Говорителят на Бялото братство: Бедствието във Варна ни показа урок по милосърдие

Андрей Грива е роден през 1958 г. в София. Той е трето поколение последовател и изследовател на учението на Петър Дънов. От 2002 г. е председател на Общество Бяло братство в България. По професия е музикант.- Г-н Грива, едно от основните послания на Учителя Дънов е надеждата. Има ли място за нея, особено след опустошителните наводнения, на които станахме свидетели наскоро?
- Според мен надежда винаги има и трябва да има. Тук става дума за природни катаклизми, може би има някаква цикличност в климата и затова се редуват години на дъждове със суша. Ако придадем символичен смисъл на това, което се случи, може би трябва да си вземем поука от това, че хората се обърнаха повече към материалното, човешките стойности се занижиха. И затова най-вероятно получаваме своите нравствени уроци, за да се научим на милосърдие, на спазването на човешките закони. На мястото, където се случи трагедията, все пак е имало много незаконни постройки и задръстено дере. Варна има визията да бъде представителен град, но там са намесени много материални интереси. Те доминират и така всичко се поляризира в крайности. Затова е нужно да проявим християнските си добродетели.

- Как да се възроди духовното обаче, след като живеем във век на технологии?
- Светът, в който живеем, стана прекалено забързан и обикновено нямаме време за семейството си, за близките си. Повече сме негативно настроени, за да не навлизат в личното ни пространство. Много често това предизвиква съответната реакция. Хората започнаха да проявяват агресия един към друг. Нормално е да има огледална реакция и отсреща да ни отвръщат със същото. Затова и често ставаме свидетели на една недостойна полемика, загърбили сме ценностите. Това е под влияние на първосигналните сили. Когато сме на ниво инстинкт за самосъхранение, ние се опитваме да се пазим от всичко и от всички. Затова трябва да осъзнаем, че любовта е основният градеж на правилните човешки отношения, колкото и изтъркана да стана тази дума. Тогава човек ще се научи да прощава, да разбира.

- Как си обяснявате тази агресия, битовизмът не е извинение за това?
- Така е. В България много често се мерим с най-богатите страни. А около 2 милиарда от населението нямат дори вода и ток, но тези хора са щастливи. Човек колкото и да е материално задоволен, колкото и апартамента да има, си остава недоволен. В един момент материалното става основоположник на ценностната ни система. Така започваме да робуваме на този модел, а щастието се основава на позитивност. Един негативен човек излъчва негативизъм и предизвиква негативизъм.

- Непрекъснато призовавате за толерантност и пречистване на съзнанието, лесно ли обаче се постига това?
- Всеки човек има един вътрешен нравствен коректор, можем да го наречем съвест или християнска добродетел. Когато тези неща се спазват, представляват една основа, върху която трябва да се приложи всичко останало. Хората понякога желаят да налагат своята воля, а не тази, която представлява общия интерес на обществото, и тогава се появява проблемът на егоцентризма. Натрупвайки негативите около себе си, се превръщаме в нещо подобно на черна дупка, която иска да изсмуче всичко в себе си. Затова казах, че трябва да насочим съзнанието си към позитивното.

- Навършват се 150 години от рождението на Учителя. Къде да търсим неговите послания?
- Така е. Тази година се навършват 150 години от рождението на Учителя. В събота открихме в Операта във Варна и голям тържествен юбилеен концерт. Неговото културно-историческо наследство е много богато и е записано в 7000 беседи, от които 5000 са издадени. Много от тях са преведени на повече от 10 езика, вече дори и на японски. Това е една уникална духовна практика. Най-ценното е, че той изучава бита на българите, преживява пет войни, основната му тема е за любовта. Когато човек от неговия духовен ранг излъчва тази любов в песните, в словото си, ние виждаме, че той създава една хармонична среда, която е изключително позитивна. В школата на Учителя са попадали дори политици от различни формации, с противоположни възгледи. Но когато са практикували при него, те са се обединявали въпреки различията си. Ние наричаме това божествена субстанция, нещо, което е много свято. Това са сакрални състояния. Но любовта не може да бъде изразена с думи, тя се чувства. Тя е състояние на душата. Всеки човек има възможността да приложи някаква духовна практика, която позволява на хората да установят в себе си една норма на поведение. Така ще може да трансформира негативите, да се извиси над ежедневието. Защото реалният свят е в мислите, въпрос на нагласа е. Хармонията не търси различията, а това, което обединява.

- Затова ли е толкова важно всеки да намери своето място в живота, да разбере каква е мисията му на този свят?
- Да, всеки човек си тежи на мястото. Който е намерил своето призвание, той е полезен за себе си и за семейството си. Става авторитет, а авторитет не се взема, той се гради и се изработва въз основа на това какво човек може да даде на обществото. Учителя Дънов е човек, който през целия си живот живее с един костюм, с едни обувки. Има една цигулка и библия, но дава надежда на хората, той е непресъхващ извор, който посочва отговорите. Така че всеки, който има нравствена нагласа, спи спокойно, защото раздава на всички това богатство.

- В една своя лекция Дънов казва, че хората са направили малка крачка в интелектуално отношение?
- Да, Учителя казва, че за 2000 години след Христа хората са направили малка стъпка в интелектуално отношение. В сегашната култура е много важно човек да работи със сърцето си. Докато не култивираме в себе си това сърце, което ни носи добродетели, ще работим винаги с разрушителния принцип.

- Учителя предрича, че заедно със славяните ще сме в основата на нова, шеста раса. Кажете нещо повече за това?
- Според Учителя в петата раса има шест подраси. Това е т.нар. последна индоевропеидна раса. Сега е времето на доминантата на англосаксонската раса. Учителя казва, че бъдещето е на непроявеното още славянство. Какво представлява славянството в този порядък? Учителя казва, че ако култивираме правилно отношенията си, ние ще постигнем разумното сърце. Правилното отношение между ума и сърцето, между нагласата на нашите култивирани емоции, тоест науката ще бъде базирана на едно вътрешно сетиво. Учителя казва, че славянството ще развие в себе си интуицията, това е прозрението. Така един ден хората ще могат да извадят тези красиви състояния, които ще бъдат достояние на всички.

Яна ЙОРДАНОВА, в. "Монитор"