Автор Тихомир Тончев, 24 часа
Илюстрация Булфото
По сектори увеличението стига до 95 на сто спрямо 2008 г. IT специалистите получават над 2700 лв.
Средната заплата у нас се е повишила с 63% в годините на кризата от 2008-а досега. От 537 е станала 879 лв., показват изчисления на “24 часа” по данните на Националния статистически институт. Използвана е информацията за възнагражденията през второто тримесечие на 2015 г., които са сравнени със същия период на 2008 г.
По сектори, или т.нар. икономически дейности, увеличението на заплатите е различно.
Най-малко - с 29
на сто, е във
финансите и
застраховането
Там обаче средните заплати са едни от най-високите у нас. За второто тримесечие на 2015 г. средномесечното възнаграждение във финансовия и застрахователния сектор е 1645 лв.
Най-много са скочили заплатите на секретарките. При т.нар. административни и спомагателни дейности ръстът на парите по трудов договор е цели 95 процента. С други думи, заплатите почти са се удвоили и от 340 лв. през 2008 г. са станали 665 лв.
Не само нископлатените дейности у нас обаче отчитат сериозно увеличение. С 85 на сто са скочили парите, които вземат в сектора на далекосъобщенията и създаването и разпространението на информация и творчески продукти. Така
средната заплата
в тези дейности
вече е 1974 лв.
при 1065 лв. през 2008 г. Това са и най-високите възнаграждения, които се вземат у нас. Тук влияние оказват заплатите на IT специалистите, в мобилните оператори и в рекламния бизнес. Според последните данни на НСИ в сектора работят 72 884 българи.
Традиционно високи са и парите, които получават заетите в производството и разпределението на ток, парно и газ. Техните заплати от 1047 лв. преди 7 години вече са средно 1604 лв. Това прави повишение от 53 процента.
Въпреки че ръстът на заплатите в селското и горско стопанство е с цели 90 процента, те остават сравнително ниски - 710 лв. Все пак това е далеч по-добре, отколкото са възнагражденията в туризма, където се отчитат средни заплати от едва 568 лв. И в двата сектора обаче често реалните пари, които се вземат, са доста повече, но осигуряването става на минималните прагове.
Иначе като цяло излиза, че
в частния сектор
заплатите растат
по-бързо,
отколкото в държавната сфера. За 7 г. при частниците е отчетено повишение на възнагражденията с 352 лв., или 68%. В обществения сектор ръстът на заплатите е с 52 на сто, но въпреки това те остават по-високи - средно 917 лв. при 867 лв. в частните фирми.
Според доклад на “Индъстри уоч” пък в периода 2008-2013 г. средната заплата на IT специалистите у нас се е повишила с 57% при среден ръст на заплатите в страната с 42% общо за всички сектори. Причината е, че се е увеличило рязко търсенето на софтуерни специалисти.
Средната заплата в София в сектора на информационните технологии през първата половина на 2015 г. е била около 2700 лв. на месец след данъци и осигуровки. Най-осезаемо се повишават заплатите на софтуерните специалисти в Пловдив - над 70% за 5 г. и Русе - с 69 на сто.
Възнагражденията стигат дори до 15 000 лв. за директорите на IT-отделите в мобилните оператори, а колегите им в банките вземат по 7-8 хил. лв.
Заплатите за нискоквалифициран персонал също остават най-високи в София - около 750 лв. на месец след данъци и осигуровки за базовите работници и
около 850 лв. за
персонал със
среден профил,
пише още в доклада на “Индъстри уоч”. В същото време се наблюдавал много бърз ръст на заплатите в тези сегменти в Пловдив - 19-22% за 2 години, и Русе - 15-18%.
Регионите в България с по-добре развита индустрия успяха по-бързо да преодолеят негативните ефекти от рецесията, която беше обхванала почти цяла Европа, твърдят икономистите. Областите с по-силно развита преработваща промишленост успяват умело да се възползват от възможностите за износ към нашите основни търговски партньори в Европа и Азия.
Двигателите на новосъздадената заетост в България са преработващата индустрия, аутсорсингът, бизнес услугите, секторът на информационните технологии и комуникационните услуги. Те са създали общо 41 000 допълнителни работни места през последната година.
Според данните тези сектори, както и финансите и туризмът, са причината за положителна промяна на заетостта, която започна след 2013 г. По последни данни за две години
броят на заетите
се е увеличил
със 71 000
Сред големите градове най-осезаемо повишаване на заетостта в сферата на IT и аутсорсинг услугите има в София и Пловдив. Там работните места се повишават съответно с 16% и 15% спрямо 2008 г. Това са секторите с най-значителен принос за създаване на заетост на висшисти и квалифициран персонал.
И индустрията в България е най-силно развита в Пловдив и в столицата. Предприятията в града под тепетата осигуряват заетост на 13% от наетите в индустрията, а в София работят 12% от всички наети в преработващата промишленост у нас. Сред водещите индустриални центрове в България попадат още Благоевград и Стара Загора.
Във Видин вземат 2 пъти
по-малко, отколкото в София
Разликите в заплащането по населени места у нас стигат до 2 пъти. Очаквано най-високи са месечните възнаграждения в столицата.
За юни заетите в София са получавали средно по 1192 лв. според данните на националната статистика. На обратния полюс също няма изненади. С най-ниски заплати могат да се “похвалят” във Видин - средно 597 лв., или два пъти по-малко, отколкото в столицата.
Именно в Северозападна България е единственото място у нас, където средното възнаграждение все още не е преминало 600 лв.
Там изненадата е, че съседната на Видин област Враца е с доста по-високи заплати - 861 лв. за юли. Това дори я нарежда на трето място по добри средномесечни възнаграждения у нас след столицата и Стара Загора.
Обяснението на експертите е, че във Врачанско заради кризата са освободени голяма част от нископлатените работници, което е вдигнало средните възнаграждения.
Сред областите, където средните заплати са най-ниски, пък са още Кюстендил, Ловеч, Хасково, Кърджали и Силистра.
Разходите
за труд
нараснали с
6,8% за година
Разходите за труд на работодателите у нас са нараснали с 6,8 на сто през второто тримесечие спрямо същия период на 2014 г., съобщи Националният статистически институт. Именно разходите за заплати за един отработен час от наетите се увеличават по-бързо - с 6,9% за последната година. Харчовете на работодателите за осигуровки, данъци, бонуси и др. плащания пък нарастват с 6,3 процента.
В сектора на услугите разходите за труд растат с най-бързи темпове. Увеличението спрямо 2014 г. е с 8,4 на сто. Доста по-малки са ръстовете в строителството - 5,6%, и в индустрията - 5,7 на сто.
По сектори най-голямо нарастване на общите разходи за труд има при заетите в “Култура, спорт и развлечения” - със 17 на сто за година. Точно толкова е и увеличението в сектора на платеното от работодателите за заплати. Разходите за възнаграждения са с най-нисък ръст през 2015 г. - само 0,5% в енергийния сектор.
