Ето коя е най-голямата тайна на Омуртаг

Проф. дин Николай Овчаров пред в. "Стандарт"

Напечатано е в Москва през 1862 г.

През 1931 г. двумесечния ми баща Димитър е пренесен с влак и файтон от София до градчето Осман пазар, намиращо се по пътя от Търговище към Велики Търново. Това е твърдото желание на моя прадядо Димитър Овчаров. А задачата е той да бъде кръстен в старинната църква "Св. Димитър". Защото тя е символ на намиращото се в Предбалкана селище, което само три години след кръщението на баща ми ще бъде наречено на великия хан Омуртаг.

Хората откриват още в новокаменната епоха удобната за живот хълмиста местност. Траките също се заселват тук във вековете преди новата ера, а дошлите в т в. римляни бързо разбират, колко важен е районът за техните комуникации. Така по време на император Юстиниан (527-565) той е

включен в тяхното мощно строителство на крепости по границата,

минаваща тогава по северните поли на Стара планина. И вероятно оттогава е предшественикът на бъдещия град Омуртаг, разказва standartnews.com.

Крепостта е на нисък хълм на 3,4 км северозападно от центъра на днешния град и недалеч от шосето София-Варна. В началото на ХIII в. стените са поправени от българите и твърдината става ключова на пътя между столицата Търновград и Варна. Там не са провеждани разкопки и затова се задоволяваме с данните от теренните обхождания. Крепостта е изградена от ломени камъни и обхваща площ от 6-7 дка. На места зидът е запазен до 2 м, а портата е от север, където се забелязват и могилки, създадени от рухналите кули. Крепостта край Омуртаг загива при похода на султан Баязид от Шумен към Търновград през юли 1393 г.

Първите писмени сведения за селището на сегашното му място са от ХVII в. В един османски документ от 1676 г. е посочен Осман базари като център на кааза. Според наличните данни той никога не е бил село, а е имал статута на град. В него се развиват различни занаяти като абаджийството, налбантството и кожарството, а не са били малко и търговците. Единствен спомен от тези далечни времена е оцелялата до днес Мензилишка чешма, чиито надпис сочи строежа й през 1779 г.

Много повече знаем за епохата на Възраждането. Има данни, че в селището съществува християнска църква още през ХVIII в. Така например в записките си от пътуването до Божи гроб от 1803 г. врачанският търговец х. Теодораки Пецев пише, че там се запознава с поп Хрисант от Осман пазар. През 1837 г. френският пътешественик Ами Буе разказва, че там в града има две джамии и една църква.

Без съмнение храмът е имал характерния вид за църквите от това време - схлупени и вкопани в земята. През 1858 г. сградата е наводнена и обрушена, а и идват нови времена, в които българинът има много по-голямо самочувствие. И тогава православните старейшини се събират и решават да я изградят отново. Започва събиране на средства, за което са запазени и документи, като писмото им до х. Николи и х. Диму Минчооглу от Цариград. В него те го молят да подпомогне християните от Осман пазар "ограничени отвсякъде с отомански градове и села..."

И чудото се случва.

През зимата на 1860 г. емисар на османпазарци пристига в Трявна

при известния строител Уста Генчо Кънев. Майсторът "дал гостоприемство" и приема поръчката. Строежът започва през март 1860 г. и на 18 септември преславският владика Вениамин освещава храма "Св. Димитър".

Естествено нещата по изграждането не минават гладко и това е описано от самия Петко Рачов Славейков. Има дрязги, интриги, непристойни дела на "развратни и пияници". Средствата нарастват на 180 000 гроша и трябва да се търсят нови. Тогава дядо Славейков пише: "И котленци помогнаха за изграждането на османпазарската черква до 12-15 хиляди гроша".

Храмът не е единственото оцеляло дело на Уста Генчо Кънев в Омуртаг. През 1876 г. той изгражда и къщата на баба Иванка Хаджийката. По време на последвалата Освободителна война там се укриват 200 жени и деца. И това ни отвежда към една от най-интересните страници от историята на Омуртаг.

В разгара на войната сраженията се пренасят към Осман пазар. Той се оказва в тила на османската армия в близост до фронтовата линия. Църквата "Св. Димитър" е превърната в продоволствен склад, а християните са заплашени с обесване на бесилката, издигната на площада. При отстъплението храма и целия град са запалени и така ги заварва 43-ти Охотски полк на 11-та пехотна дивизия.

Първата работа на жителите на освободения Осман пазар е да ремонтират изгорената си църква. Викат пак Уста Генчо Кънев, който вижда единствено стърчащи черни стени. С новосъбрани средства сградата е построена отново и през есента на 1878 г. отваря врати за богомолците.

Църковната утвар обаче е разграбена и свещеникът няма как да служи. И тогава се намесва един добър християнин - интенданта на 11-та пехотна дивизия Николай Владимирович Благово. Той дарява прибори за миропомазване, кадилници, потири, дарохранителница и сребърен позлатен кръст. Но най-големия подарък е напечатаното в Москва през 1862 г. Четвероевангелие. То е с дървени корици, обковани с позлатени орнаментирани медни листове с щамповани върху тях образи на светци. А в дарителния надпис Благово скромно отбелязва: "Моля да приемете тази жертва от мен и от моето искрено сърце, което желае на българския народ благоденствие и щастлив живот, напълно мирен, след твърде ужасната кървава война на всички руси за освобождението ваше, братя българи!"

За съжаление след 1989 г. храмът няколко пъти е ограбван от мародери. Изчезва цялото дарение на Благово, както и единствената оцеляла по-ранна вещ - сребърен потир от 1769 г. Оцелява единствено Златното евангелие като спомен за древната история на храма и драматичните събития отпреди почти век и половина.

Местните търсят своя дарител

Гражданите на Омуртаг са се заели със задачата да издирят потеклото на Николай Благово. За този руски дворянин не се знае нищо, въпреки опитите името му да бъде издирено в архивите. В последно време с благородната задача се ангажира и лично посланикът на Русия у нас Юрий Исаков.

Свръхзвукови самолети край града

Всеки, който минава по пътя София-Варна край Омуртаг, вижда няколко насочени към небето модерни изтребители на стойки. Това е музея, основан от втория български космонавт Александър Александров, който е родом от Омуртаг. Това са супермодерните за времето си МИГ-19, МИГ-21 и СУ.