Истерична битка за оцеляване тресе Общинския съвет

Веселин Златков

Не му е лесно на мнозинството във варненския Общински съвет, няма да му е лесно и занапред. Това не е оценка за работата на съветниците, а само констатация, в която можеше да има дори известна доза съчувствие. Можеше, но всъщност няма и капка от него, защото политическите сили, местните фракции „по интереси“ и отделните варненски избраници, които съставят това мнозинство, сами са си виновни за всички ядове и проблеми, които им се трупат и ще продължат да се трупат на главите им.

В момента най-сериозните им проблеми идват от едно решение, което няма практическо значение за развитието на Варна. Преименуването на местностите, което накара (няма защо да се преструваме, че причината е друга) областния управител Иван Великов да върне цялата декемврийска сесия за прегласуване, е стара тема. Преди време ГЕРБ предпочете да не губи подкрепата на Янко Станев и компания (тогава от ДПС) и „възродителният процес“ на Кабакум, Акчелар, Клисе баир и т.н. беше пратен в „шеста глуха“. Сега обвързаността на основната партия в мнозинството на съвета ни със споменатата партия вече я няма и те явно са решили, че е настъпил правилният момент да се правят на националисти. Оттам и всички ядове, нерви и проблеми.

А те не са никак малко, защото заедно с преименуването на местностите, ГЕРБ и Ко. в местния парламент, а и кмета Иван Портних и екипа му, сега трябва да се борят и за много по-важни неща. Става въпрос за актуализацията на бюджета, свалянето на такса смет, намаляването на туристическия данък, въвеждането навреме на новата система за продажба на билети в градския транспорт и куп други важни и полезни за града и гражданите му въпроси. 

Тази ситуация в местния политически живот няма как да не доведе нещата до точката на истерия. Нейното проявление вече се видя в протеста пред областната администрация преди дни, в който вдъхновителят на преименуването Костадин Костадинов едва ли не собственоръчно се опита да изгони Иван Великов от поста му. Нека подчертаем – неуспешно, защото подобна акция няма как да успее с подкрепа от само 20-30 души. Пред сградата пък блеснаха голите задни части на Росен Марков, с които вече удостои Народното събрание, и всеки варненец с относително здрав разум взе да се пита какво, по дяволите, им е щукнало на т.нар. варненски „общественици“ и дежурните „активни граждани“.

Нещата не са чак толкова сложни. Всичко се свежда до търговия, или ако щете, натурална размяна на влияние в Общинския съвет на Варна, превърнал се в последно убежище за доста политически хамелеони, плужеци и паразити, за които постът общински съветник е жизненоважен за собственото им благосъстояние. Сдобили се с него благодарение на корпоративния, контролиран и в някои случаи директно купен вот, те нямат друг избор, освен да се държат за мнозинството. Да, обаче в сегашната политическа ситуация, и най-вече заради факта, че ГЕРБ вече нямат цялата власт, както беше в началото на мандата, нещата започват да стават по-сложни. И така започват боричканията - името ти да се чуе, избирателите ти да си спомнят за теб, да се прилепиш успешно към някого, който може да даде опора за следващата кампания, и в крайна сметка да преминеш през естествения подбор на следващите местни избори.  Политическият живот на мнозинството около ГЕРБ в Общинския съвет – Варна, в момента се свежда до това.

Тук е моментът да си спомним, че вече измина почти година от масовите протести във Варна, които освен спирането на своеволията на монополите и свалянето на цената на тока имаха и ясно изразено послание за промяна в управлението на града. „Искаме промяна, а не подмяна“, беше един от най-популярните лозунги на десетките хиляди, обикаляли булевардите. Неговият смисъл беше повече от ясен – промяна на модела на управление, смяна на механизма на вземане на решенията и на диалога с гражданите. Да сте забелязали нещо от това да се е променило?

Вместо да поеме отговорността си и да разпусне съвета, мнозинството в местния ни парламент реши да се престори, че протестите на варненци са за тока, за смяна на кмета, за смяна на правителството дори, но в никакъв случай не касаят тях лично. Причината е повече от ясна – ако заедно с кметските избори бяхме гласували и за съвет, повечето от съветниците нямаше вече да са такива. Уви, шансът Варна да започне наистина на чисто след това изригване на енергията на гражданите й беше пропуснат.

А дали това стана случайно? Сигурно не. Най-сигурното доказателство за това ще се види догодина, когато започнат да се редят листите за новите избори. Че в тях ще има лица от протестите, е сигурно, но по-важно е да си спомним кои от тях са били привърженици на това „Общинският съвет да остане, за да работи“. Защото всички виждаме как работи, нали?