Георги Пеев: Да ти сложат ново сърце, е скъпо удоволствие

- Г-н Пеев, в неделя - 24 август, се навърши година от вашата сърдечна трансплантация. Празнувахте ли?

- То хем е за отбелязване, хем не е. Защото аз съм жив, но затова е починал друг. И то млад човек. В неделя дадох курбан за приятели и семейството ми - такава е българската традиция. За курбана купих половин шиле и се събрахме в с. Долно Белево, където се възстановявах месец след операцията.

Познавам 6-7 души от сърдечно трансплантираните в България. Всички ми казваха: “Най-трудното е през първата година. Мине ли, проблемите ще отшумят.” Истина е - в момента се чувствам великолепно. Това е и доказателство, че в България има специалисти и лекари, които са на много високо ниво.

- След операцията казахте: “Като се събудих, си помислих, че тази държава не е толкова шибана. Пратили са самолет до Варна за донора, обадиха ми се. Значи има светлина, не живеем в толкова мръсен свят. Вече няма да псувам държавата.” Е, така ли е?

- Не, не можах. Толкова простотии се случиха по отношение на всички трансплантирани - сърдечно, бъбречно или чернодробно. Имаше големи проблеми с лекарствата. Наложи се на няколко пъти да си купувам лекарства, защото няма.

Така е измислено, че ако, не дай си боже, ти свършат хапчетата преди еди коя си дата, не можеш да вземеш други. Трябва да си ги купиш. А те не са никак евтини.
Разбрах, че да си трансплантиран, е едно много скъпо удоволствие. Удоволствие в кавички, разбира се. Животът на трансплантираните у нас е изключително скъп.
Човек в моето положение без доходи е жив умрял. Това е истината.

Много пъти съм недоумявал как е възможно държавата да даде толкова много пари и да забрави инвестицията. Една сърдечна трансплантация е 100-120 хил. лв. И след това този човек да го умориш, е необяснимо.

Същото се случва с чернодробно, и с бъбречно трасплантираните. Техните операции са по 30-50 хил. лв. Държавата инвестира и след това погубва инвестицията си. Тя има интерес такива като нас да са добре. Защото, като сме добре, работим, създаваме брутен вътрешен продукт. Колкото и малък да е. Аз например след третия месец от операцията не съм спрял да работя, плащам данъци, създавам нещо.

- Какви промени са необходими?

- Много, но, за съжаление, всички трябва да се направят от парламента. Имам чувството, че последната грижа на политиците са хората. И после: “Защо псуваш държавата?”

- Трябва да претърпите и бъбречна трансплантация. Прогнозите бяха, че ще е скоро след сърдечната?

- Така беше, но се случи поредица от събития, които не зависят от мен. От една страна, административни, от друга, имаше вътрешноболнични инфекции. Надявам се да стане в началото на този септември, поне такава ми е уговорката с лекарите в Александровска болница. Дано се намерят свободен ден и час, когато това да стане. Донор ще е майка ми.

За тази година разбрах много и видях много. Най-странното е, че тези, които създават нормативите, не търсят връзка с нас. А ние сме хората, които да им обясним къде са пропуските в системата и какво може да се направи. Аз се опитах да събера всичките 8 хасковски депутати.

- Успяхте ли?

- Отправих чрез медиите призив към тях: дайте да седнем, да ви обясня къде е проблемът и вие да го оправите. Отзова се единствено Смиляна Нитова, която беше в здравната комисия в 42-ото народно събрание. Прояви интерес, но не стигна времето.

- Какво бихте предложили на законодателите?

- Например да се разреши в България кръстосаното донорство, както е в Турция. Аз например съм в листата на чакащи съм съвместим с даряващия от другата двойка, а пък другият потенциален рецепиент с моя близък - да се разменим, да бъдем оперирани четиримата и така да получим шанс за нов живот.

В Турция това работи от години. При такава ситуация е невъзможно да се случи търговия с органи, каквито са опасенията на нашите политици. При добро законодателство няма как да се случи.

- На какво разчитат преживелите трансплантация?

- Кръгли маси се организираха на няколко пъти в столицата, коментираха се тези неща. Имаме подкрепата на шефката на Агенцията по трансплантациите, една изключително дейна жена. След моята трансплантация имаше още 5. За съжаление, не всички от тях са живи. Но пък то е и малко божа работа. Защото една сърдечна трансплантация е като да направиш основен ремонт на автомобил при работещ двигател.

Ето, аз продължавам да ходя на хемодиализа. Нещото, което ме изумява, е как аз в Гърция например мога да си уредя само за час хемодиализа по телефона. Докато в България, ако не съм в Хасково, не мога. Казват ми: Няма места, не може. Въпреки че по закон са длъжни да ме приемат.

Същата работа е, ако искам да отида на море - трябва от март да си запазя часове за август в Бургас или Варна. Аз не знам до август дали ще съм жив. Докато в Кавала звъня в диализен център. Добре, казват, заповядайте. Единственото, което трябва да нося, е европейската здравноосигурителна карта. Нищо друго, при това в частен диализен център.

В Албена има такъв частен център. Цената е 120 евро. Здравната каса не ги поема в България. Ако си германец, ти дават фактура. Когато се върнеш, тяхната каса, която и да е, плаща. За една година наистина се сблъсках с такива неща.

Питате, защо не съм си спазил обещанието. Ами как да го спазя? Никой не обръща внимание, въпреки че лекарите постоянно тръбят.

- Вас засегна ли ви гаврата със заверката на здравните книжки на хронично болните?

- Честно казано, не съм си заверил книжката. И няма и да отида.

- Хората чакат, редят се на опашки.

- Знам, няма да се редя на опашки. През всичките тези месеци от изминалата година този човек е ходил да му заверяват книжката, когато взима лекарства. Ами да сложат този номер. То е елементарно. Аз не знам дали съм с трицифрен или четирицифрен код, не съм си гледал книжката, но само преди месец бях за заверка. Е, какво им пречи тогава да го сменят този код?

Според мен трябва да има много повече превенция. Не съм първият или последният, който ще го каже: “В България медицината като администрация е на аборигенско ниво. Няма нито превенция нито профилактика.”

- А в същото време лекарите ни са добри?

- Лекарите ни са фантастични. При нас трябва да се оправи чисто административно. Чиновникът в България е нещо страшно.

Интервю на 24chasa.bg