Гаро Одабашян: За смъртно наказание

Убийството на малката Александра от Поморие отново повдигна дълго дискутираната тема за или против смъртното наказание. Европа отдавна се е обявила против, Беларус е единствената страна, където то все още се практикува. В България смъртното наказание е отменено официално през 1998 г., а за последно екзекуция е имало през 1989-а. Личното ми мнение е за смъртно наказание, но то да се прилага само ако вината е напълно доказуема, а не в зависимост от жестокостта на убийството. Смъртното наказание не бива да се прилага за разчистване на лични сметки, за отмъщение или за наказване на изключително жестоки деяния. За да има смъртно наказание, вината трябва да е доказана по абсолютно безспорен начин. Не за друго, а защото връщане назад няма. Ако при доживотен затвор може да има помилване, в случай че човек се окаже осъден несправедливо, какво да кажем за смъртното наказание? Смъртта е милост както за убиеца, така и за евентуалните му бъдещи жертви. Факт е, че голям процент от убийците не завършват живота си само с едно убийство. Тази граница, прекрачена един път, може много лесно да бъде прекрачена отново. И тогава на чия съвест ще тежат бъдещите жертви на убиеца?