Какво се крие в Е-тата

Любомира Николаева, 24 часа, снимкаБулфото

Боим се от консерванти и други добавки в храните, но не сме готови

да живеем като в ашрам

Oтношенията на модерния човек с Е-тата, както разговорно наричаме техническите добавки в промишлените храни, много приличат на тези с прасетата. 99,9 на сто от хората по различни причини се гнусят от грухтящото същество с лигава муцуна и мръсотията в кочината му. Но същият процент хора намират месарницата за достатъчно хигиенично място в буквален и преносен смисъл. Каквото и да лустросаш с целофан, изглежда добре, а и опаковка ти спестява всяко замисляне в натоварения делник трябва ли ти тази покупка, какво всъщност представлява и откъде идва. И основното -

пести времето, което

със сигурност не ни стига

Ако се опитвате да се храните здравословно, най-вероятно се питате кой е букварът, от който са учили диетолозите. По метода на отхвърлянето е много възможно да стигнете до извода, че еталонът за здравословно хранене на най-модерните западни нутриционисти е като

плагиатстван от индийски

мъдреци в ашрам

- едно уединено място за живот, подчинен на природните закони и в хармония с изконните потребности на човешката душа. Принципите на модерната интегративна диетология наистина много се доближават до каноните на ашрама. Независимо че много от съвременните експерти имат оправданото чувство за авторство, защото лично са преоткривали законите на природата. Правилата на ашрама, създадени преди повече от 5 хилядолетия, са част от аюрведическата култура - по същество уелнес система, която обединява здравословни навици и методи за поддържане и укрепване на физическото и духовното здраве в съзвучие със закономерностите в природата. И най-важното условие, на което е подчинено храненето, е

човек да яде само прясно

набрана или току-що

приготвена храна

- престоялата повече от 2-3 часа се смята ако не за отровна, то за много вредна. Рационално погледнато, при индийския климат това звучи много разумно. Но ще е прекалено опростено хилядолетното учение да бъде сведено само до наръчник за ХЕИ инспектора.

Освен грижа за безопасност на ястията то залага и принципа човек да се възползва от храната, преди да започне да губи най-ценните си витамини и други вещества, които времето унищожава. Самото име аюрведа идва от санскритските думи за живот и знание (аюр и веда). А фундаменталното правило на древната теория за храненето - ядеш произведената от теб храна, и каквото остане - хвърляш, напълно съвпада със съветите на модерните западни диетолози. И е

естествено отрицание

на живота с Е-та - лукс,

който може би желаем, но не можем да си позволим. Изключение правят орторексиците, мегабогаташите и крайно бедните от Третия свят.

За шепата свръхзаможни хора на планетата и милионите в бедните райони на земята, където можеш да изядеш само храната, която си придобил с двете си ръце, е ясно. 

По-особена категория са орторексиците. Те са и най-непримиримите противници на Е-тата.

За медицината орторексията е чисто хранително разстройство също като анорексията и булимията. Казано по-общо, орторексията е вманиачаване по здравословното хранене.

Орторексиците не слагат

в уста нито хапка, ако

няма поне 2 независими

научни доказателства,

че тази храна е полезна

Убедени са, че черпят сили за своята последователност от нещо много повече от егоизма - отговорност към поколенията. Според най-горещото медицинско направление животът и здравето се определят не само от гените, а и от механизмите на епигенетиката. Тя отчита външните фактори, които влияят на изявата на гените - без директно да променят ДНК, те преформулират изявата на заложените предразположения. И стремежът на безапелационните противници на Е-тата е да не допускат вероятност тези добавки да повлияят на здравето им и косвено да заплашат със същото и децата им. В най-крайния вариант това предполага да не купуваш масови продукти и полуфабрикати, а

да ядеш само чиста - в

смисъл на биоземеделска,

традиционна, прясна и

произведена в радиус

от 50-100 км храна

Извън интуитивното прозрение за неизбежността на Е-тата в масовото съзнание почти липсват отправни точки за тяхната същност.

Със сигурност обаче почти всички хора смятат, че от една страна, Е-тата са синоним на химия, и от друга - че тези "нам колко си" вещества се срещат само в преработените храни. Това е резултат колкото на присъщата на човешкия ум недоверчивост, толкова и на надменното отношение на държавата ни и нейните компетентни в областта на храните чиновници към "тъпите" въпроси, които гражданите си задават. И ако този интерес все пак намира някакъв отговор, това е благодарение на

готовността на отделни

лекари с интереси и

практика в нутрициологията

да предоставят разбираемо

мнение не само на “умни”,

но и на “прости” питания

на българи от различни възрасти и социални прослойки.

В най-общ смисъл Е-тата са кодове, създадени за краткост и удобство на етикетите, нормативните документи и технологичните норми. Както и за унифициране на стандартите в Евросъюза - по-възрастни германци и французи си спомнят, как уж един и същ продукт е бил с различни съставки в двете държави заради забранен от едната страна на границата овкусител.

