Какво разкрива загадачният пръстен от Езерово за българите?

На какъв език са говорили древните и могъщи траки? На български?! Звучи сензационно, но защо пък не. Вижте фактите!

Андрей Киряков, списание "Завети"

Основната причина, поради която днес все още не може да възстановим езика на древното балканско население, или т.нар. траки, е фактът, че до голяма степен това население остава безписмено до началото на новата ера и установяването тук на римското господство.

Днес разполагаме само с два цялостно запазени надписа на тракийски език – този върху златния пръстен от село Езерово и този от каменната надгробна плоча открита близо до село Кьолмен. Разполагаме и с няколко други съвсем кратки надписи, но те представляват по-скоро изписване на лични имена и не могат да допринесат съществено за изучаването на езика на траките. Трябва да отбележим, че въпреки тези неблагоприятни при изследването на даден език обстоятелства, надписът от Кьолмен не е придобил необходимата известност, въпреки че като дължина на текста, той се доближава до този от Езерово. Причината да остане непопулярен е  поради няколкото неуспешни опита при неговото тълкуване.

За нуждите на нашето изложение е необходимо да разгледаме първо надписа върху златния пръстен. Пръстенът е открит още през 1912 г., при разораването на могила югозападно от с. Езерово. Надписът се състои от осем реда, или всичко 61 букви, изрязани върху  плочката на пръстена (изобр. 1). Последният ред (4 букви) е изрязан отстрани на плочката. Наред с пръстена в същата местност били намерени още редица предмети, които се отнасят до погребение: златна диадема, малка златна лъжичка, две триъгълни пластини от злато, бронзов съд, кръгло бронзово огледало и счупена бронзова гривна. Очевидно златният пръстен също е свързан с погребението на знатен тракиец, датирано във втората половина на V в. пр.н.е.1 Разчитането на буквите в текста е сигурно, но основен проблем предизвиква разграничаването на отделните думи, понеже целият текст е написан слято (т.нар. scriptio continua). Надписът е следният:

 

ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ

ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ

ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ

ΡΑΖΕΑΔΟΜ

ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ

ΠΤΑΜΙΗΕ

ΡΑΖ

ΗΛΤΑ

 

Въпреки че до днес са известни повече от двадесет опита за превод на надписа, тук ще цитираме само два от тях, тези придобили по-голяма популярност. Още през 1914 г. Д. Дечев прави първия опит за тълкуване на текста. По-късно в книгата си “Характеристика на тракийския език”2, той предлага следното (трето по ред) тълкуване на надписа:

 

Текст: Rolisteneas Nerenea tiltean ēsko Arazea domean Tilezupta miē erazēlta.

 

Превод: “Аз съм Ролистенеас, потомък на Неренеас. Тилезипта, аразийка по род, ме предаде на земята (т.е. погреба ме).”

 

Вл. Георгиев се занимава с надписа още през 1938 г., като излага по-късно своето тълкуване отново, без съществени поправки 3. Заедно с Д. Дечев той приема, че пръстенът е бил направен специално за тържественото излагане на покойника, преди да бъде погребан. Той посочва и обстоятелството, че по сведения на Херодот (V, 5) у някои тракийски племена е имало обичай, когато умре някой знатен тракиец, една от жените му и то тази, която се смята и докаже като най-любимата му, да бъде убита и погребана заедно с покойника. Вл. Георгиев заключава, че съдържанието на надписа стои в тясна връзка със споменатия погребален обичай. Въз основа на това той дава следното тълкуване:

 

Текст: Rolistene, as Nerenea Tiltean ēskō arazea dō mean tilezuptam, iē eraz ēlta.

 

Превод: Ролистене, аз Неренеа Тилтеа умирам спокойна до (теб) моя блаженопочивши, (аз) която децата отхрани (отгледа).”

