Изтеглянето на депозити не е повишило лихвите

capital.bg

Изтеглянето на спестявания от банковата система покрай проблемите на КТБ и опашките пред ПИБ през юни не са довели до по високи лихви по тях, което да направи офертите на останалите банки по-атрактивни. Това показват наблюдения на представители на банковия сектор и независими експерти. Не се и очаква покачване на лихвените нива, тъй като мнозинството банки имат висока ликвидност и поради замрялото кредитиране тя стои не особено използваема.

От сектора посочиха, че напротив – усещането през изминалия месец е било за намаляване на лихвите. Данните на БНБ от лихвената статистика показаха продължаващо понижение на лихвите по депозити през юни до средно за пазара 2.95% за левове и 2.76% за евро. Данните за юли ще бъдат публикувани в края на август.

В широк диапазон

Разгледани, лихвените условия по отделни банки показват сравнително широк диапазон. При стандартните срочни депозити за три и шест месеца все още има банки, които предлагат на нива 2.5-3% годишна лихва в левове и евро. Най-ниските нива са около 0.75-0.90% в зависимост от валутата. По средата са нива между 1% и 2%.

Банките в горния край на скалата, които предлагат сравнително по-високи лихвени нива са Българо-американската кредитна банка, ПИБ, Инвестбанк, Банка Пиреос, Централна кооперативна банка (ЦКБ). Има и други банки, които по т.нар. промоционални условия предлагат по-високи лихви в сравнение с тези по страндартните си срочни депозити.

От данните на БНБ към края на юни за балансите на банките поотделно се видя, че извън ПИБ привлечените средства от физически лица намаляват при ЦКБ и БАКБ, както и при Ти Би Ай банк. Данните показаха, че при корпоративните клиенти всички банки с българска собственост са загубили ресурс. Най-драстични спадове за тримесечиетоq като процентно изменение имаше при Инвестбанк (20%), Търговска банка Д (17%) и Интернешънъл асет банк (14%).

Очаквания

Според банкери обаче няма опасност да се навлезе в нова лихвена спирала при депозитите, тъй като банките имат ликвидност и не може да се говори за състезание за събиране на средства. Тенденцията за бавно и постепенно понижение е вече близо четири години. Освен това в стресовата седмица в края на юни е наблюдавано превалутиране на средства в евро и превеждането им в чужбина, на което може да се гледа като на скрит резерв, който ще се завърне в сектора при връщане на спокойствието.

Друга част от средствата са вложени в сейфове в обществените трезори и също при успокояване на условията ще се завърнат по сметки в банките. "Депозитите в банковата система не са намалели с много и поради това не би могло да се говори за понижение на ликвидността и за събиране на депозити. Не се наблюдава увеличение на нивата на лихвите по депозити, освен ако няма изключения при отделни банки, и не очаквам и да има увеличения", коментира пред "Капитал Daily" Иван Стойков, старши финансов анализатор във финансовия портал "Моите пари".

Малко изключения

В опит да си върне средства от изтеглените ПИБ например обяви, че за лоялните си клиенти – тези, които не са си изтеглили парите и които ги върнат обратно, няма да се начислява такса за поддържане на сметката до края на тази година, получават и дебитни карти без такса за подoръжка за първата година, ще внасят средства и откриват сметки без такси.

Банката има да връща правителствен дълг, който Министерството на финансите, а и самата ПИБ не казват при какви условия й е предоставен – каква сума, на каква лихва, кога падежира. Така че ПИБ има нужда от ресурс, който да събере, за да върне дълга към правителството, коетоq ако не стане, ще трябва само да си намери средства (от фискалния резерв или рефинансиране), за да върне парите на банките, които поеха петмесечната извънредна емисия ДЦК за 1.2 млрд. лв. С нея се финансира спасяването на ПИБ. Падежът на емисията е на 30 ноември тази година.