Имотните дела на Главното мюфтийство - възможност за създаване на нови мюсюлмански общности
снимка: offroad-bulgaria.com
Многобройните имотни дела, заведени от мюсюлманското вероизповедание, свидетелстват за намерение за възстановяване на мюсюлманските вероизповедни общности в места, където такива няма, обясни журналистът Горан Благоев в предаването „Тази сутрин” по bTV.
Софийски градски съд е признал Главното мюфтийство като първоприемник на мюсюлмански институции от преди 1944 г. в около 1500 населени места в България, обясни адвокатът Петрозар Кънчев. По думите му, ако в тези места има имоти, принадлежали на предишните представителства на вероизповеданието, мюфтийството има право да настоява за собствеността пред съда.
„Проблемът безспорно е юридически, но има и дълбочина – трябва да вникнем в районирането. Става въпрос за имоти на места, където мюсюлманите са между 5 и 20 души”, изтъкна Горан Благоев. „Мюсюлмански общности се създават сред ромските общности – те имат лабилна вероизповедна насока. Там, където няма мюсюлманска общност, тя може да бъде създадена лесно”, коментира журналистът.
„Там където досега не е имало храм, той за какво ще се използва?” попита той и обясни, че новосъздадени джамии при евентуално даване на имоти на Главното мюфтийство ще се появи необходимостта някой да ги обслужва и да ги ползва. „Възможността е да се създаде нова мюсюлманска вероизповедна общност. И ако видим процесите в югоизточната ни съседка, не е трудно да се досетим кой стои зад това”, подчерта Горан Благоев.
За подобна тенденция и опасения сред местното население съобщи кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Вчера Старозагорският окръжен съд отхвърли иска на Мюсюлманското изповедание за Екси джамия като неоснователен. Преди решението на съда хората в Стара Загора организираха няколко протеста с настояване джамията да запази статута си на „музей на религиите”.
„Въпросът не е само за имота - в Стара Загора няма много мюсюлмани. Това бяха и притесненията на хората в града – че се цели разширяване на това вероизповедание. В делото не беше доказано, че джамията е била собственост на мюсюлманското вероизповедание преди 1944 г. Там е имало храмове на няколко религии и сега тази сграда е символ на толерантността”, коментира Живко Тодоров.
Горан Благоев подчерта, че българската държава не лишава Главното мюфтийство от собственост, която му се полага по закон, защото случаите са съвсем различни и практически собствеността не е доказана. „Ако разширим проблема – какво става с храм-паметника „Св. Александър Невски”, който не е собственост на Светия Синод, но той го стопанисва. Археологическият музей в София е бивша джамия, какво става с него?” попита Благоев.
