Глухата Росица от „Байландо” разкри „мръсните танци” на кинаджиите
Росица Караджова, която разтърси из основи системата на финансиране на българското кино и даде явни доказателства за конфликт на интереси и нарушения на закони и правилници, е била заплашена с проверка от ДАНС! С какво едно 22-годишно момиче застраши националната сигурност, е въпросът, който разравя дълбоко скривани тайни в руините на българското кино, в които то затъва в продължение на десетилетие, че и повече. Сегашният директор на Националния филмов център /НФЦ/ Георги Чолаков лансира версията, че Росица, чието име нашумя първо в тв шоуто „Байландо”, била подкупена от американско лоби и й се плащало, за да „клати” българското кино. По този начин щяло да се обогати щатското и европейското кино. Той допълнително се оплете в още куп несвързани обяснения и относно това чия е фирмата "Геополи" и нейното производно "Геополи филм". По закон, като директор на държавния НФЦ, Чолаков няма право да участва в продуцентска фирма. Журналистическо разследване доказа, че допреди месец фирма „Геополи” е била записана на личния му адрес, пише "Блиц".
Междувременно един от кинаджийските асове – Евгений Михайлов, излезе с Отворено писмо, че го било „срам, че бил част от кинаджийското съсловие”. Е, десетки пъти пък кинаджийското съсловие открито е обявявало, че го е срам от... него! „Михайлов не за пръв път пише Отворени писма, които никой не чете, защото няма какво да открие в тях!”, казват опонентите му. В това писмо авторът на „Сезонът на канарчетата” предизвика бурен гняв у мнозина от старите кинаджии, според които именно той е гробокопачът на българското кино с продажбата на Киноцентъра. Дори го кръстиха „троянският кон на Варод”
Михайлов се прави, че не го знае и го бил разбрал „чак днес”, при положение, че това се говори /и пише/ още от 2006 година насам. „Чак днес разбрах, че единствено аз съм виновен и за 24-годишния хал на българското кино. Ще помоля поради това, уважаемите членове на НСК да увеличат срока на "наказанието" ми на ПОЖИЗНЕНО. А също и да нямам право да упражнявам професията кинорежисьор”. Макар да са думи, хвърлени артистично в пространството, мераклиите да изпълнят последното му желание са много. Михайлов обвинява другите в „лицемерие”, но според болшинството от колегите му той направо олицетворявал това качество. В края на горчивите си разсъждения Евгений Михайлов пише: „Но ми е тъжно, че някои хора продължават да смятат, че всичко, което се случва в киното, е "далавера, кражба, договорка", защото вероятно те така биха постъпили, ако са на мястото на другия. Понеже съзнанието им е такова, те не могат да допуснат, че може да бъде извършено коректно и обективно класиране. Или че може да се управлява проект или фирма, без да се краде”… По-нататък Михайлов самочувствено нагазва точно в темата, където е най-окалян и заради която е най-недолюбван: „В продължение на 9 години "Бояна филм" ЕАД неизменно беше на печалба и я оставих, заедно с колегите ми от борда на директорите, през 2006 г., когато правителството на тройната коалиция я подари на "Ню имидж", печеливша, без лев задължение или кредит и с 980 000 лв. в банковата сметка. Въпреки това и до днес чувам как съм "приватизирал", или "източил" "Бояна филм", завършва с огорчение режисьорът. Мнозина ще поспорят по въпроса дали тройната коалиция е виновна за „подаръка”, или и Михайлов персонално се потруди за него. Очакванията му за компенсация очевидно са били големи, но Варод не ги оправда, след като се възползва от него.
Какви са фактите:
През 2006 г. именно Евгений Михайлов информира Министерството на културата, че има вписани нови акционери след протоколно решение на Съвета на директорите на „Бояна филм” и така всъщност подготви почвата за звездния час на Дейвид Варод. В сила влезе приватизационният договор за продажба на акции, чрез които Варод зае официално поста изпълнителен директор на „Бояна филм” и оглави Съвета на директорите на Киноцентъра. Евреинът декларира големи обещания, начерта бляскави планове, а Михайлов бе културно дистанциран в ъгъла им от новия собственик на българския Холивуд. „Така се полага на предателите!”, злорадстваха кинаджии от по-старото поколение, а някои от тях дори си позволиха да споделят в интервюта: „Евгений, допреди 90-а, когато пърпореше с едно трабантче, навсякъде го играеше с това, че е съветски възпитаник, а после отведнъж се „посини” и поамериканчи – наистина ни взе нас, колегите си, дето си го знаем, за „канарчета”!”.
