Християнската символика и иконография
Християнската символика и иконография има дълго и сложно историческо развитие. То може да бъде условно разделено на три периода – символичен, до епохата на иконоборството и последващ етап. Най-ранният е определян като символичен. Той обхваща първите три века от християнската епоха и се свързва главно с изписването на християнски гробници, предимно катакомби. В древния гръко-римски свят те били сред първите богослужебни места на християните. Образци от тази епоха може да видим предимно в Рим, Неапол, остров Милос. В тях обикновено преобладават старозаветни християнски и по-рядко езически символи.
Основна идея в тези първи паметници на изкуството е възкресението и победата над смъртта. Едни от най-разпространените символи са рибата, агнето, лозата, кипарисът, котвата, паунът или птицата Феникс, както и образът на добрия пастир.
Рибата безспорно е сред най-ранните християнски символи. На гръцки думата ихтис, риба, се явява като акростих – Иисус Христос, Божий син, Спасител. Някои изследователи разглеждат този символ като кратка формулировка на Символа на вярата. Рибата е заимствана от езическия свят, където символизира водната стихия, но като християнско послание тя се свързва с кръщението и евхаристията. Има изображения на риба, носеща поднос с хляб, което показва жертвата на Христос, на тайнството причастие.
Агнето като друг символ, или, както по-точно се казва – агнецът, е символ на Господ Иисус Христос. Този образ е заимстван от старозаветните пророчества и най-вече от тези на Свети пророк Исайя. Той видял Божия син Христос като жертвен агнец. Агнето било предпочитано и като жертвено животно в Стария завет.
