Кинолекториите продължават на 11 януари в Регионална библиотека "Пенчо Славейков"

Продължават кинолекториите в отдел "Изкуство" на Регионална библиотека "Пенчо Славейков"-Варна. Инициативата е резултат от съвместните усилия на домакините и сдружение за международен културен мениджмънт "Морско синьо". Автор и модератор на срещите е Елица Матеева (театровед и режисьор). На 11 януари 2014 г. в обичайния час (10.00), варненци ще имат възможност да видят в модула "Особен поглед" белгийско-френската филмова продукция "Ръжда и кости". Вход- свободен.

 След шедьовъра си от 2009 г. "Пророк", режисьорът Жак Одиар засне през 2012 г. "Ръжда и кости". Централните роли са поверени на френската актриса Марион Котияр и белгийския актьор Матиас Шонартс. Първата филмова лента на Одиар излиза през 1974 г. като за периода до 2013 г., 60 годишният френски режисьор е заснел 29 пълнометражни истории. През 2009 сред множеството награди на филма му "Пророк" бе и тази на Лондонския филмов фестивал (датиращ от 1957 г.). В края на 2012 г. "Ръжда и кости" спечели наградата на същия фестивал за най-добър филм, а Марион Котияр бе номинирана за Златен глобус 2012 в категорията най-добра женска роля. Носителката на Оскар от 2007г. във филма на Одиар е треньор на косатки. Косатките (orcinus orca) са най-големите същества от семейството на делфините. Героят на Матиас (Ален) е самотен баща, страдащ от травма, бивш шампион на Белгия по тай бо. Общото по между им е физическият дефицит, прерастващ в усещане за душевна болка. Самотата им се споделя по странен начин, при странни обстоятелства.

"Ръжда и кости" е екранизация на едноименния разказ от Крейг Дейвидсън. Авторът заедно с режисьора написват сценария за филма.

Стефани на Котияр загубва крайниците си, следва фазата на отричане, депресия, отказ от общуване и желание да те няма... Преди Стефани е била гореща провокация за мъжките погледи с тяло-атракция.След нещастен  случай с косатки, тялото й е отново атракция, само че погледите се вторачват в осакатеността й. За инвалида тези погледи са наказание. И в биографията на Ален присъства "ПРЕДИ"- онова на шампиона, на непобедимия. "Днес" той се грижи за дете, изоставен от бившата си съпруга, сломил егото си и готов да работи каквото му предложи съдбата. Понякога краде от магазини,понякога пътува на автостоп. Опитва се да бъде баща, макар че не се справя добре с това предизвикателство. Ален и Стефани се запознават след разпра в дискотека, по-късно Стефани ще се обади на Ален. Без крайници, изоставена от близки, търсеща помощ от един грубоват бияч, тя се вмъква  в коравия свят на Ален.

"Ръжда и кости" на Одиар е филм, в който камерата си играе с тъмнината и светлината. Светлината пада "нарочно" върху лицата на героите и ги размазва. В саундтрака към филма участват "M 83" с композицията от двойния им за 2011 албум "Сълзите ми се превръщат в море". Последната звучи в официалния трейлър към филма.

През 2012 Марион Котиар бе номинирана от фестивала в Кан за ролята си в "Ръжда и кости", но наградата бе поднесена на дебютантките от "Отвъд хълмовете"(Румъния). И въпреки качествата им, ми се струва, че Котиар заслужаваше престижния приз заради способността да вдъхне надежда и вяра. А някои зрители помислиха дори, че актрисата е натурчик-инвалид.

Английският драматург Дейвид Хеър определя "Ръжда и кости" като "жестока история за любов".