Готови ли сме за бедствието на политиците расисти?

Веселин Златков

Угасналите човешки животи са най-страшното последствие от бедствието в „Аспарухово“, но далеч не са единственото.

Ударът върху къщите, върху целия район, върху цяла Варна, която ще се съвзема и възстановява дълго дори и след като калта бъде разчистена, е страшен.

Мъката, усещането за безсилие, злокобните спомени ще ни измъчват дълго, дори и да се опитаме да ги потиснем и изместим с нещо друго в съзнанието си.

И бедствието наистина не идва само от природата. Не говоря само да безумното строителство, наблюдавано от институциите с истинско безразличие от много десетилетия.

Не става въпрос да безсмисленото джафкане, които представителите им си размениха, вероятно пак заради споменатото безсилие да се справят със ситуацията.

Нова кална вълна се задава, и този път тя се готви да удари и българските, и ромските махали, и обществото ни като цяло.

Безумно е, че някой се опитва да хвърли вината върху една група от обществото.

Безумно е расизмът и омразата да се разливат върху руините, оставени от водната стихия.

Безумно е, но е факт.

И ако човешките грешки са причината за трагедията в „Аспарухово“, не е редно да правим нови и нови, подривайки мостовете не над деретата, а между отделните групи в обществото ни.

Защото никой не е готов за последствията от това бедствие, което може да се окаже далеч по-страшно от природните.