Самото название Е и някакъв номер след него са символи за одобрението от Европа и съответната поредност на добавените в храните вещества.

За да започнем на чисто за “прасетата”, при Е-тата става дума за

добавки в храните

- да не се бърка с

хранителни добавки

Първите са съставки, замислени като подобрители за трайността, безопасността или някои от сетивните качествата на продуктите. А вторите са концентрати на витамини и минерали, натъпкани в хапчета, прахчета, капсули, гранули, перли, сиропи, гелове и т.н, с цел да ни направят по-здрави - дали, е отделен въпрос.

В храните може да бъдат включени само добавки, разрешени от Евросъюза, и то при спазване на определени условия и съобразяване с фиксирани за повечето Е-та дневни допустими дози. Регламентите са много строги и на практика добавките в храните и техните количества са най-контролираните вещества в продуктите. Според някои учени само по себе си това не може да служи за пълно успокоение за безопасността на Е-тата. Неотдавна доц. Георги Милошев, шеф на лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН, разказа за обезпокояващи резултати от изследвания, които е провел ръководен от него екип. Оказало се, че

и в разрешени от ЕС

количества някои добавки

могат да увредят ДНК Натриевият нитрит, който често се използва в производството на колбаси, променя ДНК и при 100 пъти по-малка от допустимата доза, заяви ученият.

Няколко дни по-късно Институтът по молекулярна биология се разграничи от изводите на екипа и излезе с декларация, че доц. Милошев е говорел от свое име.

Журналисти и граждани обаче започнаха подписка, която възнамеряват да изпратят до компетентните органи с

настояване за ревизия

на разрешенията за

използване на Е-тата,

които при новия метод

са показали генотоксичност

От общо 337 разрешени в общността добавки в храни с новия метод са изследвани 12 Е-та - сред тях подобрители, оцветители, консерванти, само едно (натриевият бензоат) не показало никаква генотоксичност. Останалите увреждали клетъчната ДНК. Този ефект беше наблюдаван дори в 10 до 100 пъти по-малка концентрация от разрешената като безопасна, обясни пред журналисти доц. Милошев през лятото. Според него много тревожно е, че в ДНК се вграждат и ярки оцветители за храни в червено, синьо и зелено (еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е143), които се влагали в бонбони, сладоледи и много харесваните от децата торти със снимки.

Изследването не е от това лято, продължителни са усилията на екипа да оповести заключенията си.

След поредица от опити резултатът от изследването да бъде съобщен в различни научни списания, той все пак е бил публикуван в чуждо издание.

Но когато е отправено запитване дали може да започне процедура по преразглеждане на т.нар. досиета на въпросните добавки, от експертите на Европейския орган по безопасност на храните идва

отговор, че научната

публикация не осигурява

нова информация,

която да налага ревизия

на съществуващите разрешения за употреба и допустими количества за влагане.

Регламентите допускат повторно разглеждане на досието на всяко от веществата, които имат Е номер, ако експертите бъдат убедени, че са се появили неизвестни до момента на одобрението нови, обезпокоителни дани за рискове. Но проучванията може да бъдат подновени и по чисто технически причини -

повечето от

оценките

датират от 80-те

и 90-те, някои

дори до 70-те

години на

миналия век,

а през това време и науката, и техническите възможности за изследвания се развиват. Това поражда естествена необходимост данните за безопасността на добавките да бъдат оценени с днешните по-високи възможности.

Очаква се “ревизията” да приключи до 2020 г.

За безопасността на Е-тата се произнасят Научният комитет по храните и Европейският орган за безопасност на храните. Те могат да предложат дори драстични промени в условията за употреба или даже забрана на добавка, чиято безопасност не се потвърди.

Засега е оповестена

информация само за

намаляване на дневната

допустима доза на

няколко оцветителя

Европейският орган по безопасност на храните определя по-ниско ниво в сравнение с досегашното заради основателни подозрения, че при постоянен прием може да имат и неблагоприятни ефекти. Намалени са нормите за максимални количества за влагане на хинолин жълто (Е104), сънсет жълто (E110) и понсо 4R (Е124).

Прогнозите са, че списъкът с разрешени Е-та ще се разширява. Инициативата за това е на производителите на хранителни стоки. За да получат разрешение, внасят документация, която доказва, че веществото не заплашва здравето на консуматорите в предлаганите за влагане количества. Също така трябва да обосноват технологичната необходимост от добавянето на веществото и невъзможността целта да бъде постигната по друг начин. Не на последно място

производителите доказват,

че добавката осигурява

ползи за потребителя

и поемат ангажимет да не се допусне купувачът да бъде заблуден относно съдържанието на храната.

Ако става дума за модерна технология, при която обаче се влагат традиционни за даден регион овкусители, това винаги добавя аргумент в полза на разрешението. Смята се, че евентуални рискове от вещества, които се използват от векове от населението, досега биха станали известни. Това в никакъв случай не отменя строгите критерии за научни доказателства за безопасност на предлаганата добавка за производство на конкретния продукт.