Фестивалът „Золотой Витязь“ в България ще стане още по-мащабен

Фестивалът «Золотой Витязь» - Камчия 2015 се провежда за шести път в света и за втори път в Санаторно-оздравителния комплекс «Камчия». Събитието е организирано от Международния форум на славянските изкуства «Золотой Витязь» и Фондация «Устойчиво развитие за България».

Николай Бурляев, артист и режисьор президент на Международния кинофорум «Золотой Витязь»:

- В «Камчия» сме за втори път тази година със «Золотой Витязь», доведохме изключителни артисти... Артисти-спасители. Това са офицерите от хора на МЧС, които участват в ликвидирането на най-тежките аварии, катастрофи и бедствия. От друга страна всички членове на ансамбъл «Лидер» на МЧС са заслужили артисти на Русия. Впечатляващо е съчетанието на войнска доблест, на човечност, на артистичност и творчество. В «Камчия» е и Иркутския театър на народната драма – който няма аналог в Русия, тъй като актьорите му са в най-горещите точки на света – може да се каже, че те спасяват човешките души. Те пяха под бомбите в Югославия, бяха в Приднестровието, в Чечня, в Абхазия.

Най-главното е пред нас, имаме и големи планове. До момента всичко се получава само благодарение на ентусиазма и на любовта ни един към друг, но през следващата година планираме още по-мащабен форум на славянските изкуства – ще запознаем България с най-добрите руски кинематографи, театри, музика и литература.

Полк. Алексей Дорохин – ръководител на ансамбъл „Лидер“ при МЧС – Русия:

Изнесохме концерти в Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“, във Варна и Шумен. Бяхме приети от кмета на прекрасната Варна. Хората ни посрещнаха толкова открито, радушно и честно, че всеки път, когато пеехме се чувствахме като удома. Българите ни разбират и усещането е незабравимо. Да даде бог здраве на всички варненци, на всички българи. Надявам се, че нашите братски страни ще бъдат още по-близо една до друга, благодарение на прекрасния фестивал „Золотой Витязь“.

Михаил Корнев – ръководител на Иркутския театър на народната драма:

Камчия не е само в моето сърце, но и в сърцето на всички сибирняци, които дойдоха заедно с мен от Иркутския градски театър на народната драма. Това място ни порази не само с красотата, с чудесната и съхранена природа, но най-вече с топлото братско посрещане. Камчия стана мост, за да разберем повече за българския народ. Ние отново вървим едни към други – с душите си, с културата си. Във вените ни тече обща славянска кръв, имаме общи обичаи, подобен език. Нашият заряд е необходим за обединението във времето, в което светът се разединява, когато върви преселение на народите, когато се унищожават цели страни в близкия Изток – а тук на обратно – всичко е толкова сърдечно.

Фестивалът „Золотой Витязь“ трябва да живее в Камчия. Говорихме си, че ще се връщаме всяка година, за да можа да предадем тази енергия и силата на руската култура, на руската вяра на нашите български приятели. Има понятие „народна дипломация“ - напред вървят изкуството и културата, а след тях са бизнеса и политиката. Това, което казвам не е случайно – то е преминало през сърцето ми, то е част от моята лична и семейна история. През 1878 г. прадядо ми Сергей Козловски, випускник на Павловското пехотно училище, подпоручик, е дошъл на българска земя, за да защитава българския народ в Руско-турската освободителна война. Той е воювал за България точно тук. В Шумен попитах историци за приятеля на моя дядо – ген. Николай Калюбакин. Оказа се, че в архивите има информация, че е загинал тук. Така разбрах историята си. Виждате ли – няма нищо случайно. За мен всяко съприкосновение с българската земя има огромен смисъл. Знаете, че кръвната линия е най-голямата тайна и може би аз не случайно съм тук – за да участвам във „военни действия“ по защита на културата... Вашите усилия и добрината ви няма да отидат на вятъра – няма да се загубят нашите прекрасни отношения, изпратени от Бог. Мисля че ще върнем единството между народите ни, ще го укрепим и ще го предадем на децата и внуците си.