Как намаленият бюджет на НАСА отлага срещата на Земята с извънземни
Изследването на Космоса в продължение на десетилетия беше запазена марка за НАСА. За жалост обаче намаленият от американското правителство бюджет за проучване на планетите неведнъж е възпирал започването или удължаването на много добри мисии. Сред провалените заради липса на финансиране са мисията за изследване на Титан и мисията до луната на Юпитер - Европа, пише vox.com.
Освен това недостатъчното финансиране означава и спиране на нови мисии. Една по една през следващите три години, тъй като мисиите свършват и космическите кораби погиват, външните планети отново ще потънат в мрак.
Мисията „Нови хоризонти" до Плутон
Ако мисията до Плутон на НАСА „Нови хоризонти" бъде удължена след 2017 г., цялото активно човешко присъствие във външните планети ще се състои от една-единствена сонда с размерите на роял. Ако мисията обаче не бъде продължена, 43-годишното проучване на планетите ще приключи, а хоризонтът, до който е стигнало човечеството, ще се свие с около 2,5 млрд. мили. Най-лошото в цялата ситуация е, че заради необходимото време за построяване на космически кораб и суровата реалност на орбиталната механика, нова мисия отвъд астероидния пояс може да бъде изпратена най-рано през 20-те години на 21 век.
Всъщност за всички научни пробиви, които произвежда, космическата програма като цяло и в частност проучването на планетите не е скъпо начинание.
Д-р Кърт Ниебър, учен в НАСА, обяснява, че хората погрешно надценяват бюджета, който получава агенцията. Бюджетът за фискалната 2016 г., предложен от президента на САЩ, предвижда 18,5 млрд. долара за НАСА, което е едва 0,46% от федералния бюджет. От тази сума делът за планетарни науки е намален до 1,36 млрд. долара, което е твърде недостатъчно спрямо нуждите на програмата. Според организацията Planetary Society за да работи добре това звено на НАСА, САЩ трябва да харчи поне по 1,5 млрд. долара всяка година, за да проучва други светове. За сравнение - това е по-малко от общата сума, която американците са похарчили за играчки за своите кучета през 2012 година. От това става ясно, че планетарните науки са в неизгодно положение спрямо други програми на правителството.
Обикновено са необходими няколко години за един космически кораб да достигне външните планети. Подобни продължителни срокове означават, че проучването на планетите е изключително несъпоставимо с резки стартове и спирания. Трябва да се поддържа устойчиво темпо на излитането и пристигането. Така докато един космически кораб предава научни данни, друг би трябвало да бъде на път за друго небесно тяло.
Ниебър е на мнение, че има две основни последици от орязването на бюджета за изследване на външните планети. Първата е, че спираме да правим нови открития и темпото на научните изследвания и открития се забавя. Вероятно по-важно обаче е фактът, че учените, които работят по въпросните мисии, с времето остаряват, а при липсващи активни мисии решават да се пенсионират или да си намерят работа в частния сектор. Същевременно без наличието на текущи мисии става все по-трудно да бъдат привлечени млади учени в областта.
Ясно е, че без институционалната подкрепа от Белия дом НАСА няма как да разчита на особено големи средства. Космическата агенция не може да прави договори за пет години и просто да се надява, че Конгресът ще отпусне парите.
Европейската мисия JUICE до Юпитер
Европейската космическа агенция обеща да продължи своята страна от сделката и реорганизира своята мисия до най-големия спътник на Юпитер и в Слънчевата система като цяло - Ганимед. Планира се мисията да започне през 2022 г. и да пристигне на Юпитер през 2030 г. Тя ще изследва магнитното поле на Ганимед (това е единственият спътник в Слънчевата система, който има такова), както и неговите океани, топография и атмосфера.
Мисията до четвъртия по големина естествен спътник на Юпитер - Европа
Ако човечеството има бъдеще във външните планети, то е на Европа. За втори път отчетът на НАСА (Decadal Survey), който представлява научен консенсус по отношение на най-неотложните цели за проучване на планетите, препоръча мисия до Европа.
През декември Конгресът на САЩ задели 100 млн, долара за проучването на възможна мисия до Европа, а предложният бюджет за 2016 г. също подкрепя подобна мисия.
В подкрепа на идеята за такава мисия са увеличаващите се доказателства за обитаемостта на луната на Юпитер. Условията на Европа навеждат на мисълта, че там в момента може да има живи същества, които да са по-сложни от микроб. Ако бъде открит живот на Европа, това ще означава, че има поне два обитаеми свята само в Слънчевата система, което предполага галактика, гъмжаща от живот. И обратното - ако се установи, че Европа със своите идеални условия за оцеляване е безплодна, това може да обозначава много по-самотна Вселена. Ако мисията бъде напълно одобрена и финансирана, няма да започне по-рано от 2020-те години.
Д-р Луиз Проктър от Лабораторията по приложна физика на Университета „Джон Хопкинс" би станала част от мисията. Тя обяснява, че Европа не разчита на инструменти, които да са по-малки, или материали, които да са по-леки, което означава, че технологично мисията е готова да започне. „Една от концепциите, които се опитахме да имаме наум, когато мислим за науката за Европа: не трябва да мислим за чудеса. Никаква технология, която не е съществувала или която не може да бъде адаптирана сравнително лесно от съществуващата технология. Така че не трябва да чакаме още 10 години, за да бъде разработено нещо ново - можем да започнем с това, с което разполагаме сега. това ни помогна да държим цената относително ниска", посочва Проктър.
Ако властите чакат мисия, която си заслужава да бъде субсидирана, учените са убедени, че няма по-обещаващо място от Европа сред външните планети.
След 2017 г.
Докато проучванията от НАСА на други светове намаляват, чуждите космически агенции започват да бележат триумф след триумф. Два месеца преди Европейската космическа агенция да постигне първото кацане върху комета, Индийската организация за космически изследвания успя да постави сонда в орбитата около Марс. През декември Японската агенция за аерокосмически изследвания изстреля „Хаябуса 2", за да стигне до астероида 1999 JU3. През 2013 г. Китай успя да извърши кацане на Луната.
Има обаче неща, които само НАСА може да осъществи. Емили Лакдавала от Planetary Society посочва, че другите държави нямат нужните източници на ядрена енергия. „Нямат и радиоизотопни термоелектрически генератори - само САЩ и Русия имат такива. В момента никой друг, освен Щатите, не може да отиде отвъд Юпитер. Когато САЩ прави по-малко планетарни мисии, има намаляване на човешкото присъствие в Слънчевата система", казва Лакдавала.
Конгресът и президентската администрация на САЩ трябва да издигнат в свой приоритет изследванията на планетите в търсене на нови светове. Защото тук не става въпрос само за откритията на НАСА. Тук става дума за глобални научни пробиви, които засягат цялото човечество и неговото бъдеще.
money.bg