Заради последния скандал и проверките по гласуването са спрени субсидиите на всички проекти от последното класиране на НФЦ. Истината е, че в т.нар. демократични години нито Киноцентърът, нито НФЦ бяха управлявани от ярки и доказали се творци, които се интересуват повече от изкуството, отколкото от... бюрото, стола и облагите покрай тях. Събратът на Михайлов по високо его - кинокритикът Божидар Манов, пък прибягва до иронията, за да унижи с нея момиче на възрастта на негова внучка, като я нарича „терорист”. Въпросният постдемократичен професор редовно суче мустак по повод и без повод, дори без да бъде питан, само и само да бъде забелязана помпозната му персона. За негово успокоение, колегите му от Студия „Време” го помнят – дори много добре – като „най-слабия и некомпетентен директор”, твърдят киноветерани.
В края на краищата, на фона на тази картина се оказва, че има едни хора, с не много хигиеничен морал и високо самочувствие, които са окупирали киното и не им е изгодно някой „от улицата” да нарушава покоя на ментарджийската им схема. Глухата Росица, очевидно, не е „чувала” за всичко това, преди да кандидатства, но от опит бързо го разбра и намери смелост да им го каже.
Росица Караджова:
Непрестанно получавам обвинителни съобщения и писма
Набеждават ме, че участвам в американски заговор
Росица Караджова стана по-известна след вълшебното си представяне в танцувалното шоу „Байландо” преди две години. Впоследствие 22-годишното момиче с увреждания кандидатства в конкурса за финансиране на български игрален филм, натъква се на скандални разкрития и намира смелостта да хвърли камък в блатото на порочната система за гласуване.
- Роси, с кандидатстването си с проект за игрален филм за тракийските българи ти влезе в неподозирана ситуация, под постоянен кръстосан огън. Съжаляваш ли, че влезе в тази плетеница от интереси?
- Не съжалявам за нищо! Не поддържам тезата: когато ме зашлевят по едната буза, да обърна другата. Ако по този път дам урок поне на един от тези, които ме нападат, или пък от мен се поучат други млади хора, които искат в нашата родина да се спазват правилата и законите, ако гражданското общество най-сетне се събуди, бавно и полека, нещата ще се подобрят.
- Всъщност ти си завела жалби в различни държавни комисии и в административния съд по 14 точки за нарушения на правилници, закони, конфликт на интереси… Кога взе това решение?
- Подадох жалбите седмици преди класирането. Това е много важно да се подчертае. През март подадох документи в конкурсната сесия, обявена от НФЦ, и след като открих нарушения в процедурата, подадох жалбите. Седмици преди излизането на резултатите. Подчертавам – седмици преди! Жалбите ми бяха 14 на брой, в различни учреждения и комисии, защитаващи законите в България. Г-н Чолаков и министър Стоянович бяха предупредени от някои от комисиите да отстранят грешките в процедурата за провеждане на конкурсната сесия. След като не го направиха, аз търпеливо изчаках резултатите. Но стана така, както и предполагах - нарушенията, за които предупреждавах, бяха извършени. Тогава отново събрах всички документи, наех адвокат и заведох жалба, но този път в Административен съд.
- Доколкото разбрах с това дело са блокирани 7 милиона лева...
- Нямам представа колко точно пари са блокирани. Това, защо при тази процедура Административен съд блокира пари на НФЦ, не е в моите компетенции.
- Споделяш във фейсбук профила си, че постоянно получаваш обвинителни съобщения. Прочетох и ироничното писмо на кинокритика Божидар Манов, цитирам: „Имаме новина: В прекрасния, съвършен и хармоничен процес на конкурсно оценяване и финансиране на филмови проекти, се появява нов важен елемент - "конкурсен тероризъм", който заплашва всичко и всички! Може би трябва да се намесят ДАНС и прокуратурата, а МВР да разпространи фоторобот на г-ца (г-жа) Росица Караджова, която мнозина не познават. Б. Манов”. Как приемаш подобни думи?
