Екокатастрофа: Мидите изчезнаха от Бургаския залив

Снимка: Булфото архив

Пасажите с миди почти са изчезнали от Бургаския залив, съобщи fardgency.bg, като се позова на стари рибари, които от години си вадят хляба с улов. За 20 години мидите са намалели до критичен минимум и в момента се намират все по-трудно от търсачите.

Трябва да се търсят места на големи дълбочини и на незасегнати скали. "Преди 20-30 години на плажа в Бургас имаше миди, и то много. В района на моста гъмжеше от пасажи. Мидите бяха в огромни наличности, намираха се по колоните на моста, на скалите на близкото плажче и ние ги ловяхме с удоволствие. Но го правехме, за да хапнем, да си направим едно хубаво мезе, да си стъкмим и салатка с лук и олио, която ставаше божествена. Сега там няма нищо" - коментира един от най-старите рибари в целия залив Яни Стоянов. 

Той живее в рибарското селище, което се намира на 15 километра южно от Бургас. Старият рибар лови риба от повече от 50 години и е запознат с всичко, което се е случило по Южното Черноморие.

Според него първата причина за изчезването на мидите е влизането на рапаните в родни води. Този хищник се храни основно с миди и когато попадне в затворени морета, каквото е Черно, унищожава този вид буквално за няколко години. Ареалът на рапана е в моретата от Далечния изток и Тихи океан. Той обаче е докаран в Черно море чрез риболовните кораби. 

Мекотелото се е закачило на някой от траулерите и по този начин е пристигнало в тези води. За първи път е забелязан в пристанището на Новоросийск през 1959 година. След това започва бързо да се размножава. През 70-те години напада пасажите по българското Черноморие. 

Тогава мидите започват да изчезват буквално за часове. Налага се доброволци да се организират и да тръгват на улов за рапани, за да спрат бедствието. Това донякъде помага. През 90-те години се прилага и улов чрез тралиране, което води до бързото унищожаване на рапаните. 

Държавата обаче забранява този вид улов, което дава възможност на мекотелите да започнат бурно ново размножаване, което е вече пагубно за мидата. Не могат да спрат процесите дори и професионалните гмуркачи, които ловят рапани с търговска цел. 

Много тежко се отрази на популациите реализацията на японския проект за пристанище Бургас. По това време корабите изсипваха хиляди тонове с баластра в морето. Огромно количество. Направо върху голите скали. Те такива почти не останаха. По този начин мидите не могат да се заловят за нищо и умират. Изчезват. Сега скали в залива почти няма. Към Царево, Ахтопол и Китен има все още малко запазени, що-годе читави пасажи с миди, но количеството им намалява. Страшно става.

Така че този проект доуби мидата. Беше официално забранено да се хвърля в морето, но свидетели разказват, че кораби изсипват баластрата непрекъснато. 

Другата причина е, че след 90-та година се навъдиха много бракониери. Те ловуват брутално, унищожават мидата, но сега вече и за тях няма хляб. Има няколко ферми за миди, но това е изкуствено развъждане. По естествен път почти е невъзможно да се размножават вече мидите. Често казано, едрата черна мида вече изчезна. Няма я в нашето море, а в залива не може да се намери от 5-6 години. 

А мидите са филтрите на морето. Сега има няколко групи, скачат да търсят и бисери. Те се намират в по-специфични миди, не в толкова хранителните. 

„Спомням си как преди години вадехме мида до Моста, палехме огън и печахме направо върху тенекии. Вкусът беше божествен. Ако сложиш и една-две бири, става невероятно. Но това вече е невъзможно" – връща се назад в спомените си бай Яни. 

Самите мидени пасажи през 1960 година са носели и доходи във валута за държавата. Тяхното месо е било изнасяно в държави като Унгария, Чехословакия и дори в Австрия, които нямат излаз на море. Стигало се е до 45-50 милиона долара годишен доход за държавата от износ на миди, месо от мида и на мидени консерви. Пасажите са били огромни и въпреки улова е имало миди за всички. Българските риболовни кораби са извършвали улова по специална схема. 

След 1970 година обаче това става невъзможно. Нахлуването на рапаните в Черно море спира този нелош бизнес. Сега е немислимо дори да се планира подобна дейност, макар че частните мидарници дават известни количества от този деликатес.