Евтиното саниране излиза скъпо

 Христо Николов; Труд

Първите две сгради, санирани с европари у нас, получиха окончателния акт за експлоатация преди два дни.

Това се случва две години и половина след подписването на договора за саниране на старите блокове с 50 млн. лв. от Брюксел. До момента от тези средства са усвоени едва 1,52%, показва справка в системата за европарите.

Така че за да не ги загубим, през следващата година трябва да бъдат санирани още около 400 панелки.

Но важно е не само фасадите на старите блокове да бъдат изолирани, а и какво е качеството на ремонтите. Практиката показва, че сградите у нас масово се санират с материали като стиропор и фибран, защото са най-евтини.

Строителни предприемачи обаче предупреждават, че точно те са най-некачествените материали - задържат влагата, пожароопасни са и се наелектризират.

Така нанасят дълготрайни поражения по сградите и по микроклимата в тях.
И стиропорът, и фибранът имат нищожна паропропускливост, а във всяко домакинство е важно парата от помещенията да се извежда навън.

Проблемът е особено остър през зимата. Тогава влажността на въздуха в затворени помещения се повишава до 80%, а навън е не повече от 5-6%.

Влагата от помещенията преминава свободно през тухлената или панелна стена и достига до топлоизолацията. Но стиропорът или фибранът я спират да излезе навън и тя остава в стената.

Напролет, когато влажността в помещенията спадне, задържаната в стената влага избива и често образува плесен.

Единственият известен начин за спиране на този процес е помещенията да се проветряват често и за дълго. Това обаче прави отоплението им неефективно и смисълът от изолацията се губи.

Друга слабост на стиропора, забелязана най-напред в САЩ, където той е почти изваден от употреба, е неговата способност силно да се наелектризира и дълго да държи в себе си статично електричество. При силни ветрове, когато прахът се носи из въздуха, той буквално се залепва по фасадите, независимо че отвън стиропорът е покрит с мазилка.
Не на последно място стиропорът е пожароопасен. При запалване той не гори с ярък пламък, но отделя бойното отровно вещество фосген (циановодородна киселина), което парализира нервната система на човека. Още една от причините вече почти да не се използва като изолационен материал в САЩ.

Алтернативи има, но на висока цена

Има по-съвършени топлоизолации и много строители ги използват. Това обаче се случва, ако правят сгради за собствени нужди или за инвеститори с повече средства.
По-качествен изолационен материал е например минералната вата, която има много разновидности и търговски наименования. Друг, също добър и по-скъп материал е каменната вата. Те са негорими и не отделят вредни вещества.

Голямото оскъпяване при изолацията с тези материали идва не толкова от разликата в цената им, колкото в начина, по който се прави. Минералната и каменната вата се закрепват към стената със специални държачи, които представляват сложна и скъпа конструкция. За сравнение, с една и съща сума могат да се топлоизолират 5 жилища с вата срещу 100 жилища със стиропор. Това обяснява защо стиропорът се е наложил масово като топлоизолационен материал.

Строителят трябва да даде гаранция за ремонта

Колкото и добре да изглежда една цялостно санирана сграда, няма гаранция, че строителната фирма е извършила всичко качествено и след време няма да се появи някой дефект. В това се убедиха наскоро обитателите на столична кооперация, която бе модернизирана по демонстрационния проект, финансиран от Организацията за развитие на ООН (ПРООН) и вече кара трета зима.

4-етажната сграда се намира на пресечката на улиците “Султан тепе” и “Алеко Константинов” в София. В началото всичко било хубаво - без да платят и стотинка за санирането, сметките за отопление на живеещите в кооперацията паднали наполовина. Но още първата зима парче от мазилката на предната фасада се откъртило и паднало на тротоара.

Хората извикали фирмата, която положила топлоизолацията, и тя ремонтирала фасадата на това място. На следващата зима обаче на същото място се отчупило ново парче, при това още по-голямо.

Строителната фирма отново била извикана. По-подробният оглед показал, че парчето се отчупва на място, на което от вътрешната страна се намира отдушникът на мокрите помещения. На същото място се образувал теч, първопричината за който се оказала некачествена изолация на покрива. Вода от покрива прониквала между фасадата и изолацията и избивала на място, на което не среща съпротивление. За късмет на обитателите изолацията на покрива била правена от същата фирма, при това с 5-годишна гаранция. Затова отстранила безплатно проблема в покрива. Само дето се наложило втория път да се чака да мине зимата, за да се направи изолацията както трябва.

Този случай показва, че както и да се прави санирането, най-добре е с фирмата да се подпише договор с определен срок за гаранция. Защото дефектите обикновено се проявяват през следващия или по-следващия сезон.

Стиропорът е виновен за дупките след градушката

След силната градушка през лятото в София могат да се видят много надупчени фасади на сгради.

Някои собственици са позамазали белезите от ледените късове. Други засега са решили да не ги ремонтират.

Каква обаче е причината ледените късове да причинят такива поражения на ремонтираните сгради?

И тук отговорът отново е използването на евтините стиропор и фибран.

Стремейки се да направят материала още по-евтин, много производители на стиропор за топлоизолационни нужди напоследък произвеждат олекотен стиропор или фибран. Така градушката е успяла по-лесно да пробие санираните фасади.

За да се избегне този ефект, трябват по-качествени материали.

Другата вероятна причина за дупките по стените, заради които част от сградите в София изглеждаха като след бомбардировка е, че майсторите са спестили качествената мрежа, която се слага под мазилката.

Нейната цел е да направи конструкцията на топлоизолационния слой по-устойчива. С нискокачествената мрежа фасадата не е устойчива на удари и дупките при такава силна градушка като тази в София са неизбежни.

Пишман майстори съчетават неправилно материалите

На пазара се продават доста видове изолации на различни производители.
За да наложат продуктите си, компаниите правят изолация, лепила, мазилка, които трябва да се ползват в комплект и заради това се продават така.

Когато на изолационния материал пише, че трябва да се лепи с определено лепило, това трябва да се спазва. В противен случай няма гаранция, че ще се постигне изолационният ефект, посочен от производителя.

Въпреки това много “майстори”, които санират фасади, подбират съставните части - изолация, лепила, мазилки, не според указанията за използване от производителя, а според цената. Т.е. купуват най-евтините материали, които обаче може да са несъчетаеми. Целта е да предложат по-ниска крайна цена.

Иначе освен че не е особено качествен, стиропорът е и опасен за околната среда. Причината е, че при използването му за саниране се получава доста голямо количество отпадък. В зависимост от чупките по фасадата боклукът може да стигне и до 30%, но най-често е около 15% от материала.

Тези парчета стиропор обикновено се заравят в земята.
Но дори майсторите да ги депонират в специално сметище за строителни отпадъци, ще минат десетки години, докато се разградят.