Калин Терзийски: Спрете да хленчите! Живеем в добри времена

Писателят Калин Терзийсски е роден през 1970 г. в София.

Завършва медицина и специализира психиатрия. Работил е като психиатър и сценарист.

Автор е на стихосбирки, сборници с разкази и романи, сред които “Алкохол”, “Лудост”, “Има ли кой да ви обича”, “Любовта на 35-годишната жена”, “Любовта на 45-годишния мъж” и др. 
 

Интервю на Валентина Петкова, "Труд"

 - Г-н Терзийски, тази седмица светът беше потресен от самоубийството на комика Робин Уилямс. Като лекар психиатър би трябвало да знаете защо човек, който е имал всичко на този свят, е бил нещастен и е страдал от депресия?
- Робин Уилямс дали е бил болен от депресия или е бил нещастен човек? Никой никога няма да може да отговори на този въпрос. И никой никога няма да може да каже дали милиардите хора, които пият антидепресанти, не са просто нещастни хора и би трябвало да се справят по друг начин. Депресията е болест, а нещастието е нещо, което всеки преживява през живота си. Но тъй като няма ясна граница между двете, по никакъв начин не може да се отдели едното от другото.

- Като бивш пияница, както се самоопределяте, можете ли да кажете до каква степен алкохолът помага на човек да се почувства щастлив?
- Аз не вярвам в това, че има щастливи и нещастни хора заради това, което им се случва. Хората се раждат щастливи или нещастни. Става въпрос за генетична биохимична нагласа на организма, на мозъка, на цялото тяло и нервна система. От друга страна, има натрупвания на възпитание, на околната среда и т.н. Тази съвкупност прави един човек определено склонен към тъга и нещастие, а друг към щастие. Няма човек, на когото да не умират близки, на когото да не му се случват тъжни и ужасни неща. Обаче една част от хората преживяват това трудно и са много нещастни. А други са щастливи.

- Може би те умеят по-лесно да превъзмогват мъката?
- Така е. Ще се върна към лайтмотива на всичко, което пиша и говоря от години насам. Сега са едни от най-добрите за живеене времена в страните от цивилизования свят, към който и ние принадлежим. 

- Вие сте май единственият, който го казва.
- Може би съм единственият, който е абсолютно убеден в това. Преди 60 г. в нашите села е имало отрязани глави на партизани, две години по-късно - обесени на мегдана кулаци и “врагове” на народа. Преди 50 г. хората между 10 и 30 години са умирали най-често от туберкулоза. Преди 70 г. едно порязване е водело до смърт. Продължителността на живота преди 100 г. е била почти наполовината от сега. 

- Тази статистика не ни успокоява, нито ни носи удовлетворение.
- Трябва да имаме устойчиви критерии, по които определяме кой живот е добър и кой лош. Не може да се отрече, че продължителността на живота, достъпът до образование и здравеопазване, детската смъртност, възможността да се лекуваш, достъпът до култура - всичкото това е изключително сериозно и ако някой го отрече, ще го убия на място. По тия критерии ние живеем във време, което е безусловно по-добро от всяко друго.

- Защо тогава все се оплакваме?
- Защото когато на човек му е добре, се превръща в олигавил се нащастник, който постоянно хленчи. Консуматорската система се храни и благоденства от хора на ръба на нервна криза и отчаяние. Мухльовци, които вечно и от всичко се оплакват и смятат, че единственият начин да се измъкнат от това трагично състояние, в което си въобразяват, че са, е като си купуват нови айфони, печки, хладилници и колички за по 4000 лв. на старо. Единствено смелостта и смирението могат да направят човек щастлив. А смелост и смирение сега са забранени думи. 

- Какво значи смелост и смирение днес?
- Това, което винаги са били - да нямаш страх от смъртта, от болката, от страданието, от бедността. Всичко в живота да приемаш мъжествено и спокойно, със смирение и с наведена глава.

- Защо с наведена глава?
- Защото е по-мъжествено. Защото вироглавието на човека, който пищи и окайва себе си, е некрасиво. Освен това човек навежда глава, когато приема света, мислейки. И продължава напред, без да става лош. А ние сега не само че се оплакваме, но и намираме оправдание да бъдем лоши, като си казваме: то без друго е толкова гадно, защо аз ще бъда добър; не е ли ясно, че по-добре няма да стане. 

- Да не би да сте защитник на управляващите?
- Не съм защитник на всеки, който казва - много съм зле. В такъв смисъл съм “за” правителството. Макар че в правителствата са същите мухльовци, които също все се оплакват. Моята борба не е политическа. Думата “парт”, от която произлиза “партия”, означава част от цялото. Писателят е създател на цялото, а не креатура на някаква части. Не поддържам нито едно правителство, но като видя ентусиазирани и смели хора, съм на тяхна страна. Писателят трябва да е духовен баща. Постмодерните времена отричат този патерналистичен модел на бащата, на учителя и т.н. Аз обаче приемам да застана в тази тежка, макар и смешно изглеждаща позиция на назидаващия, на даващия съвети. 

- Повече с разбиране или с присмех ви приемат?
- Последните години много рядко ми казват - не говори с вдигнат пръст и не поучавай хората. Човекът, който става водач на стадото, не е избран от ЦК, а има смелостта да каже: мен ще ме изядат вълците, мен, ще ме бият, но поемам всички тегоби; най-малкото овцете ще ме следват и ще говорят глупости за мен.

- Не сте ли се откъснали от злободневието на живота?
- Определено. И така се чувствам изключително добре. Но кое е злободневието? Аз се возя непрекъснато с градския транспорт. Обикалям България и София всеки ден и контактувам с всякакви хора. Виждам, че този, който гледа света през призмата на злободневието, на отчаянието, на дребнавостта е нещастен. Постоянно говори за малки заплати и пенсии. В Индия 500 млн. души живеят половин година с българската минимална месечна заплата.

- Да, ама...
- Ама какво? Те не са хора ли? Ако някой каже, че не са хора, ще го съдя за расизъм.

- Разбрахте ли нас кое може да ни направи щастливи? 
- Мъдрият човек прави така, че да е щастлив и не казва - ама те ми пречат. Миролюбивите, щадящите природата страни имат щастливо население. Там, където материалните блага не са ценени изключително много - също. Хора, които ценят материалното, са обречени на нещастие, защото то никога не е достатъчно. Когато човек обича хладилници, не може да обича. А хората трябва да се приемат точно такива, каквито са - цигани, арменци, евреи, сакати, луди - всякакви.

Ние нямаме право да сме нещастни, защото сме по-бедни и живеем по-зле от най-най-богатите на света. Най-богатите са тези, които са създали Кьолнската катедрала, Сикстинската капела, двигателя с вътрешно горене и т.н. А ние какво сме създали и направили, за да искаме най-богатия живот?