Инвалид живее без ток от две години

Болен добричлия живее от две години насам без електричество, сигнализира в редакцията на „Добруджанска трибуна” неговият близък приятел - Исмет Адил.
Стефан Николов е на 54 години, живее и се бори съвсем сам с нещастията и трудностите, които го сполетяват едно след друго за съвсем кратък период от време. 
Неговата професия е главен готвач. Дълги години работи в курортните комплекси, а известно време е и наемател на механа ,,Герана”, разказва dobrichmedia.com. Само допреди две години той е здрав, деен и работи неуморно, но трудов инцидент дава началото на един много тежък и болезнен период за него. Принуден е да посреща несгодите и да се справя с трудностите сам, защото няма семейство и деца, които да се грижат за него след инцидента, който претърпява.
По време на работа, по невнимание, той се залива с гореща мазнина. В началото не обърнах голямо внимание на здравето си, отидох на лекар след 3-4 дни, но в кабинета получих тежък инсулт, сподели  Стефан Николов. Според лекарите инсултът е в резултат на силния стрес от инцидента. Докторите ми помогнаха, не мога да се оплача. Дадоха всичко от себе си, доволно констатира болният.
След инсулта Стефан Николов остава инвалид и тепърва се налага да се бори с шока от случилото се. Опитва се да изгради живота си съвсем отначало и да привикне с мисълта, че вече няма да може да ходи. 
Нещастията обаче никога не идват сами. 
Докато живее при приятелка, която се грижи за него и му помага да се справя  емоционално и физически с тежкото изпитание, домът му се срутва. След завръщането си добричлията установява, че кухнята, банята и тоалетната му са вече разрушени до основи. Неговият приятел Исмет Адил събира няколко младежи, с които успяват да приведат къщата във вид, годен за живеене. Изчистихме, боядисахме и направихме, каквото можахме с общи усилия, но нямаме средствата, за да построим отново баня и тоалетна.Той няма санитарен възел, няма къде да се изкъпе. Можете ли да повярвате, че в днешно време човек се мие навън, на снега, в най-големия студ, със студена вода?Вярвате ли, че няма тоалетна, всичко е срутено? Възможно ли е в 21-ви век някой да бъде подложен на такова мъчение? Приятелят ми е лишен от ток, няма с какво да се топли през зимата, коментира Исмет Адил.
Следва поредния тежък удар, който получава добричлията. Докато е болен и се грижат за него електричеството му бива спряно заради неплатени задължения.  Имаха иск към мен за някаква сума, която моя адвокат е оборил. Лично аз не съм го виждал, само съм комуникирал с него по телефона, сподели Стефан Николов. 
Реално той не е бил у дома, лекувал се е, няма как да има неплатени задължения, защото просто не е консумирал ток, сподели неговият приятел Исмет Адил. Роднините на болния добричлия, започват дело срещу ,,ЕНЕРГО –ПРО”, което бива спечелено. 

Лично аз отидох в ,,ЕНЕРГО-ПРО”, за да проверя какво се случва с електричеството там ме попитаха въз основа на какво искам да ми бъде пуснат тока.Обясних,че съм спечелил дело срещу тях и съответно ми поискаха препис. Занесох го и изчаках две седмици някой да ми се обади, да съобщи какво се случва, но никой не ме потърси. Реших да звънна, за да проверя какво е положението. Обади се чиновничка, която ми обясни, че трябва да отида, защото имам стари задължения, преди делото, които трябва да бъдат платени. Смятам, че съм интелигентен човек, как е възможно да съм имал сметки за плащане, а да съм използвал електричество?, пита болният човек.  Съответно ми казаха, че трябва да се срещна с директора, който нямал приемен ден и че когато му определят такъв ще ми се обадят веднага. Втора седмица вече никой не ми се обажда и аз живея без ток, не мога да се измия, не мога да се стопля, сподели разтревожен Стефан Николов. Не искам невъзможни неща, знам колко по-тежки съдби от моята има, не се оплаквам, не е редно, 
искам просто да имам електричество и да живея нормално.
 

Приятелите на изпадналия в беда добруджанец са готови да му помогнат и да вложат всичките си усилия, за да му построят баня и тоалетна. За съжаление средствата на Стефан Николов и неговите познати не стигат за закупуването на необходимите материали.
Имаме нужда от парична помощ или просто някой да закупи строителните материали, те не са много, но ще са ни от голяма полза, за да помогнем на човека да има прилично съществуване. Идва зима, не може отново да се къпе на снега този болен човек, а и да не беше, това нормално ли е?, попита с треперещ глас неговия приятел.
Миналата зима я изкарах много тежко, отново без ток, нямах дърва, не бях одобрен за подпомагане. Сигурно можете да си представите какво е да переш и да се къпеш навън в най големия студ, да нямаш тоалетна, да трепериш, разказа Стефан Николов.
Болният мъж е търсил подкрепата на Дирекция ,,Социално подпомагане”, той споделя, че не познава своя социален работник, но според него те са направили всичко необходимо. Чувства се зле, че няма право на личен асистент, защото е необходимо помощникът му да е роднина, а след неговото заболяване връзката с неговите близки се разпада и спират да се чуват.
Дори и да дойде човек, който да ми помага, реално аз не мога да му предложа нормални условия на труд. От фондация ,, Ръка за помощ” ми бяха пратили жена, но хората бягат от моя дом, защото няма нито ток, нито баня и тоалетна, сподели Стефан Николов.
Струпаха му се много неща и съм сигурен, че вече започва да се изморява от толкова несправедливости и проблеми.Няма как човек сам да се бори с поредица от трудности и да няма подкрепа. Лично аз гледам да помогна винаги, когато мога и имам време, но не мога да съм тук постоянно, посочи още неговия приятел.
Организацията и придвижването на добричлията,за да може да излезе и да посети необходимите учреждения е изключително трудно. Той споделя, че на повечето места няма рампи и че дори на приятелите му им е трудно да го вдигнат с количката. Пътеката в неговия двор е в окаяно състояние и е истинско препятствие дори ходещ човек да мине по нея. 
Домът му няма елементарни условия за живот. Има нужда от печка, с която да се отоплява през зимата, но средствата му не стигат за закупуването на такава.
Въпреки тежките изпитания, на които бива подложен всекидневно, борбеният добричлия успява да запази своя силен дух и желание за живот, той споделя, че вярва в доброто у хората и желанието им да помагат. Сигурен е, че хубавото тепърва предстои и че ще успее да се справи с всички житейски несгоди. 
С гордост разказа Стефан Николов колко е благодарен на своя приятел за подкрепата и помощта, която му оказва. Добруджанецът искрено се надява, че има хора, които творят добро и ще му помогнат да има нормален начин на живот, защото го заслужава.