Феноменът “Яж и изчезвай” набира скорост

фото: Ройтерс 

Кризата все още е в ход в Италия, но за мнозина това съвсем не значи, че трябва да се откажат от вечери в ресторанта дори и да не могат да си ги позволят. Изход за много младежи е методът “Той плаща”, който се използва и в богатия Север, и в бедния Юг.

Обикновено се практикува от големи младежки компании. След представянето на сметката единият от групата казва на келнера “Той плаща”, посочвайки човек от компанията, отдалечил се от масите.

След като сервитьорът стигне до него, той пък му казва, “Не, той плаща”, посочвайки друг човек в далечината, който няма нищо общо с компанията. През това време

един по един младежите

са се изнизали от масата

Така сметки и за по няколко хиляди евро остават неплатени, пише 24 часа. 

За феномена с “циганията”, както го наричат на жаргон в Италия, съобщават вече много медии, цитирайки пострадали собственици на ресторанти.

Всъщност “Той плаща” копира култова сцена от известния филм “Висшисти” на Леонардо Пиерачони.

В нея след като келнерът донася раздутата сметка на масата на четирима приятели, те решават да спретнат номер. Казват на сервитьора, че който от тях остане последен на спринта, който ще си устроят, ще плати сметката. Келнерът се връзва и дори дава старта, махайки с бяла кърпичка. Четиримата побягват и повече не се връщат.

Според експерти могат да се изброят три типа авантаджии, прилагащи метода в Италия. Първият е серийният, вторият е сезонният, а третият - “циганящият се”.

Общото и за трите типа е, че когато се приближава моментът на плащането, изчезват изневиделица.

“Проблемът е, че имаме много малко начини да се противопоставим на феномена”, оплаква се пред вестник “Стампа” Марчело Фиоре, директор на италианската Федерация на обществените заведения. Тя включва 150 000 барове и ресторанти.

При сезонната аванта (характерна най-вече за лятото) например може да се говори за предполагаемо престъпление – умишлена измама заради неплатежоспособност. За да се разследва обаче,

трябва да се подаде

жалба в полицията

и да се заведе дело. А в много случаи ресторантьорите нямат време да се занимават.

Неотдавна например в пицария в Салерно две двойки младежи, почиващи в морския град, вечерят и се изнизват, използвайки факта, че никой не ги познава и никога няма да се върнат в заведението. Собственикът отказва да подаде жалба в полицията, защото няма време за нея.

Дори и да хване в крачка бягащия клиент обаче, собственикът не може да го задържи насила. В противен случай рискува обвинение за поставяне на човек в плен. Единственият изход е да се изчака пристигането на полицията. Дотогава обаче хитрецът може да избяга. Собственикът на ресторант

няма право дори да

поиска документите

на клиента,

за да го идентифицира. Подобно право имат само властите.

Най-силно главоболие причиняват на ресторантьорите големите компании от авантаджии.

Неотдавна в Удине 50-членна компания вечеря в местен ресторант. След като пристига сметката от 2500 евро, те

се разбягват на различни страни

и келнерът не е в състояние да

хване никого от тях

Другият тип авантаджия – серийният, също е доста опасен. Това са обикновено изпечени в занаята хитреци, които са добре облечени и изглеждат като порядъчни клиенти. В никакъв случай не могат да бъдат заподозрени като неплатежоспособни. В много случаи серийните авантаджии са хора, които не притежават нищо, така че дори да бъде заведено дело срещу тях, няма какво да им се запорира.

Друг феномен са пушачите авантаджии. Поне 40 на сто от всички авантаджии в Италия се възползват от факта, че по закон могат да излязат от заведението с оправданието, че искат да изпушат една цигара, дори в момента на пристигането на сметката.

Според собственици на ресторанти засега единственият начин да се предпазят от феномена е, ако обучат персонала си да бъде с по-зорки очи и уши.

Смята се, че поне 5 на сто от седмичните приходи на всяко заведение са загубени заради претърпените от него аванти на клиенти.

Как се плащат

сметките в Италия?

Един от най-разпространените начини е да плащаш “ала романа”, или по римски. Това е масово прилаган метод в столицата Рим, при който общата сметка на масата се дели на броя на клиентите, независмо кой какво е консумирал, и всеки плаща поравно.

Може да сте изял само една салата в компанията на приятелите си, но в края на вечерта плащате колкото онзи, който е хапнал първо, второ и десерт. Много често дори в квитанцията за вечерята е изписана не само общата сметка, а отдолу и сумата, която се пада поравно на всеки от компанията.

На мнозина обаче този метод изобщо не им допада, така че не е рядкост да предлагат да се плаща “по генуезки”, или като жителите на Генуа. В Италия славата им е като тази на габровци в България. Или с други думи, стиснати. В този случай всеки плаща само онова, което е консумирал лично, независимо че е бил в компания на масата.

Много често обаче компании от близки приятели, които имат навик да излизат заедно, практикуват и друг начин. Всяка вечеря се плаща само от един от тях. Следващата обща вечеря я поема друг и т.н.

Какво е общото правило?

В Италия е прието, когато вечерята е по специална покана на някого, той да плаща сметката в ресторанта. Когато на вечеря са няколко двойки, тя се плаща от мъжете. Когато пък компания мъже и жени вечерят неформално в пицария, сметката се разделя “ала романа”.