Евроизборите като Евровизия! Резултатът е същият - нещо...като Кончита Вурст

Веселин Златков

Много неща се объркаха на европейските избори. Като започнем от огромната разлика между предварителните прогнози и крайния резултат, минем през неразбирането защо този път е наистина важно да се гласува, и стигнем до неправилно задрасканите бюлетини – грешки имаше навсякъде. И логичният резултат дойде – днес България е една значително по-объркана държава, отколкото беше преди седмица.

Някой може да възрази, че е точно обратното, че нещата си идват на мястото. ГЕРБ имаха най-много гласове и на парламентарните избори миналата година, но не им стигнаха, за да поемат отново управлението. Сега победата им е категорична и това е напълно обяснимо, особено на фона на очевидната и тотална амбиция за реванш.

БСП пък направиха тежки компромиси, за да управляват, позволиха си да се разцепят и проведоха твърде неясна за обикновения избирател кампания. Посланието им, че се борят за по-социална и солидарна Европа, на теория беше правилното за този вот. Как обаче да го схванат хората, за които ЕС е нещо като далечна мъглявина в Космоса? За тях Европа е „там“, където хората живеят богато и щастливо, а „тук“, в България, си имаме съвсем други, нашенски дертове. Много от тези хора просто отказаха да гласуват, щом никой не каза с колко ще им се увеличат пенсиите след изборите.

Николай Бареков пък хвърли огромни усилия и средства в кампанията си, появи се къде ли не, обеща какво ли не (без значение дали е реално изпълнимо) и спечели достатъчно симпатии, за да се превърне в политическа сензация. Реформаторският блок за пореден път показа, че класическите ни десни сили са твърде заети с вътрешната си „преференциална“ конкуренция, за да се отлепят от дъното. „Атака“ пък доказа, че е просто функция на лидера си и след поредица от сривове в поведението на Волен Сидеров се срина като партия. А ДПС? Делян Пеевски демонстрира, че ако иска, може да бъде избран за евродепутат, а след това да подари поста си на друг, и изобщо - той може да си прави каквото си поиска. Някой да си е мислил нещо друго?

Нещо като Евровизия

И грешките, и успехите на партиите и политиците са нещо нормално. Нормално ли е обаче българският избирател да подхожда към всички избори еднакво, просто по първична симпатия, без особена мисъл кое е по-полезно и разумно за държавата? Явно да. Това, че тези избори бяха за това кой ще управлява Европейския съюз, а не нашата държава, не достигна до съзнанието на масовия избирател. И той като цяло сгреши в избора си, но тази грешка ще стане ясна чак когато избраниците му се появят на европейската политическа сцена. Нека подчертаем, ако изобщо се появят, защото е твърде възможно те дотолкова да се скрият под дебелата сянка на политическите си групи в Европарламента, че изобщо да забравим за тяхното съществуване.

Реалните последствия от европейките избори обаче засега изглежда нямат значение. Всичко се свежда до това кой ще може да излезе и да каже: „Народът ме обича!“. Дали някой има сериозно основание да го твърди на фона на ниската избирателна активност, е съвсем отделен въпрос. В крайна сметка обаче, когато в една надпревара никой не се докаже истински достоен, изборът се прехвърля върху този, който прояви най-голямо желание за победа и привлече най-много внимание. Нещо като Кончита Вурст на „Евровизия“ - резултатът, изваден от контекста, може да изглежда доста странен, и то не в най-добрия смисъл на думата. Но това е волята на народа. За сравнение – вижте кой спечели евроизборите във Франция и кой в Гърция. Дори и само тези два примера дават достатъчно храна за размисъл как подхождаме ние към вота за Европарламент и как става това в другите страни на общността ни.

Колкото по-малко гласуваме, толкова повече избори ще има

Сигурно много хора са се надявали, че ако БСП загуби тези избори, сегашното правителство ще падне автоматично. По-голямата част смятат, че това е нещо хубаво, без на практика да могат да обяснят защо. Същите тези наивници си фантазират и че след това, незнайно откъде, ще се появят някакви други „добри“ управници, които като с магическа пръчка ще ни направят по-богати и щастливи. При това тази вълшебна приказка ще стане реалност, без да им се налага да гласуват. Уви, всичко това са пълни измишльотини, които нямат нищо общо с действителността.

Голямата промяна, която вече е наистина наложително да се случи у нас, е хората да започнат отново да гласуват. За съжаление това ще стане изключително трудно, защото никак не е лесно да се победи безразличието. Твърде голяма част от обществото ни вече твърдо предпочита да не участва в избори, повтаряйки мантрата „няма за кого“. Подобни хора смятат, че политиката е някак си под нивото им и твърде несъществена. Всъщност това е само поза, зад която прозира нещо много по-страшно, а именно – невежество. Става въпрос за невежество по отношение за морала, по отношение на етичните принципи, които превръщат една група от хора в общност, без съществуването на която пък самата идея за щастие е доста съмнителна. Невежеството ражда страх, страхът ражда агресия и нихилизъм. Когато нихилизмът обхване мнозинството в едно общество, силната и богата държава, за която всички мечтаем, се превръща в илюзия.