Кметът Портних се засили да сваля данъци, докато чака пари от София и ЕС

Веселин Златков

Бюджетът на община Варна за 2013-а ще бъде изпълнен успешно, и въпреки констатирания дефицит през миналите месеци, до края на годината разходите и проходите ще бъдат балансирани. Новият общински бюджет за 2014-а пък ще има макрорамка от 211 170 000 лв., почти колкото и миналогодишният, обяви в рамките на първото обществено обсъждане на бюджета зам.-кметът по финансите Пейчо Пейчев. С това представяне официално започна процедурата по изработването на новата финансова рамка на общинската хазна. Нейният финал трябва да бъде сложен от общинския съвет, който трябва да приеме или отхвърли местния бюджет, предложен от кмета, след като внесе в него необходимите корекции. Така през следващите месеци ще бъде изяснено с колко пари ще разполага Варна през 2014-а, както и за какво ще бъдат изразходвани те.

Най-интересното в случая е обаче, че кметът Иван Портних, екипът му и подкрепящото ги безрезервно мнозинството в общинския съвет правят заявка за нещо изключително амбициозно и дори направо невероятно. В проекта за новия общински бюджет е заложено понижаването на налога за колите с 5% , както и на такса смет с 0,02 промила за физическите лица. Намаляването на данъчната тежест е нещо като недостижим блян за всички управляващи не само на местно, но и национално ниво. Много редки обаче са случаите, в които обещанията и намеренията за това стават наистина факт. Причината за това е ясна - за да поддържат с бюджетите си социалните функции, с които са натоварени, на различните власти са необходими пари, които няма откъде да дойдат, освен от данъците и таксите, които плащаме.

Какво стои зад дръзкото намерение на кмета? Реално ли е общината да се откаже от част от средствата, с които е разполагала в предишните години, в името на един благороден жест към данъкоплатците си?

Защо кметството се отказва от приходи…

Отговорите на този въпрос няма как да са прости. Първият от тях обаче ни идва наум почти светкавично. Няма как да не си представим как кметът Портних се изправя по време на задаващата се нова предизборна кампания пред опонентите си: „Аз намалих данъците!“ Как да не гласуваш за такъв човек, нали? Нищо че във Варна все по-сериозно нараства броят на дейностите, за които парите не стигат. Няма средства за здравни помощи, няма средства за ремонт на учебни и социални заведения, нито пък на тротоарите. Няма средства дори за запълване на митичните дупки по улиците, които буквално изядоха главата на предишния кмет Кирил Йорданов. Е, защо ли трябва общината да се отказва тогава от приходите си?

Ръководството й обаче е готово с отговор. Пари ще има, казват от там, защото ние ще работим по-добре от предишната администрация. Обещават по-добра събираемост, оптимизиране на разходите, край на пилеенето на пари за безсмислени неща. Така ще има пари и за тротоари, и за ремонти, и за всичко необходимо. Всъщност, само за дупки в асфалта пари няма да се дават, защото улиците ще се рехабилитират цялостно, обясняват вече месеци наред кметът и хората му.

Да вярваме или не? Всеки варненец има право на собствен отговор на този въпрос. А времето, в което ще го даде по най-справедливия и демократичен начин, чрез гласа си в урната, неизбежно наближава. Само че нека вземем нещо много интересно предвид. Предишният общински бюджет, който на практика не подплати със средства споменатите по-горе липси, се оказа повече от успешно изпълнен. Така поне отчитат общинските финансови корифеи. Е, как става така? Приема се да се изхарчат едни пари в полза на варненци, после това не се случва, но накрая финансистите казват, че всичко е приключило успешно. А ако пък не е съвсем, няма проблем, следващата година ще е по-добре.

Развитието няма да дойде от общината

Амбицията на екипа на кмета Портних е следващият бюджет на Варна да е „бюджет на развитието“. Реално погледнато обаче, дори и той и екипът му не отричат, че развитието няма да дойде от самия общински бюджет. За него се разчита на два други източника на финансиране – европейските фондове и парите, които държавата директно да ни отпусне. От европроекти общината разчита на внушителните 295 млн. лв., които са повече от собствения й бюджет. Държавният бюджет пък може да отпусне между 90 и 120 млн. лв. за най-важните ни обекти, съгласно исканията на опозицията и на управляващите. Те, между другото, се оказаха изненадващо единодушни, че милионите са необходими на града, заплашен сериозно от „селското“ бъдеще, предначертано му от Бойко Борисов. Въпросът е обаче колко всъщност в крайна сметка ще получи Варна и с колко ще може реално да разполага. Защото, както и доста по-умни хора са коментирали, бюджетът е като котката, за която говори Конфуций - няма значение дали тя е черна или бяла, важното е да лови мишки. Тоест, не е важно откъде ще дойдат парите в града ни, важното е да решат проблемите му.

Ако продължим обаче същата метафора, трябва да отбележим, че въпросът е дали „котката“ изобщо ще лови „мишките“, или просто ще си стои на разположение на обикалящите я наоколо „котараци“. Отдавна всички трябва да сме наясно, че порочността при използването на средствата в града ни идва не от това дали са много или малко, а в това при кого отиват. Затова и е важно преди всичко кметът, екипът му и съветът да гарантират, че парите ще се използват по честен, прозрачен и разумен начин, а няма да бъдат откраднати под една или друга форма. Защото така ще бъде откраднат не само бюджетът, а и цялото ни развитие, за което всички мечтаем.