"Галъп": Българите са "най-страдащият" народ трета поредна година

За трета поредна година България оглавява класацията на "Галъп Уърлд" за "най-страдащ" народ. Споредпубликуваните днес подробни данни за 2012 г. от проучване на агенцията 39% от българите определят живота си като достатъчно тежък, за да се каже, че страдат.

"Галъп" класифицира живота на респондентите в три категории: като "процъфтяващ", "борба" и "страдание", допълва Дневник. Тези определения обаче не са дадени от самите интервюирани. Те трябва да оценят настоящото си състояние и бъдещите си перспективи по скала от 1 до 10. Ако посоченото от тях число е 4 или по-малко, попадат в групата на "страдащите". Социолозите са провели интервюта с по около 1000 души на възраст над 15 години във всяка от изследваните държави. Конкретно в България разговорите са проведени "лице в лице" в периода 1-26 юни 2012 г. и на български език.

Освен българите като най-тежък определят живота си арменците (37%), камбоджанците (34%), хаитяните (32%), унгарците (32%), малгашите (жителите на Мадагаскар), македонците и иранците (по 31%). Още три държави от Балканите влизат в челната 20-ца: Босна и Херцеговина е 13-та с 27% от населението, които страдат, а Румъния и Гърция са съответно на 15-о и 17-о място.

В 20 от изследваните през 2012 г. 143 държави най-малко една четвърт от възрастното население оценява положението си като достатъчно трудно, за да попадне под определението на "Галъп" за страдание. Сред регионите по света Югоизточна Азия е с най-висок коефициент хора, класифициращи се като страдащи – 24%, следвана от Балканите и Близкия изток и Северна Африка с по 21%. В глобален мащаб се оказва, че един на всеки 7 души е дал на благосъстоянието си оценка под 4. Сравнение на проучванията от последните няколко години показва, че като цяло броят на затруднените по света се увеличава.

В едва 17 държави, повечето от които богати и развити, "страдащите" респонденти са 2% или по-малко. Челото на тази част от класацията се води от Исландия, Катар, Швеция, Норвегия, Обединените арабски емирства и Нигерия, в които само 1% от населението се определят като "страдащи". Няколко развиващи се страни също попадат в този списък: Тайланд, Венецуела, автономният регион Сомалиленд и Либия. САЩ са извън 20-цата на отличниците с 4% затруднени граждани.

Топ 10 на "страдащите" народи
Дял от населението, недоволно от настоящето и песимистично за бъдещето
1. България 39%
2. Армения 37%
3. Камбоджа 34%
4. Хаити 32%
5. Унгария 32%
6. Мадагаскар 31%
7. Македония 31%
8. Иран 31%
9. Сирия 29%
10. Афганистан 29%

Топ 10 на "процъфтяващите" народи
Дял от населението, недоволно от настоящето и песимистично за бъдещето
1. Исландия 1%
2. Катар 1%
3. Швеция 1%
4. Норвегия 1%
5. ОАЕ 1%
6. Нигерия 1%
7. Швейцария 2%
8. Сомалиленд 2%
9. Венецуела 2%
10. Австралия 2%

Какво е Скалата на Кантрил

За анализ, оценка и класифициране на отговорите от социологическото допитване в "Галъп" са използвали метод, разработен в средата на 60-т егодини от Хадли Кантрил. В американската социология тя е известна като Скала на Кантрли за самооценка на страданието и е използвала от "Галъп" в няколко световни проучвания.

Основният принцип в нея е анкетираният да си представи, че се намира на стълба с 10 стъпала, като най-ниското преставлява "най-ложия възможен живот". Отговарящият е питан да посочи "на кое от тях лично вие смятате, че се намирате в момента" и "на кое стъпало си представяте, че ще се намирате след 5 години".

Авторите на допитването обясняват, че много добре знаят, че така се получава само един вид оценка на благосъстоянието, което иначе е сложен процес, комбиниращ основно дългосрочни преценки (оценка на живота) и чувства (ефекта от всекидневието). Различни методи дават различни перспективи към този процес, като Скалата на Кантрил е по-скоро с акцент върху дългосрочната преценка. Редица проучвания през последните 10-ина години твърдят, че има значителна връзка между Скалата на Кантрил и нивото на доходите, за разлика от други подходи, в които водеща е оценката на хората за обкръжаващите ги, начина им на живот и обществените ценности.

"Галъп" са избегнали анализ на събрания материал по "10-те стъпала" и са го представили като емпирични резултати. Освен това са комбинирали чрез средства на психометриката представите за "настояще" и "бъдеще" с цел да представят резултат, максимално близък до реалността и да калкулират склонността на хората да представят по-оптимистични очаквания за непосредственото си бъдеще.

Трите категории

Процъфтяващи - благосъстоянието е солидно, добре установено и подобряващо се. Отговарящите от тази група имат положителна оценка за настоящето (над 7 по 10-те стъпала на Каргил) и за следващите пет години (оценка над 8). Те съобщават за значително по-малко здравословни проблеми, по-рядко отсъстват по болест от работа, по-малко се тревожат, не са толкова стресирани, тъжни или ядосани и са по-щастливи, наслаждаващи се и интересуващи се от живота и проявяващи уважение към околните.

Борещи се - благосъстоянието е умерено и неустойчиво. Отговарящите имат сдържана оценка за настоящето си или умерени до негативни очаквания от бъдещето. В момента изпитват затруднения или очакват такива в следващите 5 години. Таз игрупа е в повече стрес и притеснения за пари, а отсъствията по болест от работа са над два пъти повече спрямо първата група. По-вероятно е да са пушачи и да се хранят нездравословно.

Страдащи - Благосъстоянието е силно застрашено.  Отговарящите дават слаби оценки на живота си днес (4 и по-ниско) и имат песимистични очаквания от следващите 5 години (4 и по-ниско). По-вероятно е тази група да казва в интервютата, че не й достигат основни храни и жилище, да се оплакват от лошо здраве, голям стрес, тревожност, тъга и гняв. Те имат по-малко достъп до здравно осигуряване и грижи и два пъти (спрям опървата група) по-тежки са последиците за тях от заболяване.