 

Предложението на проф. Георгиев, че надписът върху пръстена е посвещение към починалия, от страна на неговата съпруга е напълно допустимо и приемливо. По отношение на разделянето на думите в текста, ако коригираме леко предложението на проф. Георгиев, трябва да отбележим, че в първата част, по-вероятно е едно такова разделяне на думите, при което се наблюдава и една изразена вокална хармония. Забелязва се едно римуване при съчетанието: Nerenea Tiltea - nēskō arazea. Подобен опит за нестандартен и един вид по-художествен изказ, вероятно не е случаен, а е бил съзнателно търсен от съставителя на текста.

 Тук ще цитираме още едно тълкуване на надписа, което съдържа спорни, но все пак ценни предположения, които провокират нашите представи за тракийския език, но заслужават и определено внимание. Във връзка с различни наблюдения, които доказват близкото родство на тракийския език с езиците от балто-славянския клон на индоевропейското семейство, Е. Живков дава следното тълкуване на надписа4:

 

Текст: Rolistene-as-nerenea-ti-ltea-nesko-a-razea-do-mean-ti-lezy-(pta mieerazelta)

 

Превод: Ролистене, аз Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи (...)

 

Очевидно е желанието на автора да докаже максимално близостта на думите и граматиката в текста със съвременния български език, резултат от което е разделянето на предложеното от проф. Георгиев  “tiltea” на “ti-ltea”, “arazea” на “a-razea” и “tilezyptam” на “ti-lezy”. Същественото в случая е, че съчетанието ΝΗΣΚΟ (nēskō) авторът тълкува като дума, подобна на българско наречие “ниско”, а съчетанието ΛΕΖΥ (lezy) като глаголната форма “лежи” от глагола “лежа” (староб. лежôн, лежати, кор. и.-е. *legh- широко разпространен в индоевропейските езици). Това тълкуване, колкото и неочаквано и трудно приемливо, се покрива добре със смисъла, вложен в надписа според проф. Георгиев. Предложеното от Е. Живков разделяне на tiltea и arazea е по-малко вероятно, понеже в такъв случай се загубва вокалната хармония, за която споменахме по-горе.

Изобщо разделянето на отделните думи, което проф. Георгиев предлага, особено в първата част на надписа, е сравнително сполучливо - “Rolistene, asNerenea Tiltea(n) nēskō arazea dō mean...” и едва ли се нуждае от корекции. Ако приемем обаче, че nēskō би могло да се тълкува като наречие, то в такъв случай arazea би изпълнявало по-скоро ролята на глагол или на прилагателно. В такъв случая съчетанието nēskō arazea би означавало вероятно израз от рода на “ниско се прекланям” (или също вероятно  “ниско преклонната”), след което следва втората част от текста или второто изречение – “do mean ti lezy(или ... tilezuptam)...”. Последната част от текста, може да бъде разделена на мястото където се събират трите гласни (iēe), поради малката вероятност те да са съставлявали част от една дума. Може да предположим и отделянето на последните две букви в текста (ta). Възможно е това съчетание да изразява показателно местоимение, близко по значение със старобългарското “тъ” и “съ” използвани в случаите на общо посочване. Всъщност в този ред на мисли може да направим и още едно предположение – да отграничим предходното съчетание ΖΗΛ [zhel]. Възможно е тук да потърсим старобългарската дума “жаль” – гроб, гробница. Като имаме предвид характера на текста, съществително “жаль” се съгласува добре с общия смисъл на посланието. Така или иначе последната част от текста вероятно указва мястото където лежат двамата покойници или изразява някаква молба или заръка от страна на съпругата.

Едва ли някога ще можем да достигнем до пълното и точно дешифриране на този надпис, но въпреки всичко и независимо от това, кое тълкуване ще предпочетем, той носи някои важни представи за тракийския език като цяло и за някои негови граматични особености.

