Ето как живее варненката Изабела Шопова от Австралия, която ще участва в подготвителна мисия за Марс (Снимки)

Варненката Изабела от Бризбейн обича височини, водолазно гмуркане и се стяга за Космоса

Изабела Шопова е полуфиналист за проекта Марс Арктик 365, който ще прави едногодишен експеримент симулиращ мисия до Марс в специално построена за целта станция в канадския север не далеч от северния полюс. Заедно с нея се е класирал и още един варненец – Красимир Ангелов, който е корабен инженер. Друга мисия, която също набира доброволци и в която участват българи е Марс Едно. В нея ще изпращат пилотиран еднопосочен полет до Марс след 20-тина години, обясняват кандидатите.

Изабела е българска писателка, родом от Варна. Тя е автор на книгите „На изток – в Рая“, "На Запад от Рая" и още заглавия, публикувани на български език. В момента е в Бризбейн, Австралия, където освен мечтите си за Космоса, не забравя и силните усещания. Скача с парашути, с бънджи, катери се по най-високите сгради и се гмурка на дъното на океана. Работи за австралийска газова компания, занимава се с администрация на инженерна база данни. 

Изабела Шопова

Ние хората правим щури неща, а после ги обличаме в смисъл

- От кога е интересът ви към Космоса, защо? 

- От дете си мечтая за пътешествия в космоса. Аз съм от поколението, което израстна с разкази (и митове) за герои като Юрий Гагарин. Когато за първи път научих, че човек вече е летял в космоса бях 5 годишна. Спомням си този ден и до днес - идеята за хора в космоса порази въображението ми. А човешки крак вече беше стъпвал и на Луната тогава. В моята детска главица колонизацията на други планети беше само въпрос на още няколко години. Беше ме яд, че съм толкова малка и докато порасна всички небесни тела в близка орбита до Слънцето ще са вече завладени и изследвани.  Имах сериозен личен проблем с двамата български космонавти - хем се гордеех с тях, хем не беше честно, че са ме изпреварили - аз още не бях пълнолетна. Ако някой тогава ми беше казал, че в 21-век хората все още няма да са отишли по-далеч от Луната, и даже не са посетили повторно спътника на Земята, нямаше никога да повярвам.

- Как приемат близките ви всичко това? 

- Нищо особено драматично не се е случило все още. Ако стигна до финалния кръг, това ще означава само, че ще участвам в двуседмичен тренировъчен лагер-школа в пустинната марсианска база в Юта. Дали изобщо ще стигна до арктическата мисия през 2015-та година е все още много неясно. Което не пречи на майка ми да е ужасена и на 20-годишната ми дъщеря да е възторжена.

- Какво е вашето отношение към съвременните проблеми на човечеството. Пред какво сме изправени? Ще ни спаси ли опознаването на космическото пространство? Защо? 

- Защо  Христофор Колумб решава да рискува живота си и да пътува до ръба на земята? Защо Амундсен и Скот трябваше да отидат на южния полюс? Защо трябваше хора да ходят по Луната, след като 60 години по-късно ние все още не използваме лунните ресурси, и вече 100 години никой не се е преселил да живее за постоянно в Антарктида? Разбира се, че никое от тези събития и лични авантюри не е решило проблемите на човечеството. И никой от тези велики мъже не си е мислел за човечеството в моментите на изпитания. Хората сме ирационални, емоционални същества. Правим всевъзможни щури неща, подтиквани просто от любопитство или тщеславие, или от идеализъм, авантюризъм, глупост, мании за величие или липса на опит. А впоследствие се опитваме да рационализираме решенията и постъпките си като ги обличаме в разни идеологии и разумни аргументи. Човечеството е съвкупност от човеци. А човеците имат нужда от мечти, така както имат нужда от кислород. Харесва ни или не, това е неотменна характеристика на хората. Следователно човечеството има нужда от мечти, за да съществува, за да се развива. Марс е отколешна мечта. Вече повече от 100 години се пишат, публикуват и четат книги за космоса, Марс и неизбежната му колонизация. Може да не е днес, може да не стане и след 20-30 години, но някой ден ще се случи. Също както с летенето - преди 200 години е било немислимо, но днес никой не пита защо е трябвало да се научим да летим.

petel.bg