История, която ще ви просълзи! Варненец жали за изчезналата доброта

Възрастен варненец донесе в редакцията на Petel.bg лист хартия, на която е излял болката си по унищожена асма, за която се е грижил в продължение на 41 години. Историята, която цинично може да се сведе до обикновен конфликт между съседи, в какъвто почти всеки от нас е въвлечен, е меко казано трогателна. Публикува ме я така, както е написана, защото истинската, искрена емоция няма нужда от редактиране: 

Лозичката

След като се заселихме в новопостроения жилищен блок през 1973 г. на улица „Подвис“, бл. 33, вх. А, от добро сърце реших да засадя една лозичка, за да създам допълнителна радост на новодомците. Макар и от пръчка, лозичката хареса южното изложение и се развиваше много добре, стигна до третия етаж, имаше разклонения на първия и втория. Даваше големи листа за сърми и едри гроздове с много силен аромат и голяма захарност. Не я пръсках и правеше украса на балкона и фасадата.

През лятото долитаха врабчета, които подскачаха и се радваха на сянката. Освен птиците се заселиха и щурчета. Не знам откъде дойдоха, през нощта запяваха своята песен и така - до сутринта. Отварях балконската врата и ги слушах, нямате представа каква идилия, каква лирика излъчваше техния оркестър.

Умирах си от удоволствие и заспивах дълбок сън, чувствах се сякаш се намирам в гората, в планината, на недокоснато от хората място и се събуждах бодър и отпочинал.

Предполагам, че това са усещали и комшиите от втория етаж. Хората, които минаваха край блока се възхищаваха на асмата, която се разрасна по парапета по цялата дължина на балкона. Молеха ме за пръчки за засаждане, на никого не съм отказвал, и всички бяха много доволни.

Но това лято, в края на август и началото на септември, буйните листа се свиха и масово започнаха да падат, филизите почерняха, скъпоценните гроздове изпадаха. Наблюдавайки тази картина, изпаднах в ужас. Казах си: „Злосторници!“

Но защо? Каква жестокост, завист и злоба споделяха някои от живущите и минувачите край блока!

Някой от горните етажи мие балкона си с киселина или белина. Излял е водата върху лозата с цел, да знаете... Тази пролет комшийката от първия етаж положи голям труд. Изкопа пред балкона и направи градинка, засади цветя, за което я поздравих, защото има хора, които правят хубаво. Част от цветята обаче изгоряха от помията на злосторника.

Питам, има ли хора и организации в този град, в тази държава, които да държат юздите на такива хора? Те не правят нищо хубаво, а рушат направеното от добрите хора.

Жеко Желев