Финансов анализатор обясни защо народът пак пести като за световно
Идва краят на една противоречива година. Повечето хора по света си правят равносметка за нея, каква е била, анализират я, за да си извадят изводите и да си намерят грешките, за да не ги допускат през следващата. А какво прави българинът? Нищо. Той никога не греши (освен може би на избори), но пък светът винаги му е крив, коментира за "Марица" финансовият анализатор Светозар Гледачев, пише блиц.
Така се е завъртял във водовъртежа на живота, че и тази година е отлетяла в неговия хронотоп като миг. Но за повечето този миг е нещастен. Изпълнен със страх, гняв и разочарование. Той не усеща как са се промъкнали покрай него 365 незабележими дни и как животът му се е промъкнал с тях, без той да разбере. Така и един спокоен ден ще си отиде, без да разбере защо е бил, къде е бил и какво е направил? Защо е живял? Като в един стар, но поучителен афоризъм: „В едно гробище пишело не цялата продължителност на живота от раждането до смъртта, а само дните и годините, през които си бил щастлив. И българинът възкликнал: на моя гроб трябва да пише роди се и умря". За повечето българи и тази година бе такава. Много ще искат да я забравят, а други няма с какво да я запомнят.
Ние не сме между чук и наковалня, ние сме между мечката и ятагана.
Колкото и да се снишаваме по тодорживковски, пак ще сме от засегнатите. Войната променя света. А спомняте ли си годините до 2008-а? Те бяха щастливи и радостни, пропити с оптимизъм, всичко върви нагоре, че най-сетне ще се оправим и... дойде кризата. С нея финансовите трусове, фалитите, повишаване на безработицата, маргинализиране и пауперизиране (обедняване) на населението, зараждането на национализъм, възход на стачките и цветните революции, за да се стигне до войните. Отначало локални, а после регионални и повсеместни. Няма незасегнати вече по света. Та след 2008 г. всичко се завъртя в безумния водовъртеж на сгромолясването. Светът, какъвто го познаваме, започна да се руши и продължава. След което ще има нов свят с нови икономически закони, начини на производство и разпределение, т.е. ще се разделим с един етап и ще отидем на друг. Дано да е по-висок.
Та всичките години на кризата преминаха като миг. Такава беше и 2015-а. САЩ, която ни вкара в нея, вече излезе. Сега е ред на Европа. Но кога точно, не е ясно. Но да видим вътрешната обстановка в страната. Динамична, напрегната, изнервена, съпътствана от избори и нестихващи скандали. Нашият живот протича пред телевизора със садистичното очакване
големите акули да се скарат
и някой политик, ако не го вкарат в затвора, поне да му повдигнат обвинения, след което съдът да го оправдае, за да има за какво да псуваме, сякаш не сме знаели, че така ще стане. Да убият някой бизнесмен, за да кажем „хак” му е на този. Да, има няколко покушения, които да съжаляваме, че не са успели, защото няма наказания от Темида, и изобщо искаме да мъстим и да виждаме, че и другите страдат като нас, че даже и повече. Това ни доставя удоволствие и силата да продължим да живеем, защото искаме и богатите да страдат и плачат. Защото няма справедливост в тази държава. Така както никога и не е имало. Само че сега и особено тази година противоречията в обществото се изостриха много и сме много по-чувствителни, яростни, жестоки и решими да громим врага, ама само на маса, пред телевизора с бутилка в ръка. И ако продължава така, а то няма как да не продължава - ще избухне. И тогава кроткият, раболепен и преклонил глава българин ще стане страшен и неуправляем.
Най-жестоки са слабите
Те таят омраза, която после прелива в жестокост. А политиците, които си мислят, че държат положението в ръцете си само защото всичко досега им се разминава и те все по-нагло се възползват от народа, като го крадат, лъжат и манипулират, което стига до откровена подигравка, ще останат най-изненадани. Така както се учуди Муамар Кадафи в тръбата, Саддам Хюсеин на бесилката или Мусолини с главата надолу на площада и много други. Те всички в предсмъртните си мигове викаха: „Чада, синове мои. Аз всичко направих заради вас”. В България диктатурата на олигархията е факт. Партиите са само нейни марионетки. Но какво не забелязахме, загледани в жълтата и скандална част на ежедневието ни. По прогноза БВП трябваше да е 0.8%, а той ще е 2.8%. Имаме ръст от някъде, където не сме очаквали. От къде? Партиите си разпределят баницата от магистрали, обществени поръчки, нелегални канали, крадене на ДДС, контрабанда и др. С печалба за над 7-8 милиарда лева годишно дребният и средният бизнес дори не е оставен на произвола на съдбата, а държавно-олигархично-политически рекетиран със законови средства и органи. За да се спаси този бизнес, за да го има, той се бори за оцеляване.
И като няма бизнес тук, го търси навън.
Ръстът на износа достигна до над 3.5%, но за това не се шуми много. Те все пак никой не са убили. Ръстът на спестяванията се запази много висок вече години, а за последните месеци и ускори своя ход. Толкова пари в България у населението и фирмите никога не е имало, откакто сме държава. Доходите растат за тези, които работят, и за една година доближихме ЕС с 1% и вече сме 51% от ЕС-28. И много други положителни неща, които не виждаме и не чуваме. Защото сме глухи за доброто. Но това са хората, които са взели съдбата си в своите ръце и не чакат на държавата. А за всички останали, които очакват Годо, което за нас звучи като „кога ще се оправим?” 2015 г. беше поредната от нещастните, сиви, за някои черни години на кризата и един нескончаем преход от нищо в нищо или от едно лошо управление към друго. Докато властта на олигархията си стои. През 2015-а тя се бетонира. Или да обобщим: ако трябва да вписваме щастливите си години на камъка, то 2015 г. българинът няма да я спомене и скоро ще я забрави.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
