Изключително емоционалното благодарствено писмо на един аспаруховец към доброволците, помогнали на него и квартала

Трагедията, която сполетя "Аспарухово" преди две седмици, продължава да бъде най-коментираната тема във Варна. 13 души загубиха живота си, пометени от водната стихия, която опустоши голяма част от квартала.

Варненци запретнаха ръкави и показаха съпричастност с пострадалите, помагайки им с почти денонощен труд и най-различни дарения, кой както може. В инициативата се включиха и хора от цялата страна, които или обръщаха лопати с кал, или пращаха дарителски съобщения. 

Добротата на тези хора изглежда не остава незабелязана. На редакционната ни поща info@petel.bg получихме изклюително емоционално благодарствено писмо, което е хубаво всеки човек да прочете, за да разбере до най-малката подробност ужаса, през който преминаха пострадалите от водната стихия, както и изключителната благодарност на същите тези хора, към всички доброволци в квартала.

Писмото е подписано от Тодор Иванов. Благодарим му най-искрено, че ни го изпрати и го публикуваме го в пълния му текст. 

Здравейте,

Пиша Ви точно 2 седмици след трагедията, сполетяла Аспарухово.

Казвам се Тодор Иванов (43) и живея на вече печално известната улица „Горна Студена“  35 А.

По време на пороя все още бях на работа , а когато тръгнах да се прибирам Аспарухов мост  беше затворен. Часове наред и нямах никакъв достъп до дома си.

Когато накрая стигнах в Аспарухово прецених , че за да се добера до вкъщи трябва да зарежа колата. Направих го и нагазих в мътните и кални води.

Към 21:30 часа стигнах по-някакъв начин да дома си и видях, че на мястото на входната врата зее огромна дупка, от която прелива вода. Единствената ми мисъл беше къде е баща ми, който е трудно подвижен. Слава на бог, беше жив , целият кален и мокър, оцелял по чудо. Но истинския ужас на случилото се осъзнах в петък сутринта. На светло улицата ни изглеждаше като след война - тонове кал, дупки и разбити коли разхвърляни навсякъде.  

В същото време трябваше да тръгвам за работа и не знаех какво да правя.

Тогава се появиха  три момичета,  за които в последствие разбрах, че са доброволци и членове на неправителствената организация „Розови очила“ заедно с членове на екипа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019 г. и пет  напълно непознати момчета между 20 и 30 години. За няколко часа, докато аз приключвах ангажиментите си на работа,  успяха да откопаят къщата от калта.  Пожарната също бяха на своя пост  като изпомпиха  водата от стаите.

Искам да благодаря и на моите приятели и съвипускници от ТКК „Кирил Халачев“ , випуск 89 год. , които ми помогнаха окончателно да разчистя дома си. Без тяхната помощ нямаше да успея да се съвзема.

След трагичните събития в квартала  осъзнах, че на този свят има много, много добри хора и че имам истински приятели. Благодаря им! Извинявявам, че не успях да науча имената на непознатите, които ми помогнаха.  Надявам се, че чрез медииите моята благодарност ще стигне до тях.

Нека се подкрепяме!

С Уважение към всички, които помогнаха на мен и пострадалите в Аспарухово:

Т. Иванов