Готвят задължителна медиация за семейни спорове

Боряна Димитрова; Труд

 

Задължителна медиация по определени дела - за семейни спорове, застрахователни, договорни и наемни отношения, обсъжда работна група към Висшия съдебен съвет. Ако идеята за такива извънсъдебни споразумения се приеме, то страните ще пестят време, пари и ще се облекчи натовареността на съдиите.

България е една от страните в ЕС, в които сравнително рано се приема закон за медиация - още през 2004 г. Той е променен с цел подобряване седем години по-късно, но въпреки това страната ни се нарежда в последната пета група в ЕС по извънсъдебно разрешаване на спорове - с по-малко от 500 медиации на година. Редом с нас са Гърция, Естония, Чехия, Кипър, Хърватия. Първенците са Великобритания, Германия и Холандия. Както и Италия, където за някои спорове е въведена задължителна медиация. По такава идея вече се работи и в България.

„За да се стимулират страните, в Италия дори се прилага комбинирано освобождаване от данъци и финансови стимули при използването й", обяснява Соня Найденова, представляващ ВСС. Тя е участник в работната група на ВСС за популяризиране на медиацията. Идеята е да бъдат правени и повече обучения за магистрати как да приканват страните към решаване на спора извън залата, казва Найденова.

В Гражданскопроцесуалния кодекс е записано, че съдията е длъжен да обясни в залата за възможностите за извънсъдебно решаване на спора. "Спорове по семейния кодекс - упражняване на родителски права развод, уреждане на отношения с децата, както и наследствените отношения са най-подходящи за медиация. Задачата на работната ни група е популяризиране и обучение на съдиите", казва Найденова.

В България съществува единен регистър на медиаторите, публикуван на страницата на Министерството на правосъдието. 1341 специалисти по спогодби са вписани в него, а всеки е преминал през обучение. Обмисля се по-добра регулация при подбора на специалисти и контрол при упражняване на дейността. "Стигне ли се до задължителна медиация, би трябвало да се въведе регистър за центровете за медиация в България", каза пред „Труд" адвокат Албена Пенова, която обучава медиатори. У нас има Център по медиация и спогодби към Софийския районен и Софийския градски съд, както и в Смолян. В момента се изгражда и в Благоевград. Има и центрове, които не са към съдилища. Медиаторите са обединения в различни организации и асоциации.

„Ползите от извънсъдебните споразумения от гледна точка на съдебното производство водят не само до облекчаване натовареността на съдилищата, но спестяват на страните време и пари. Особено са важни за бизнеса. Проучване на Българската търговско-промишлена палата сочи, че за фирмите е важно запазването на добрите отношения между контрагентите", смята Соня Найденова.

Съвсем скоро в Центъра по медиация и спогодби към Софийския районен съд за един час са се разбрали страни по голям търговски спор. Подобни случаи набират скорост. „Осем съсобственици на апартаменти водиха дела близо десет години. Поискаха медиация. Само с две срещи успяха да си уредят споровете в Центъра за спогодба. Уточниха собствеността, преустроха единия имот и си прехвърлиха собствеността с нотариален акт. Спорът приключи за по-малко от шест месеца. Но не бива да се живее с погрешната представа, че медиацията е вълшебна пръчица, която ще реши спора. Чрез нея се подобрява комуникацията между страните, намалява напрежението между тях и се улеснява търсенето на взаимно изгодни решения", пояснява адвокат Пенова.

Една от съществените разлики на медиацията с останалите начини на извънсъдебно решаване на спорове - арбитраж, помирение и преговори, е насочване на разговорите между страните към интересите им, а не към проблемите.

„Когато родителите спорят за даване на разрешение за пътуване на дете в чужбина, за да се произнесе съдът, единият родител трябва да докаже липсващо съгласие на другия, в което се изразява неговият правен интерес от предявяване на иска пред съда. При провеждане на медиация родителите няма да обосновават и да доказват правен интерес, а ще бъдат насочени в разговорите си към своите интереси и на детето по начин, различен от развитието на спора им в съда.Така сами могат да стигнат до вариант, който ги устройва. Съдът гледа правната норма, не навлиза в дълбините на душата. Хората биха споделили повече лични факти помежду си с помощта на медиатор, отколкото в исковата молба или в залата", смята Албена Пенова. Подобрява се комуникацията им и може да улесни намирането на взаимно приемливо решение. Директивата на Европа за медиацията е приета през 2008 г. През януари тази година пред Правната комисия на Европейския парламент е представен доклад от проучването за прилагането й в държавите от ЕС. Той се нарича "Рестартиране". Изготвен е от италианска организация чрез проучване в 28-те страни от ЕС. В доклада се сочи, че повечето държави са избрали доброволна медиация. Само в Италия е задължителна за семейни, застрахователни и др. спорове. Великобритания е правила опити за задължителна медиация, но се е отказала. Франция също. Докладът сочи, че до края на 2013 г. медиациите в държавите от ЕС са около 1 % от броя на висящите дела.

„Но е безспорно, че медиацията спестява време и средства. Ползите от масовото прилагане се приемат за очевидни и желани от държавите в ЕС и професионалистите", пише в доклада на комисията. Според статистиката средно 566 дни е времето за едно съдебно производство в страните от ЕС. При изполване на медаиция се спеставят от 240 до 354 дни. Но стимулите за краткото време не са достатъчни. Според проучването единствената мярка, която води до по-голям брой извънсъдебни споразумения, е задължително използване. В Италия например се провеждат по 200 000 годишно. "Но за да се приложи успешно, би трябвало да се въведе по-смекчен вариант. Първо задължително участие на страните в информационна среща и възможност да прекратят медиацията след първата среща", се сочи още в доклада. Идеята е да се определи балансът между спрямо съдебните дела, а всяка страна от ЕС да избере минимален процент и подходяща политика за постигането на извънсъдебни споразумения. "В информационното табло на Европейската комисия се цитира проучване на Евробарометър за интереса към постигане на извънсъдебни споразумения. 89% от анкетираните са отговорили, че се стремят към тях, а 8% биха се обърнали към съда във всеки случай. Интересът към алтернативното решаване на спорове е очевиден. Така че има поле за работа", допълва Соня Найденова. Според нея изводите от доклада "Рестарт" пред Правната комисия на ЕП са инструмент за насърчаване на извънсъдебни споразумения, но с по-добра регулация.