Гумени ботушки (мръсен манифест)

Венци Мицов, lentata.com

Нашата политика е кален двор, в който се влиза с гумени ботушки.
Дворът е кален, понеже е разграден, наводнен, опоскан, ипотекиран, рефинансиран, заложен и загубен.
Калният двор няма стопанин, но има поне няколкостотин претендиращи да изкарат още някой лев от него.
Нашата политика е кален двор, в който, каквото и да засеете, ще поникнат бурени.
Ще поникнат лесно, понеже наторяваме този кален двор със собствените си тела.
С телата на онези, които ще загинат или от поредното наводнение, или от некачественото здравеопазване, или от нечия институционална глупост.

Нашата политика е кален двор, в който се влиза с гумени ботуши.
Гумените ботуши са безценен дар на обувната индустрия.
Ако си обут с гумени ботуши, няма да се намокриш.
Няма да те удари ток.
Няма да настинеш, защото, както казваха бабте ни: се настива най-напред от краката.
Нашата родина е едно кално, наводнено място, в което поговорката „Където е текло, пак ще тече“ не е градивна, а разказва историята на село Бисер.
Нашата държавица няма нужда от врагове. Няма нужда от обсади, от нападения, от войни.
Пуснете ни 6 часа сняг или 10 часа дъжд и ние сами ще се предадем.
Нашата реалност е един кален двор, около 400 – 500 чифта гумени ботуши и около 400 – 500 гьон сурати, които обуват гумените ботуши, за да се поразтъпчат до Мизия, до Бургас, до Бисер и да покажат колко много им пука за вас.

Нашата реалност се нарича БСП.
Нарича се ГЕРБ.
Нарича се ДПС.
Нарича се и с още имена на хора, които ще слязат от S-класите си за малко, ще обуят по един чифт гумени ботушки, ще се поразходят, ще потупат по рамото баба Кунка, която току що е загубила къщата си, ще й кажат нещо окуражително и после ще извадят по 2 лева от партийните си пари и ще й ги подадат: „На, бабе, купи си нещо, па после, на 5 октомври гласувай за нас! Ние няма да те изоставим!“.
Нищо, че тези хора бяха на власт в последните 20 години.
Нищо, че именно благодарение на тяхното малоумие за една година пороите отнесоха няколко града.
Нищо, че благодарение на тяхната некадърност концесионерите на язовирите не носят никаква отговорност.
Никой не знае кой сече в горите и никой не знае кой носи отговорност за незаконните строежи.
А един експремиер дори има наглостта да каже, че знаел за проблема с канализацията на Варна още от 1997 година.
Всички тези хора са готови да ви оставят да умрете, защото после ще обуят по един чифт гумени ботушки и ще занесат бонбони на опечалените ви близки.
И така ще останат в историята като онези състрадателни хора, които са готови да плачат безплатно на погребението ви, защото останалите хора вече не плачат.

Сълзите свършиха.
Така, както свършиха и парите в хазната.
Така, както свършиха и заемите.
Така, както започват да свършват и последните умни и образовани хора в това кално, наводнено, прокълнато място, наречено Република България.
Да, това не е статия.
Това е манифест!
Кален манифест!
Събудете се!
Вижте тия с гумените ботуши!
Вижте собствените си крака!
Залъгват ви с операция „Чисти ръце“!
Само че ние сме с чисти ръце, но с мръсни крака.
Мръсни сме, защото газим в лайна!
Газим в кенефа, в който започва да се превръща родината ни!
Заради тия с гумените ботушки!

Огледайте ги хубаво.
И на 5 октомври си ги изберете пак, защото всичко друго, казват, било несериозно...
Не, това не е предизборна агитация.
Плюя на предизборната агитация.
Това е нещо като гневен вик.
Ядосайте се поне веднъж!
И ги накарайте да събуят тия гумени ботушки!
Да ги видим как ходят боси в калта!!!