История за "Шоповото дърво" на площад "Славейков"

Атанас Шопов е 78-годишен софиянец, който започва да губи зрението си преди няколко години. Сега той не вижда почти нищо, но това не му пречи да бъде активен, дори напротив, съобщава Offnews.

Проблемите със зрението на Атанас започнали през 90-те години. Диагностицирането на проблема отнело време, но един ден „присъдата“ била произнесена: дегенерация на макулата, „болестта на интелектуалците“, която се появява често при възрастни хора, прекарали много време в четене.

Днес Атанас използва съвсем малка част от периферното си зрение, благодарение на което успява да различава силуети. 

За изненада на семейството и близките му, проблемите със зрението му не сломили Атанас. Желанието му да пътува, да работи, да създава и да се развива, не изчезнало.

Историята

Един ден, докато чакал трамвая на столичния площад "Славейков", след дълго взиране, Атанас установил, че в едно от гнездата за дървета липсва... дърво.

Той решил, че иска да разбере защо това е така и отишъл в Столична община, откъдето го препратили към "Озеленяване". Много бавно, с помощта на 2 лупи, Атанас написал няколко молби и запитвания.. Мъжът бил твърдо решен да получи позволение той да засади дръвче на празното място и не се отказал, докато не го получил.

„Това се случва често: забелязва нещо, наумява си да разбере какво стои зад него и започва инвестигационният период. Почти никого не ангажира с него“ , разказва дъщеря му Мартина. 

Семейството му разбрало за случилото се чак когато Атанас имал разрешението, един ден събрал децата си и им казал да се съберат заедно и да идат всички да посадят фиданката. 

На 1 юни мъжът купува дръвче и заедно със семейството си го засажда в празното гнездо на пл. "Славейков". Те дори кръщават фиданката, наричат я "Шоповото дърво". Мартина признава, че според нея всеки член на фамилията е заровил по една надежда заедно с дръвчето онзи ден, но "не за да я погребе в пръстта му, а за да я види как израства с него".

 

Семейство Шопови засаждат младото дръвче на 1 юни

Сега цялата фамилия си е съставила график, за да полива фиданката.

„Мисля, че всички сме в остра хуманитарна абстиненция и истории като тази сгряват с простотата си“, казва дъщерята на героя в нашата история, докато разказва за баща си.

„Е, какво толкова, това е просто дърво“ и навярно ще са прави за себе си, но в този разказ се крие много повече, стига да искаме да го открием.

Ако минавате през столичния площад "Славейков" огледайте се за Шоповото дръвче. И не забравяйте, че то е там и расте, защото някой си е задал въпроса "защо?".