Каменен буквар с тегло 15 тона в Плиска

Снимка Булфото

През април 2015 г. два запечатани тира спират на граничния пункт между Грузия и Турция, за да бъдат проверени от митническия контрол. Виделият какво ли не турски митничар смутено се почесва зад врата. Това, което вижда, му се случва за първи път и едва ли повече ще се случи някъде по света. Товарът е уникален, разказва 24chasa.bg. Всеки камион превозва единствено по 15... букви. Само дето

буквите са високи

над два метра

и тежат по половин тон. След като все още озадачените гранични служители не откриват нищо нередно в съпровождащите необичайния товар документи, бариерата е вдигната. Към крайната точка на назначението продължава пътя си петнадесеттонна азбука. Най-тежката за момента на света. Кирилицата.

Половин година преди тази случка, в първата столица на Армения – Ечмиядзин - в полите на Арарат, един от най-известните арменски скулптори Рубен Налбандян е събрал 12 свои колеги и ученици, за да започнат работа по сериозна поръчка. Тя идва от първата българска столица Плиска. Според нея, за половин година

от характерния

само за Армения

червеникав камък

туф

трябва да бъдат изработени тридесетте букви на кирилската азбука. Всяка една от буквите ще бъде неповторима не само в графичната си линия, но и ще съдържа символ на дума, която започва с нея. Поръчката е изпълнена в срок. Буквите тръгват за България с назначение “Дворът на кирилицата” в Плиска...

Той говори отлично български с явно доловимия акцент на чужденец, който никога няма да се промени. Карен Алексанян е дошъл от Армения в България през далечната вече 1994 г., без тогава все още да знае, че ще осъществи 20 г. по-късно плана на живота си и ще построи двора: “Първоначално мислех да го нарека “Дворът на Есхач” – нали знаеш, боила, при когото Борис I настанил Климент и Наум след бягството им от Великоморавия. Седмици и месеци четях вашата история. Опитвах се да си представя нещата, случили се тогава. По едно време

даже се стараех

да мисля като

Есхач,

представях си, сънувах даже. Исках всичко да се оформи в главата ми като ясен образ. Исках да разбера как да построя всичко.”

В единия край на двора се белее внушителната скулптурна фигура на цар Борис I. Светлите фигури на светите братя Кирил и Методий са в цял ръст и книга в ръка, изписана с глаголическите знаци. Зад тях се извисява внушителен 12-метров кръст.

Карен разказва колко дълго са обсъждали със скулптора Бехчет Данаджъ двете монументални композиции – владетеля и първоучителите. Белият цвят на фигурите трябва да подчертае светостта и духовната приповдигнатост на голямото начинание. Светите братя са в поза, традиционно позната от икони и портрети на училищни тържества. С Покръстителя решението не идва лесно. Накрая стигат до съгласие – царят е седнал на трон. Ръцете уморено лежат от двете страни. Погледът пресича пространството в посока към Кирил и Методий: “Това беше най-трудно. Най-трудно се изобразява мъдростта...”

До скулптурата на цар Борис I внушително се е снишил параклис. Ниският каменен, покрит с дебели плочи храм, носещ името на Покръстителя, излъчва сила. Тежка и сива като камък врата от дебели дървени талпи на повече от сто години с груб кръст. Вътре – сумрак, прост и скромен олтар с образа на царя светец. И нищо друго. Камъкът и вярата са точно такива – ненатрапчиви и твърди.

“После си помислих, че трябва да се казва “Дворът на кирилицата”. Плиска е нейният дом и

оттук тя тръгва, за

да завладее света – Карен присвива черните си арменски очи и продължава: Мислил ли си някога, че цар Борис I няма нито една голяма военна победа в сражение. Ето това е неговата армия и неговата най-голяма победа. По целия свят.”

Сякаш не е случайно, че каменната азбука се появи в първата българска столица във време, в което общественият интерес трайно се насочи към Плиска. По стечение на обстоятелствата първата ни столица остана в центъра на вниманието по две причини. Първо бе правителственото решение за финансовата субсидия от 500 000 лв. за археологически и реставрационни дейности на Голямата базилика. Веднага след това дойде и медиино археологическата “сензация” около работата по проучването на свещения кладенец - аязмо.

Всичко това подхранва смелата надежда, че усилията по възстановяването на най-големия християнски храм в Европа за 9-и век и дори неговото пълно изграждане и превръщането му в действащ култов център на православието трябва да продължат. Така Плиска може да върне старата си слава и

да се възроди

след единадесет

века в Българския

Йерусалим

“Дворът на кирилицата” за първи път отвори врати тази година по време на тържествените национални чествания по повод 1150-годишнината от покръстването на българите. Прави впечатление огромният интерес от страна на най-младите. Много от по-възрастните ни сънародници се връщат в Плиска специално заради “Дворът на кирилицата”. Идват и чужденци – в книгата се чете възхищението на французи и немци, италианци и англичани, испанци и аржентинци.

Именно този огромен интерес от страна на младите хора на България води до идеята днес тази учебна година на 15 септември да започне в двора на основното училище “Паисий Хилендарски” в Плиска под откритото небе над каменните букви на кирилицата. Заедно с тях ще бъдат и децата от “Помощното училище” Васил Друмев в Шумен. Специални гости на събитието ще са и курсанти от Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” във Варна.