Както вече отбелязахме, за разлика от надписа от с. Езерово, този върху каменната плоча от с. Кьолмен, не е придобил подобна популярност. Причината за това е, че въпреки направените няколко опита за неговото прочитане, както и за евентуален превод, съдържанието на текста, дори и в общи линии, остава загадка и до ден днешен5.

Каменната плоча е открита през 1956 г., при разораването на невисока надгробна могила в местността Зуньово кладенче при с. Кьолмен, Преславско. Плочата, съдържаща надписа е била положена върху правоъгълна гробна камера в центъра на могилата. Трябва да отбележим, че надписът е бил обърнат навътре към гроба. В средата на камерата били положени кремираните кости на починалия тракийски аристократ. Освен това погребението съдържа глинени съдове, както и желязно и бронзово въоръжение.

Текстът се състои от 56 букви (изобр. 2) и по този показател се доближава до надписът от с. Езерово. Проф. Вл. Георгиев смята, че надписът е надгробен и съответно това улеснява неговото тълкуване. Според начина на изписване на буквите, той датира надписът в VІ в.пр.н.е. и предлага следния прочит на текста6:

 

Текст: Ebar Zes(a) aśn HN etesa igek, a

            N blaba(h)e gn!

            N ua(s?) sn letedn ued(n), ne in dakatr ś!

 

По мнението на проф. Георгиев в този надпис известни елементи показват (дако)мизийски особености, поради което той предполага, че езикът на надписа представлява трако-мизийски преходен диалект. Предложеното от него тълкуване на текста е следното:

 

Превод: Ебар (син) на Зеса(с) аз 58 години живях тук.

               Не повреждай този (гроб?)!

               Не осквернявай самия този покойник, за да не ти се направи това (= същото)!

 

Първото нещо, което трябва да отбележим е, че за съжаление тук липсва онази находчивост, която проф. Георгиев проявява при разчитането на надписа от с. Езерово. Разграничаването на отделните думи в текста е неубедително. Звуковият състав, получен в резултат на подобно разграничаване е трудно произносим. Неубедителни са и граматическите конструкции получени в резултат от разграничаване на отделните части на текста. Необяснимо е и защо проф. Георгиев предлага четенето да започне от личното име “Ебар (Ebar)”, което очевидно е ограничено от две доста по-дълги конструкции и следователно не се намира в началото на текста.

Въпреки предполагаемото наличие тук на т.нар. бустрофедон (начин на писане, при който единият ред следва отляво надясно, следващият отдясно наляво и т.н.), след като чете три от четирите съставни части на текста в посока отдясно наляво, проф. Георгиев чете в същата посока и последната част – “N BLABA(H)E GN”, като я противопоставя по този начин на останалия текст. Повечето изследователи приемат този начин на четене, което вероятно им е попречило да забележат, че всъщност текстът е спираловиден и следва без прекъсване, като тази последна част би трябвало да се чете (А)ΝΓΗΑΒΑΛΒΝ.

Прави впечатление и още една особеност. Проф. Георгиев определя знакът ‌‌‌ΙΙ (състоящ се от две прави успоредни линии) като съответстващ на буквата Ν, съответно звук [н]. По този начин в текста имаме наличието на осем (или дори девет) знака за Ν (както и съответния звук) и нито един за M, съответно звук [м]. Може да се предположи, че на някои места в текста знакът ІІ може да се чете и като М.

Четенето на целия текст следва спираловидно и непрекъснато от дясно наляво, като започва от единия край на каменната плоча, а последната част следва да се чете отляво надясно. Във втората половина на предпоследната част се забелязват няколко обърнати букви, което всъщност представлява проблем при интерпретацията на само една от тях. Така текстът изглежда по следния начин:

 

NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ·Ξ·ΕΒΑΡ·ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ· ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ

 

Името ΕΒΑΡ е отделено чрез две точки от останалата част на текста. Без съмнение може да определим името като тракийско, сходно с древното название на река Марица – Хебър (Hebros). Още едно подобно сходство намираме и с първата част от двусъставното име (Х)ебризелм (Ebruzelmis) – засвидетелстван от изворите цар на одрисите от ІV в.пр.н.е.

