Екстрадираният от САЩ Пламен Трифонов: Карах с пистолет в главата, докато 18 души умираха в камиона

Пламен Трифонов Снимка: ardanews.info

Кърджалиецът Пламен Трифонов беше екстрадиран от САЩ заради незаконно превеждане на хора през граница. През 1995 г. 18 души се задушават в камиона му, който получава прозвището ИФА-та убиец, заради фаталния инцидент. Шофьорът е осъден на 8 години затвор, които обжалва, но до 2005 г. процесът още не е приключил. Тогава заминава за Америка. Трифонов даде интервю от пловдивския затвор за в. "168 часа".- Г-н Трифонов, как се качиха емигрантите в камиона ви през 1995 г.?

- Когато ти кажат, че ще возиш хора с опрян пистолет срещу теб, вече нямаш мърдане. Геройства има само по филмите. Който и да ти изкара пистолет в момента, бъдете сигурни, че правиш каквото ти каже само за да отървеш кожата. Страхът е страша работа - да видиш оръжие срещу себе си. Качих стопаджия. Тогава в Румъния беше трудно с транспорта и ги качвахме, понеже даваха пари 10-20 марки, зависи докъде. Този, който беше при мен, в един момент ми посочи - хайде тука да свием. Каза: "Ако си траеш, може и парички да изкараш." Пред нас излезе един лек автомобил, който следвахме, и хората вътре работеха с него.

- Колко пари ви предложи?
- Не каза сума.

- Какъв е този човек, който е бил до вас?
- Беше азиатец според мен - арабски произход, защото те говорят така български. Може би иракчанин, не знам. Той ми остави възможност за избор - или да го послушам, или да пострадам.

- А този човек откъде се е качил при вас?
- На края на Калафат, където се отбиват камиони при стопаджиите. Седи край пътя и ми маха, защото за един ден шофьорите минаваме Румъния. Стопаджиите дават 30-40 марки, за да ги закараш до отсрещната граница. Този човек натовари хората в камиона ми. Те бяха в лека кола, видях в далечината, че нещо се мотаха зад камиона ми и след това ме накараха да тръгна. В документите по делото са писали, че съм спирал да спя, но единствената ми спирка е на границата.

- Карали сте без почивка?
- През цялото време. 15-16 часа. Това не ми е проблем.

- Кога в действителност видяхте хората?
- След като ме накараха да спра, човекът до мен и останалите в колата си тръгнаха, аз отворих вратата. Ако можех наистина да спра преди това, защо да не отворя вратата? Защо бих чакал да измрат? Но като се изнесоха тези, които бяха с мен, това ми беше първата работа -
отворих, показах на хората в камиона къде е чешмата, два пъти им занесох вода. Цял ден са пътували, не съм влизал в бензиностанция. Тези, които ме бяха принудили да карам, отиваха с туби и ми носеха нафта. Като спрях, първата ми работа беше да отворя камиона.

- Не сте чули тропане, така ли?
- Не, защото те са били в задния край. ИФА-та тропа и е много шумно. Второ, имах човек вътре, от който съм зависим, той ми казваше какво да правя. Видях го на границата с Унгария как слезе и говори с хората, които бяха там на будките. Явно поддържа връзка с тях.

- Къде в камиона са били скрити емигрантите?
- Тези хора, които са били в колата, са ги наредили вътре. Аз като видях накрая, не можах да позная как е било преди. Тогава се случи да бъде най-топлият ден от 40 години. Карах съдове за вода към Франция, които много се търсеха, защото беше суша и се изкупуваха масово за запасяване с вода. Но вътре в камиона всичко беше пренаредено. Като съм отворил камиона, съм бил там не повече от 20 минути. Времето е малко относително при това напрежение. Отидох два пъти до чешмата, която беше на около 50 м. След тези минути взех документите и тръгнах на стоп за България. Малко рефлективно действие - мислех само за това да се прибера. Имах едни оранжеви картони, с които като махнеш, всеки ти спира, защото знае, че си превозвач.

- А къде остана камионът?
- На един паркинг в Унгария. Отзад ни изпревари колата, махна, насреща имаше паркинг. Човекът, който беше до мен, ми каза там да спра.

- Какво се случи с оцелелите емигранти, говорихте ли с тях?
- Нищо не можеха да ми кажат, нито една дума, не ги разбирах. Показаха се първите, свалих ги.

- След това никой ли не повика помощ?
- Отсреща имаше спрели коли на другата отбивка. Предположих, че те ще се обадят, ако имат мобилни телефони, но не всеки имаше по това време. Оттам нататък не знам.

- А тези хора, които са били в колата отпред, къде отидоха?
- Леката кола изпревари камиона, явно е видяла, че хората вътре блъскат по вратите, и тогава ни махнаха. Този, който седеше при мене, слезе, отиде отзад, гледа, гледа, чу се, че нещо говорят - върна се, взе си чантичката, каза: "Проблем, проблем." И заминаха всички с колата. Тогава вече, като усетих, че си тръгват, слязох и аз.