- Откакто съм подала жалбата в съда, непрестанно получавам обвинителни съобщения и писма. Не разбирам в какво съм обвинена, за да получавам съобщения в личните си профили от хора от киногилдията. В подкрепа на тези мои твърдения ви изпращам част от коментар за мен от член на художествената комисия – Юлия Кънчева: „Г-це Караджова, с какво ще се похвалите Вие - че сте "Мис Тишина" и сте участвали като танцьорка в "Байландо" по Нова ТВ (предаване, което никой не помни, за жалост!), дори без да го спечелите? Или с мелодраматичния си роман "Ритъмът на сърцето”? Или със заявеното си желание да станете звезда от Холивуд? Малко лош вкус, макар и разбираем инфантилен стремеж на провинциално по дух младо момиче… Госпожице Караджова, на 22 години сте, без никакъв опит в киното, а тропате с лъскави токченца от средностатистически хасковски магазин... И не спекулирайте, моля, с проблема си - никой не Ви е дискриминирал поради тази причина...”
Ето и моя отговор до нея:
„Е, г-жо Кънчева, явно визирате проблема „глухота”. Много жалко, че смятате глухотата за проблем. Ние, глухите хора, не сме проблем, ние просто сме родени без слух. Само имаме различна комуникация от вас, чуващите. Г-жо Кънчева, да, бедна съм, глуха съм и съм от провинцията. Обувките ми струват 10 лв. и няма как да е иначе, защото инвалидната ми пенсия е 120 лв. Обаче обувките ми са чисти, и въпреки че са евтини, не ме е срам от това. По никакъв начин няма да си позволя да Ви обиждам или коментирам уменията Ви, социалното Ви положение и произход, защото не е достойно. Ех, г-жо Кънчева, моите мечти не са свързани със световния мир, не са свързани и с глобалното затопляне, затова простете ми, че мечтая за Холивуд, мечтая да съм жива, мечтая да правя филмите си. За какво мечтаете Вие?...”
- В два клипа е монтирано истинско журналистическо разследване – в първия става ясен очевидният конфликт на интереси, в който попада сегашният директор на НФЦ Георги Чолаков, който проформа напуска продуцентската си фирма, а всъщност продължава да се занимава със същото. А във втория клип се вижда ясно как Димитър Стоянович – брат на Петър Стоянович, получава държавна субсидия по време на краткото министерстване на брат си! Какво последва за теб след тези разкрития?
- Само да вметна, че клиповете не са правени от мен. Но, по повод на клиповете и на жалбата ми в Административен съд, г-н Чолаков направи пресконференция с цел да се оправдае, нападайки мен по абсурден начин. Няколко дни преди това той заяви пред Нова тв, че участвам в заговор с американци, за да вредя на българското кино. На самата пресконференция „забрави” това свое твърдение, защото присъстваха представители на американски филмови компании, а насочи друго обвинение към мен - заговор срещу него, за който съм била подведена от други лица.
- Защо те обвиняват, че ти няма откъде да имаш 13 000 лв., с които да платиш заведеното дело... освен ако зад теб не стои някой друг?! Всъщност нека изясним – колко струваше молбата, която подаде до Темида?
- За подаването на жалбата ми в Административен съд съм платила такса в размер 50 лв. Относно хонорарите и разноските по делото, всичко това е заложено в законите и се плаща от губещата делото страна. Сигурно и малките деца го знаят.
- Кого подозираш, че стои зад тези обвинения?
- Не подозирам никого, само ще кажа, че атаката е най-добрата защита.
- Замислих се доколко имат шансове хора като теб, без лоби, да спечелят една такава мръсна игра?
- България е една европейска страна с работеща съдебна система. Аз вярвам в това и ще се боря, докато спечеля.