Знакът Ξ (ξ) също е отделен от останалия текст с две точки. Това дава основание да предположим, че в граматично отношение най-вероятно той изпълнява ролята на съюз. (Малко вероятно е този знак да изобразява число или титла) .

Плочата, върху която е издълбан надписът е покривала погребалната камера. Тук е мястото отново да отбележим, че надписът е бил обърнат не навън, а надолу към гроба. Тази особеност показва, че това не е типичен надгробен надпис (епитаф), като образците познати от гръцките полиси. Този надпис не е бил предназначен за публично четене, а е посветен и отправен единствено към човека положен в камерата. По този начин той получава значение на посвещение към починалия, каквато роля играе и надписът върху златния пръстен от Езерово. В същата тази могила, където е открит гробът с каменната плоча, е открита и втора гробна камера, подобна на първата, съдържаща костите на съпругата на тракийския аристократ, както и златно копче и глинени съдове. Двата гроба са синхронни и са датирани във втората половина на V в. пр. н. е. Това, както и фактът, че надписът е бил обърнат навътре, т.е. насочен е единствено към тракийския воин-аристократ ни дава право да предположим, че той също както надписа от Езерово представлява посвещение (послание) от страна на съпругата към нейния мъж.

Самият текст е сравнително ясно четим, като единствено първата буква не е добре запазена. Повечето изследователи предполагат наличието и тук на две успоредни черти, но е възможно да имаме и някоя друг знак, след което да следва знака І, който се вижда ясно и създава впечатление на първа буква от текста.

При по-внимателния анализ на тази първа част от текста – NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ - прави впечатление повторението на съчетанието ΕΔΝ – ΕΔΝ (в средата на тази част), разделено само от знака Y. Тази конструкция, която едва ли е случайна, може да се окаже ключ към

цялостното дешифриране на текста. Всъщност, ако отделим и съчетанието ΔΑΚΑΤΡ в края, както е предложено и от проф. Георгиев, ще получим формулата ΕΔΝΥ-ΕΔΝΕΙΝ. Трите успоредни черти ( ІІІ ) в края на това съчетание всъщност дават възможност за още три вероятни комбинации при втората дума – съответно ΕΔΝΕΙM,  ΕΔΝΕMI и ΕΔΝΕNI. Благодарение на отдавна доказаната принадлежност на тракийския език към групата на индоевропейските езици, тази формула може да бъде доближена до общата за всички индоевропейци бройна система и почти пълното съвпадение, което се наблюдава при числата от едно до десет (В случая “едно” – лат. oinos, oenos, unus, грц. оινός, кор. и.-е.  ед-  при славянските езици, староб. ЕДЬНЪ и HNЪ и т.н.). Така съчетанието ΕΔΝ – ΕΔΝ (ΕΔΝΥ ΕΔΝΕΙΝ) може да се тълкува ни повече, ни по малко, като познатото ни и в старобългарския и в съвременния български език съчетание от бройно числително и неопределително местоимение във израза - “един единствен”.

Вероятно е също така цялостния израз ΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ  да изразява и някакво число*. Това би означавало, че за разлика от гръцката традиция, където числата се предават чрез букви, които носят съответната цифрова стойност, то в тракийската представа и традиция (доколкото тя е съществувала) предаването на числата се извършва чрез думи.

