Фаталната 2013 г. - белязана със скръб, въпроси и предупреждения
Юлия Георгиева
Фаталната 2013-а е към своя край и всички стискаме палци в навечерието на новата година, когато всеки си пожелава да остави тегобите зад гърба си, да не го застигне поредното нещастие. Равносметката и отпечатъкът на отминаващите 12 месеца не бива да потъват в забвение. Защото от уроците, които трябваше да вземем, зависи дали през идната година ще се справим по-добре.
Една епоха приключи с внезапната смърт на варненския и великопреславски митрополит Кирил. Той бе личност, около която охотно се шумеше, но всъщност истинската буря, която застигна не само Варна, а цялото духовенство у нас, се разрази още в първите часове след кончината му. Появиха се множество версии и спекулации около самата му смърт, която провокира месеци след нея прокуратурата да започне втора проверка, тъй като заключението, че митрополитът се е удавил, е неприемливо за мнозина. Скандалите около новата глава на варненската църква не само че преминават отвъд 2013-а, но станаха повод за грозни сцени и разкрития по отношение на цялата ни църква.
Преди да си иде от земния свят обаче, митрополит Кирил направи първия в историята на града молебен на Аспарухов мост с шествие заради увеличаващия се брой хора, които избират смъртта, прекрачвайки бездната, и множеството тежки катастрофи с човешки жертви във Варна и областта. Равносметката до края на септември сочи, че 34-ма варненци са избрали смъртта пред живота. Трима от тях са се хвърлили именно от Аспарухов мост. Емблематичен бе случаят с 27-годишния варненец, който в продължение на часове на 23 юни седя на перилата на моста. Цяла Варна бе затаила дъх и се надяваше, че младият мъж ще се откаже от решението си. Полицаи и психолози преговаряха с него, спасителите не свалиха поглед от него. За съжаление никой не успя да докосне сърцето на младежа и след тежък размисъл той полетя в бездната, а час по-късно почина в болница, въпреки усилията на лекарите.
Жертвите на пътя, за които дядо Кирил се помоли, също оставиха десетки почернени семейства през годината. 44 човека намериха смъртта си в тежки катастрофи във Варненска област, от които осмина загинаха по пътищата на града. Това е с близо 10 жертви повече в сравнение с 2012 г., сочи справка на ОД на МВР – Варна. Полицаите коментират, че катастрофите не се увеличават кой знае колко като брой, но пък стават все по-жестоки.
Дъх затаихме и през февруари, когато 36-годишният Пламен Горанов се бореше за живота си, след като се самозапали пред сградата на общината в знак на протест срещу местната власт. Въпреки усилията на лекарите, въпреки десетките съпричастни, дарили кръв за спасяването на младия мъж, Пламен угасна в началото на март. И до ден-днешен камарата пред община Варна, където той пламна, стои. Според най-близките му приятели Горанов умира без време не защото е искал да се самоубие, а поради грешка в плана си на протест.
11 души бяха ранени, а един загина от тежките си изгаряния при жестоката експлозия край Езерово през август. След като се разкачил маркучът, с който работници прехвърляли пропан-бутан от една цистерна в друга, и пламъците обхванали съоръжението, то експлодира. Като по чудо и благодарение уменията на огнеборците взривът не отне повече човешки животи във фаталната августовска вечер. Месеци по-късно пострадалите спасители все още се лекуваха във Военноморска болница, а техни колеги под сурдинка коментираха, че всъщност пожарната прави невъзможното с екипа и оборудването, които са в наличност. И до днес врели и кипели в професията огнеборци коментират, че самите те се страхуват от огнени инциденти заради недостатъчните човешки сили, с които Варна разполага като щат, спуснат от София.
Пред разследващите остават за решаване казусите на Петя Балева, Николай Курдов и Елка Порожанова, които бяха убити в домовете си. Балева бе намерена с куршум в главата от съпруга си в семейното им жилище на ул. „Цар Петър“ през септември, а Курдов и Порожанова бяха разстреляни в края на ноември във фамилната им кооперация на ул. „Бузлуджа“. Какви са мотивите за зверските убийства, предстои да се изясни. На този етап окръжната прокуратура все още пази мълчание и отговаря лаконично, че ако има нещо ново и категорично, то ще бъде известено.