки че аз стоя по 12 часа навън на минусови температури, в жеги и бури за едни 500 лв, продължавам да съм любезна с всеки един клиент, защото лошото положение, в което се намира народът не е само следствие на управлението и бедността, а и от липсата на добро отношение помежду ни. Човекът трябва да се научи да се радва на най-малките неща и да е благодарен на това, което има, да намери сили да се справи с трудностите и да не губи волята, духа и желанието си за живот.“