При така очерталото се разграничаване на думите в текста, началото на тази първа част е NΥΑΣΝΛΕΤ. Подобно и на надписът от с. Езерово, може да допуснем, че това съчетание или поне част от него съдържа някакво лично име – например ΑΣΝΛΕΤ (възможно също и NYΑΣΝΛΕΤ или дори само ΛЕТ). Разполагаме с имената на две тракийски племенна, които подкрепят подобно твърдение. Това са имената на племената дентелети (Denteletai) и койлалети (Coelaletae), които съдържат същото окончание –let - “лет”7. Интересно е, че също както в надписът при с. Езерово и тук в началото на текста срещаме съчетанието ΑΣΝ. В надписът от златния пръстен това съчетание е предхождано от звателното ΡΟΛΙΣΤΕΝΕ. След него вероятно следва отново лично име (Nerenea Tiltean). Това дава още едно основание в надписът от Кьолмен също да търсим някакво лично име или обръщение, въпреки че формите тук са по кратки (съответно обръщение NY (MY) и име ЛЕТ).

Ако се спрем на варианта за наличие на лично име, следва да изтълкуваме края на тази първа част – ΔΑΚΑΤΡ, като съчетание подобно на характерните за индоевропейците названия свързани със семейството като pәter – баща, māter – майка, bhrāter – брат и в нашия случай най-вече катоdhugәter – дъщеря 8. След всичко това следва, че в първата част от текста е посочено лично име, предхождано вероятно от обръщение. В съвременния български език име, което завършва на –лет, или на съгласна, не може да е от женски род. В много съвременни езици от индоевропейската група, това обаче е възможно, както и при някои лични имена в българския език, които представляват заемки от чужди езици - Жанет, Ивет, Николет и др.

Така първата част от текста придобива следния вид:

Текст: І-ви вариант: NΥ(MY) ΑΣΝΛΕΤ ΕΔΝΥ ΕΔΝΕΙΝ ΔΑΚΑΤΡ

             ІІ-ри вариант: NΥ(MY) ΑΣΝ ΛΕΤ ΕΔΝΥ ΕΔΝΕΙΝ ΔΑΚΑΤΡ

 

Превод: І-ви вариант: (NY/MY) Аснлет една единствена дъщеря.

             ІІ-ри вариант: (NY/MY) Аз съм Лет, една единствена дъщеря.

 

След тази формула, следва знакът Ξ (ξ), отделен самостоятелно. Най-вероятната му граматическа роля е като съюз, свързващ двете части от текста. Смисълът му, вероятно се доближава до смисъла на днешния съюз “с” (със). Предположението, че този зикзакообразен знак може да се тълкува и като йота (i), не противоречи на ролята му на граматичен съюз.

Следва името ΕΒΑΡ - Ебар или Хебар (Хебър), върху което вече се спряхме. Може да предположим, че най-вероятно това е било името на погребания тракийски аристократ.

Третата част от текста е сравнително дълга и изглежда най-трудна за анализиране  - съответно ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ .

Още едно нещо, което прави впечатление, ако разгледаме целия текст, е използването на двете букви от гръцката азбука Σ и Ξ, които проф. Георгиев разграничава съответно като s и ś (като [с] и [с] под ударение). Но знакът Ξ най-вероятно е използван като съюз, както видяхме по-горе. Той присъства и в тази трета част и въпреки че не е отделен самостоятелно, може да предположим, че отново изпълнява ролята на съюз. Така получаваме разделянето ΖΕΣΑ  Ξ  ІІНІІЕ... В тази част е възможно да потърсим отново израз подобен на този от надписа върху златния пръстен. В случая става въпрос за съчетанието dō mean (“до мен” или “до моят”) в надписът от с. Езерово. Тук съответния израз би бил - Ξ  ІІ Н ІІ (Е). Както отбелязахме по-нагоре, при наличието на девет знака за N е напълно възможно някои от тях да бъдат прочетени и като М. Така четирите букви –– ІІ Н ІІ (Е), могат да бъдат тълкуване като MHN илиMHNE, а също и като NHME. Така тук, евентуалното присъствие на лично местоимение би довело до съчетанието “с мен” (което напомня това от златния пръстен - “до меан”) или “с н’ем” – т.е. “с него”, което обръща до известна степен смисъла на текста, но също е възможен вариант.  