- Светът, в който живееш ти, е лишен от шум, от крясъци, от това да чуваш лошите думи… И може би е нужно да припомня, че преди две години ти стигна до финала на танцувалното шоу „Байландо” не само, защото танцуваше фантастично, а и защото го правеше, въпреки че не чуваш мелодията! Упорита си и не се отказваш…
- Почувствах се силна. Вече знам, че съм пораснала. По повод на всичко това искам да разкажа на хората една история: Мечтата ми да стана актриса, да пиша и да се занимавам с кино, ме поведе към предаването „Байландо“ - предаване за сбъдване на мечти. Бях само едно 18-годишно момиче. Пътувайки в онези дни за София, за старта на предаването, не знаех пред какво предизвикателство се изправям. По време на предаването се запознах с много хора и зрители. Още тогава голяма част от тях ме обикнаха, но не от съжаление, а заради това, че се боря и не се предавам. Въпреки че не спечелих, продължих борбата за моята мечта. Да, вярно е, че стигнах до финала, но загубих битката. Но, също така е вярно, че, въпреки това, в нито един момент не възроптах, не протестирах, не пусках жалби и не се оплаквах.
И знаете ли защо?
Защото там в това шоу хората се бореха за мечти. Наградата беше в парично измерение и се даваше на победилата мечта. Момичето, което победи - Рада, мечтаеше да помогне на 11-членното си семейство и да спаси болната си от левкемия сестричка, която всъщност впоследствие почина, лека й пръст. Аз пък мечтаех да събера пари за така желаното от мен образование. Коренно различни мечти, нали?... Разбира се, хората гласуваха и избраха. Борих се до край, стисках зъби, но накрая загубих и останах втора. На сутринта след финала на шоуто се събудих и осъзнах, че съм се разделила с мечтата си да подсигуря средствата, необходими за образование; осъзнах, че се връщам назад в „първи клас” и започвам борбата за тази мечта отначало. Но нито за миг не се усъмних в избора на хората и в предимството на Рада. Защото, когато фактите говорят, и боговете мълчат. Тя ме победи достойно, без да ме обиди, без да ме засегне, победата й беше вследствие на много труд и борба – също като мен. Освен това, през всичките три месеца и аз, и всички участници, бяхме поставени пред еднакви и равни условия. И до ден-днешен съм приятелка с това момиче и в нито един момент не съм показала, че се съмнявам в нейната победа.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Въпросите, които Роси не можа да зададе на шефа на НФЦ
„Ще ви споделя дословно въпросите, които не ми бе позволено да задам на шефа на НФЦ Георги Чолаков по време на пресконференцията, която той бе направил, за да ме очерни”, каза пред нашия репортер Росица Караджова. Ето ги:
- Защо удължихте срока за подаване на документи в сесията и не уведомихте вече подалите своите проекти за това?
- Фирма „Геополи филм“ беше ли подала проекта си преди удължаването на срока?
- Обвинихте ме, че не съм кандидатствала за дебют. Аз съм продуцент и сценарист на проекта, а режисьор е Тодор Чапкънов, режисьор с над 10 филма зад гърба си. В правилника има ли раздел, наречен „Дебют на продуцента“ или „Дебют на сценариста”?
- Вие сте изпълнителен директор на НФЦ от март. По Закона за държавните служители имате право на отпуска не по-рано от 8 месеца след назначаването си. Вие бяхте ли на работа в периода от 23 до 27 юни включително?
- Вие ли пратихте адвоката си при моя, за да ме плашите с ДАНС?
- Разследвахте ли въпроса как Евгений Михайлов се е добрал до 160-те файла на Геновева Димитрова? Видно от експертизата, оценъчните карти на Геновева Димитрова и Евгений Михайлов са попълвани на компютър. Следователно твърдението, че картите са били на масата до нея и тя не е видяла, че Михайлов е преписал, е лъжа.
- Фирмата ми „Армаган 2014” не е регистрирана в Агенцията за хора с увреждания, следователно не се ползва от никакви предимства. Някъде в документите на моя проект искано ли е от мен право на предимство, за да се възползвам от така посочения от г-жа Кънчева мой проблем – глухотата?
- И накрая: Наистина ли мислите, че едно 22-годишно момиче може с конспирации да съсипе българското кино и ако това е така, що за кино е това?!
