Ето кой град празнува днес освобождението си от румънската окупация и връщането му в пределите на майка България

Източник: moreto.net

1378 г. — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения.

1551 г. — Основан е Кралският и папски университет на Мексико.

1719 г. — Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III фон Цвайбрюкен и Каролина фон Насау-Саарбрюкен.

1862 г. — Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.

1919 г. — Първи мач на ФК Янтра (Габрово) срещу тима на Горна Оряховица (1:0)

1933 г. — В Германия започва съдебен процес във връзка с подпалването на Райхстага, един от обвиняемите е Георги Димитров.

1937 г. — За първи път е публикувана книгата на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“.

1938 г. — Ураган връхлита Ню Йорк, загиват около 600 души.

1940 г. - Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на майка България.

1964 г. — Малта придобива независимост от Обединеното кралство.

1981 г. — Белиз придобива независимост от Обединеното кралство.

1991 г. — Армения получава независимост от Съветския съюз.

1993 г. — Президентът на Русия Борис Елцин прекратява дейността на парламента, в разрез с действащата по това време конституция, и така ускорява Руската конституционна криза от 1992-1993 г.

1999 г. — При земетресение в Централен Тайван загиват 2 400 души.

2001 г. — 39 Народно събрание приема декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет.

2002 г. — Открит е в София универсалният парк София Ленд,който 4 години по-късно е закрит.

2003 г. — Програмата Галилео на НАСА приключва и космическият апарат е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s.

Родени на 21 септември

1415 г. — Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)

1452 г. — Джироламо Савонарола, италиански свещеник († 1498 г.)

1640 г. — Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)

1726 г. — Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)

1760 г. — Иван Лепьохин, руски изследовател († 1802 г.)

1791 г. — Ищван Сечени, унгарски политик († 1860 г.)

1801 г. — Борис Якоби, руски физик († 1874 г.)

1812 г. — Ангел Кариотов, български хайдутин († ок. 1862 г.)

1840 г. — Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)

1842 г. — Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)

1843 г. — Георги Бенковски, български революционер († 1876 г.)

1846 г. — Светозар Маркович, сръбски журналист († 1875 г.)

1849 г. — Морис Баримор, американски актьор († 1905 г.)

1853 г. — Едмънд Лейтън, английски художник († 1922 г.)

1853 г. — Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)

1862 г. — Джеймз И. Талмадж, английски религиозен водач († 1933 г.)

1863 г. — Джон Бъни, американски актьор († 1915 г.)

1866 г. — Хърбърт Уелс, британски писател († 1946 г.)

1866 г. — Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)

1867 г. — Хенри Стимсън, министър на отбраната († 1950 г.)

1868 г. — Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)

1872 г. — Нестор Байков, български революционер († 1955 г.)

1874 г. — Густав Холст, английски композитор († 1934 г.)

1887 г. — Йозеф Харп, немски генерал († 1968 г.)

1889 г. — Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)

1891 г. — Геза Рохайм, унгарски психоаналитик († 1953 г.)

1895 г. — Владимир Балан, български авиатор († 1944 г.)

1895 г. — Георги Цанев, български академик († 1986 г.)

1897 г. — Никола Генчев, български военен деец († ? г.)

1899 г. — Михаил Попов, български певец († 1978 г.)

1901 г. — Димитър Тодоров - Жарава, български художник († 1988 г.)

1901 г. — Димитър Хаджиев, български лекар († ? г.)

1902 г. — Луис Сернуда, испански поет († 1963 г.)

1904 г. — Стоян Венев, български художник († 1989 г.)

1909 г. — Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)

1912 г. — Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)

1915 г. — Стоян Едрев, публицист и партизанин († 1944 г.)

1919 г. — Георги Григоров, деец на БКП († 1942 г.)

1919 г. — Димче Маленко, писател от СР Македония († 1990 г.)

1922 г. — Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)

1924 г. — Херман Бул, австрийски алпинист († 1957 г.)

1926 г. — Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)

1926 г. — Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)

1927 г. — Борислав Стоев, български художник

1931 г. — Лари Хагман, американски актьор († 2012 г.)

1934 г. — Леонард Коен, канадски певец

1935 г. — Джими Армфийлд, английски футболист

1936 г. — Юрий Лужков, руски политик

1941 г. — Джеймс Улси, американски политик

1943 г. — Клаус Кордон, немски писател

1943 г. — Христо Танев, български художник

1944 г. — Никола Любомиров, български актьор

1945 г. — Джери Брукхаймър, американски продуцент

1946 г. — Пол Дохърти, английски писател

1947 г. — Стивън Кинг, американски писател

1950 г. — Бил Мъри, американски киноактьор

1951 г. — Аслан Масхадов, чеченски революционер († 2005 г.)

1951 г. — Брус Арина, американски футболен треньор

1955 г. — Владимир Атанасов, български политик

1957 г. — Итън Коен, американски кинорежисьор

1959 г. — Юлиан Попов, български журналист и писател

1962 г. — Роб Мороу, американски актьор

1963 г. — Ангъс Макфейдън, шотландски актьор

1964 г. — Христо Колев, български футболист

1965 г. — Дейвид Уенъм, австралийски актьор

1965 г. — Роберт Зелчич, хърватски шахматист

1965 г. — Фредерик Бегбеде, френски писател

1967 г. — Фейт Хил, американска певица

1971 г. — Марко Хабер, германски футболист

1972 г. — Дейвид Силверия, американски барабанист (KoЯn)

1973 г. — Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка

1975 г. — Александър Панов, руски футболист

1979 г. — Кристина Арнаудова, певица от Република Македония

1979 г. — Мартина Глагов, германска биатлонистка

1980 г. — Отъм Рийсър, американска актриса

1980 г. — Томас Шектър, южноафрикански автомобилен състезател

1982 г. — Марат Измайлов, руски футболист

1983 г. — Маги Грейс, американска актриса