Тук трябва да отбележим, че в двата надписа присъства древногръцката буква “Н” (ета), наред с йота – І [и] и епсилон – Е [е]. Ако за последните две, няма съмнение, че изразяват съответно звуковете [и] и [е], то за “Н” (ета), това не може да бъде достатъчно добре определено. Може да предположим, че съставителят на текста е искал да означи някой по-особен звук, стоящ по произношение близко до тези двата, но несъвпадащ напълно с тях. Това най-вероятно е форма, която омекотява съгласната пред гласната и може да бъде транскрибирана като [йе] или [’e]. Така в надписа от Езерово, съчетанието ΝΗΣΚΟ, би трябвало да се чете по-скоро [н’еско] отколкото [неско], което потвърждава вероятната връзка на тази дума със староб. предлог NHЗЪ, NHЗ-, NHC- и днешното българско наречие “ниско”. Съответно в надписът от с. Кьолмен, евентуалното лично местоимение ІІНІІ следва да се чете като [м’ен]или [н’ем].

Следват буквите (Е)ΤΕΣΑΙΓΕΚ. Може да направим още едно смело предположение, за присъствието тук на второ местоимение, или по-точно показателно местоимение “ете”, (те) – (Е)ΤΕ, подобно на староб. ТЪ, използвано за общо посочване9. Тук в края на тази част имаме няколко обърнати букви, така че знакът “)” освен “Г”, би могъл да се тълкува и като “Р”, още повече ако приемем, че е в графично съчетание с предходния знак “І”. Но така или иначе, разстоянието между двата знака е очевидно и единствено разчитането на текста може да подкрепи или отхвърли подобно предположение.

Следва последната част – ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ, която дълго време е била четена в обратната посока, което още повече е затруднявало изследователите във връзка с нейното възможно обяснение.

Тук на първо място прави впечатление съчетанието ΒΑΛΒΝ, което вероятно представлява последната дума в текста. Тази дума изключително напомня на думата БЛЪВАНЪ или БЪЛБАНЪ, добре позната поради споровете около нейния произход и употребата и в средновековния български език10. Думата е със значение “стълб, колона” и има успоредици както в индоевропейските (литовски balwonas, латишки bulvans, полски balwan, белоруски болвань и т.н.), така и в алтайските езици (балбал – каменна-поменална статуя при ранните тюрки). Ст. Младенов предполага, че коренът на тази дума е персийски и я посочва като древно понятие от арийско-алтайски произход11 . Възможно ли е тълкуването на съчетанието ΒΑΛΒΝ именно по този начин?

В случая от най-голям интерес за нас е думата “Болувáнъ”, записана в тълковния речник на Найден Геров със значение “ твърде голям камък или каквото и да е търколено на земята”12 . Тази старинна дума намира изключителна връзка с естеството на паметника и най-вероятно има отношение към самата каменна плоча, върху който е издълбан надписът. Формули от рода на “издигнах паметник” или “поставих (тази) плоча” и т.н. не са рядкост при надгробните паметници. Дали подобно е било и значението на тази последна част от текста? Отговор на този въпрос бихме получили при правилното разчитане на съчетанието ΑΝΓΗΑ. Тук е възможно да имаме глаголна форма, завършваща на “А”, подобна на тази от златния пръстен – “arazea”). Съществува и вероятност за разделяне на съчетанието на две части - ΑΝ ΓΗΑ, във връзка с посочения от Вл. Георгиев тракийски предлог ан (αν), със значение “на, върху” 13.

Ако обобщим казаното дотук, следва да отбележим, че надгробният надпис от с. Кьолмен съдържа доста ценна информация по отношение на тракийския език, или по-точно казано на един от неговите говори, свързан с определена племенна група. Известният траколог Хр. Данов разполага в земите, където е открита каменната плоча, тракийското племе кробизи, вероятно представляващо част от по-голямата гетска общност 14. Землището, в което е открит надписът, обхваща най-южните части от земите на гетската общност, така че тук не е изключено влияние и от страна на някоя съседна тракийска племенна група.

