Какво (не) се случва в Център "Фонд за лечение на деца"

Темата може да ви се струва малко отвлечена на фона на скандалите в Спешната помощ и разпадащата се държава, но за мен е важна. За мен винаги е била важна. Най-важната от всички теми на света, пише poposokanalunata.blogspot.com.
Онази тема, в която едни хора са си въобразили, че имат право да решават дали едно дете да живее или да умре.

Ще започна с един статус на моя много близка приятелка. Той няма общо с ЦФЛД, но има общо с отношението към здравето, към децата, към правилата, и към връзките между тия три неща. И към въпроса дреме ли ни на хвърчилата, че детската смъртност у нас е най-високата в ЕС, като част от умиращите в страната ни деца, дължат продължителността на живота си точно на това - че не ни дреме.
"Детенцето ми направи гърч - в ръцете ми, на връщане от Пирогов, където цял час висяха с баща си по кабинети. Мъжът ми ходил от стая в стая да търси термометър, понеже усетил, че то вдига висока температура - нямали никъде и никой с нищо не помогнал... На връщане прегря в колата. При резкия завой си удари главата в прозореца - имаше конвулсии и едва го удържах. В същото време бебето изхвърча от кошчето си и падна на седалката, зад гърба ми. Върнахме се в Пирогов, от там ни пратиха до аптеката, понеже нямаха с какво да му смъкнат температурата... Какво става, къде сме????"

Това пише Таня, милата. Търси помощ и разбиране в мрежата, защото не знае към кого да се обърне. познавам го това чувство, в което се чувстваш жалък и безпомощен, и гледаш, как детето ти страда, а не знаеш как да му помогнеш, безполезен си... 

Та да се върна на ЦФЛД. Следя работата на тази институция от самото й създаване, изписала съм един тон хартия по темата в медиите, в които съм работила. Покрай това намерих приятели - прекрасни, невероятни, уникални хора, които  се борят всеки ден за чужди деца, нехаейки за собственото си спокойствие, опълчват се срещу системата, рушат я, когато е нужно - за да може още едно дете да живее. 
С тяхна помощ преди две години ЦФЛД най-после се задвижи. бавно, тежко, болезнено. С грешки и недостатъци. Но се задвижи. Тежко болните деца и семействата им си поеха глътка въздух, защото имаше кой да им даде - не само пари - надежда!
После "конюнктурата" се смени. Постът здравен министър зае една тежко некомпетентна, но пък много амбициозна и безскрупулна жена, която трябваше да изпълни партийната повеля и да разбие една работеща институция, за да се наместят своите хора. 
Какво се случи после, може да прочетете тук - http://www.blitz.bg/article/37998 . Не се стряскайте от източника, гарантирам за автора на точно този материал...

Днес член на Обществения съвет на Фонда отправи следния призив за помощ: 
"много съм притеснена за В******. Становищата на Константинов и Гочева са в стил "Ами, да помислим, да видим, да обсъдим..." Само Минкин ясно е написал, че тук детето има 2 неуспешни операции и се налага веднага да се изпрати в чужбина.
През двата месеца, в които тези прекалено кротки и изпълнителни родители са чакали, положението е станало неудържимо. Имам снимки от началото на април и от 31.05. Не искам да сънувате кошмари, затова няма да ви ги пратя.
Бащата отиде при Христозова, която е лекуваща на В, и успя да измоли от нея мейл до фонда, че операцията е животоспасяваща и спешна. След това го пратих да тича във фонда, за да ги накара да потвърдят, че са го получили. Да, получили го били и даже го разпратили на ОС. Това беше във вторник. До днес нищо не ни бяха изпратили. Излъгали са го брутално, без да схващам защо.
Включили са я в дневния ред за утре БЕЗ становището на Христозова. Вече абсолютно не разбирам какво се случва. Напук ли правят?
Детето се обезобразява и бавно умира, а те да правят напук? Не искам да го повярвам!
Но ако не пробием, трябва много, много бързо да направим нещо. В трябва да бъде оперирана незабавно.
155 000 евро, ужас! "

Какво да напиша в коментар? 


Иска ми се да попитам дали временният директор на ЦФЛД, за когото МЗ не признава, че е постоянен, какво му обещаха, за да рискува живота си, заемайки отново поста? За незапознатите - г-н Аначков вече беше директор на Фонда. След два месеца на поста получи инсулт. Затова беше и заменен от Павел Александров. 
Ще питам и проф. Владимир Пилософ, когото дълбоко уважавах - професоре, какво се случи с Вас, та се докарахте до там истерично да крещите на родители на болно дете в телевизионен ефир, че състоянието на детето им не е спешно?
Искам да попитам и работещите в ЦФЛД - защо не станете, например, пощаджийки? Щом не ви се работи, не заемайте длъжност, от която зависи животът на деца!
А г-жа Жечева, директора на ДАЗД и председател на ОС на ЦФЛД - да изпитвате потребност да се изкажете по темата? Да вземете страна? Да реализирате функцията си на "закрилник" на децата? Ммм? 

Вече не искам оставки, скъпи приятели. Искам затвор! Искам да хвърчат глави, отвратителни мазни физиономии да гледат небето през решетки, да ядат само с лъжица и преосмислят представата си за мъжка любов!
И - да се върна към началото - това всъщност Е темата за спешната помощ, и за разпадащата се държава. Това е темата за детето, което е прегазено в пешеходна зона. Темата за младия мъж, който ще умре от рак, защото Комисията за лечение в чужбина втори месец не отговаря на молбата му за финансиране на операция в САЩ. Темата за кафеварката в хедовете на новинарските емисии. Това е темата за държавата, в която човешкият живот няма значение...