Електронно правителство и реформи в сектора, Реформаторски блок – 7/8

Като кандидат за депутат от листата на Реформаторския блок във Варна,  и като предприемач със 10 г. стаж в IT сектора, съм длъжен да информирам потенциалните си избиратели и изобщо обществеността за  реформите в сферата на информационните технологии от програмата на Реформаторския блок и да изразя моето становище по темата.

В България има адски много активни и млади хора с идеи, които могат да бъдат от полза във функционирането на държавата, но никой не иска да чуе тези хора. Именно на тях смятам да обръщам внимание, ако стана част от властта в страната.

Не може мои колеги, българи, с които сме работили над куп проекти, да разработват правителствен софтуер за Обединените арабски емирства и САЩ, а българското правителство да не се възползва от мненията и уменията им. Това е едно от сбърканите неща в тая държава.

И така, първо публикувам стъпките от програмата и според експертите на РБ, които спешно трябва да започнат да се осъществяват, а после и експертното виждане за електронното правителство на мой приятел от obshtestvo.bg - Божидар Божанов

Ето акцентите от програмата на РБ за промени в сектор „Информационни технологии“:

1. Държавата да започне да инвестира в качествено ИТ-образование. То ще гарантира двоен ръст, от над 20 % годишно в софтуерната индустрия за следващите 10 години, заплати над 5 000 лв. и 2.7 млрд. лв. добавена стойност.

2. До 2016 г. да бъдат извършени всички необходими правни промени и изградени техническите средства за преминаване към електронно гласуване.

3. За 4 години да бъдат реализирани всички основни електронни услуги на централната администрация, включително тези на централните регистри.                     Местните администрации да бъдат подпомогнати при реализирането на  практически всички, около 200 местни услуги, по електронен път.

4. Постигане на ефективно административно обслужване, прозрачност и ограничаване на корупцията чрез  системите на електронното управление.

5. Създаване на единна регистрова агенция, която да оптимизира процесите по управление на националните регистри.

6. Ре-инженеринг на административните услуги, за да станат изпълними по електронен път.

7. Всички услуги и вътрешни процедури на съдебната системата да се извършват електронно.

8. Безплатен електронен подпис на всички граждани като първа и неизбежна част от инфраструктурата на електронното правителство.

9. Опростяване получаването на синя карта за ИКТ специалисти от страни извън ЕС за срок от 1 месец  (сега сроковете са над 6 месеца).

10. Отмяна на забраната за краткосрочна работа на командировани от чужбина експерти.

11. И най вече въвеждане на работещо електронно правителство до 2018/ 2020 г. 

Ето мнението на Божидар Божанов, който е експерт в разработката на софтуер и е с дългогодишен опит в международни компании. Освен всичко по-горе, Божо е един най-активните блогъри с ясни граждански позиции, които пишат по темата e-gov по-популярен в Туитър като @bozhobg:

Тепърва предстои да се пише по темата, а точките по-долу са нещо като увод по темата за електронното правителство:

1. Отворен код – кодът на софтуер, който държавата поръчва с публични средства, трябва да бъде с отворен код, за да има прозрачност и граждански контрол (това не важи за комерсиални пакети и продукти като windows, office и подобни, чийто лиценз не е отворен)

2. Процес – процесът на разработване на софтуер за държавата трябва да е итеративен (повтарящ се), с постоянна обратна връзка от страна на администрацията.

За тези две точки има разработена информационна кампания, която все още не е напълно завършена, но една голяма част може да бъде видяна тук

3. Middleware – за да работи т.нар. електронно правителство, е нужна единна среда за достъп и пренос на данните. В момента съществува само среда за пренос (ЕСОЕД). Средата за достъп трябва да осигурява най-малко следния сценарий:

1. гражданин подава заявление само със ЕГН / ЛК
2. по идентификатора администрацията заявява към средата за достъп до данни (автоматично) нужните ѝ такива: име, презиме, фамилия, настоящ адрес, месторождение.
3. системата за достъп до данни „пита“ всички останали системи, свързани с нея, дали имат данни за съответния гражданин
4. останалите системи отговарят с наличните данни (процесът може да бъде технологични оптимизиран, например с кеширане)
5. всяка данна има дефинирани права на достъп – не всяка администрация има достъп до всички данни.

Друг сценарий би бил:

1. Фирма регистрира трудов договор в НАП
2. НАП подава заявка (автоматично) към средата за достъп до данни. Необходимите данни в случая са: „Съден ли е работникът“.
3. Системата на съдилищата отговаря, че работникът не е съден
4. НАП успешно регистрира договора, без да е нужно работникът да предоставя на работодателя свидтелество за съдимост, което той на свой ред да представи пред НАП.
За съществуването на такава система за достъп до данни е необходимо и съществуването на регистри на данните. Такива вече съществуват, макар и да не е ясно дали се обновяват редовно http://www.egov.bg/ereg-public/home.rg

Обобщението е, че администрацията не трябва да иска от гражданите и фирмите информация, която вече има за тях. В същото време не трябва да има централизиран масив с всички данни, защото това води до злоупотреби. Middleware-ът – среда за достъп до данните е технологичното решение, което би позволило електронното правителство да заработи.

5. Електронна идентификация – крайно време е в личните документи на всеки гражданин да има електронен подпис, с който той да може да се идентифицира електронно пред администрация, банки и др.
Ето сайт, представящ идеята на европейско ниво, но същите аргументи важат и на локално http://electronic-id.eu/

Повече за Боян Георгиев  - http://varnasummer.com/