По отношение датирането на паметника, по-вероятно е неговото отнасяне към втората половина на V в.пр.н.е., отколкото към VІ в.пр.н.е. Това се потвърждава както от намерените археологически материали, така и от по-задълбоченото проучване ортографията на буквите и тяхната специфика15.

В заключение може да отбележим, че и двата надписа, този от Езерово и този от Кьолмен, най-вероятно датират от втората половина на V в пр.н.е. Между тях се забелязват и други сходства. И двата надписа са свързани с погребенията на тракийски аристократи, около времето, в което се консолидира Одриското царство и малко след това. Тези надписи отразяват един специфичен тракийски обичай, засвидетелстван у Херодот, за наличието на който днес съществуват и голям брой археологически доказателства. С голяма вероятност може да предположим, че и двата надписа представляват посвещение-заръка от страна на жертвоготовната съпругата към нейния мъж - тракийски аристократ и господар.

Разчитането на тракийските надписи от с. Езерово и с. Кьолмен, въпреки всички направени уговорки, поставя няколко изключително важни въпроса пред българската историческа наука в цялост. На първо място това е близостта, както лексикална, така и граматическа, на т.нар. тракийски език с голямата група на германо-балто-славянските езици, представляващи една значителна част от групата на индоевропейските езици. Нещо повече – в тези два надписа забелязваме и редица характерни за старобългарския и днешния български език граматически и лексикални особености: звателен падеж “Ролистен-е” в надписът от с.Езерово, лично местоимение “аз” (азн/азм) вероятно и в двата надписа, личното местоимение “ти” – Езерово и показателното “те/ете”, съюза “с” (или “и”) - Кьолмен, предлозите “до” и “ан” (“на”), съкратената форма на лично местоимение “мен” – и в двата надписа, бройното числително “един” и др. Така че, дори и неразтълкувани и неразчетени докрай, надписите свидетелстват, за редица сходствата между т.нар. тракийски език (сбор от множество близки помежду си говори) и днешния български книжовен език. По-задълбочените проучвания в тази посока изискват един комплексен подход от страна на лингвисти, историци и археолози, които да докаже или отхвърли подобно предположение.
 

________________________________________________________________

* Тук накратко се спирам и върху още един възможен вариант за прочит на първата част от текста. Изкушаващо е, подобно на надписът от златния пръстен от Езерово, да отделим съчетанието ΑΣ(Ν) в самото начало на текста и да предложим тълкуването му като личното местоимение “Аз”. Както посочихме по-нагоре, напълно е възможно знакът ІІ да изразява както буквата Ν, така и буквата М. Така може да допуснем, че цялото съчетание е ΑΣМ. То твърде много напомня на личното местоимение в авестийския (езика на древните ираноговорящи народи), което е звучало като “azәm”, както и литовското аš, еš (език от балто-славянската група), а разбира се също и това в съвременния български език. Следва още едно изненадващото откритие, в резултат на обособяването на думата ΛΕΤ. Тя се доближава изключително и на практика съвпада с индоевропейското wet-, а също и до църковнославянското ЛЕТО и в двата случая означаващо “година”. Както посочихме по-нагоре, възможно е думата “Лет” да означава и лично име. Всичко това отговаря и на варианта, според който цялата последна част - ΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ  би могла да се тълкува като число. Това число би могло да бъде 11 (което е малко вероятно), 21, 31, 41 и т.н., но за съжаление не разполагаме с достатъчно сведения за тракийската бройна система.

 Така получаваме варианта – NΥ(MY)-ΑΣМ-ΛΕΤ-ΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝ-ΔΑΚΑΤΡ, при който отсъства личното име, а цялото съчетание изразява годините на починалия тракийски аристократ.