Кметът пришпори съвета (и не само за бюджета)

Веселин Златков

Фото Румен Сарандев

Засега думата на Иван Портних тежи най-много в общинската зала „Пленарна“, но Варна е ставала свидетел на какви ли не обрати в отношенията между кмета и местния парламент.

Интересни неща стават напоследък в община Варна. Наблюдава се очевидно раздвижване, комисиите на общинския съвет трескаво заседават, приемат важни решения, водят се спорове, отстояват се позиции и изясняват ситуации. Местният парламент, който изглеждаше сякаш застинал в рутинна работа в последните месеци, сякаш се посъбуди в края на годината. Логично е да стане така. Преди Нова година в календара на местната власт на преден план излизат финансовите въпроси, а приемането, актуализацията и не на последно място отчитането на общинския бюджет са най-важните задачи за съветниците. Както се казва, дори и от „кумова срама“ пред избирателите си, варненските избраници трябва да покажат някаква активност, още повече че тя се изисква от тях и по друга линия.

Общинският съвет беше събуден от дрямката, защото решенията му са необходими на кмета. Амбицията на Иван Портних да докаже, че не е случайно на поста си (макар че за него гласуваха по-малко от 39 хиляди варненци), в никакъв случай не се ограничава със спирането на колите в Салтанат и тържественото посрещане на новите автобуси. Реформите, които гражданите очакват от него, обаче няма как да станат без участието на местния парламент.

Декларираната позиция е, че мнозинството в съвета стои зад кмета. Работата е там, че не е много ясно какви точно ще ги свърши в тази твърде удобна позиция.

Съветниците каучук

Съмненията по този повод идват от едно важно обстоятелство. Мнозинството в съвета, на което разчита Портних, е същото, което стоеше и зад Кирил Йорданов, преди той да подаде оставка. След това съветниците от ГЕРБ и съюзниците им се снишиха, изчакаха да мине бурята на недоволството и протестите, изнамериха си група граждански активисти, които да кажат, че по-добре е съветът „да остане и да работи“, и по този начин избегнаха изборите за нов местен парламент. Може би е добре да питаме споменатите „протестиращи“ какво точно изработи общинският съвет от март досега и оправда ли очакванията им. Но напоследък и те леко се поизгубиха и обезличиха в кашата от предимно лични позиции и мнения, размила обществения дебат в града ни. А самите съветници пък бодро пристъпиха към отричане от това, което само преди месеци отстояваха. Попитайте който и да е от съветниците от мнозинството как ще оценят работата на предния кмет, и едва ли ще чуете и една добра дума за Кирил Йорданов. Да се чуди човек как са минавали предложенията му през общинския съвет.

Фирми, предприятия... накрая – нищо

Ярък пример за гъвкавостта на мнозинството в съвета, граничеща с безпринципност, е съдбата на няколко общински търговски дружества. Започвайки последния си мандат, Кирил Йорданов се зае да ги преобразува в общински предприятия, за да бъдат по-ефективни. Така фирмите „ССД“, „Общинска охранителна фирма“, „Паркинги и гаражи“, „Дезинфекционна станция“ и „Жилфонд“ бяха обявени в ликвидация. На тяхно място се появиха структури с подобни имена, които обаче не работят като фирми, а като предприятия, финансирани от бюджета. Само преди дни обаче кметът Иван Портних излезе с ново предложение – две от структурите, общинско предприятие „Охрана“ и наследникът на „Жилфонд“ ОП „Строителство и ремонт“, да бъдат закрити. Така опазването на общинските обекти и дейностите по поддръжката и ремонта им очевидно ще бъдат поети от частни фирми. Има голяма вероятност и с други да се случи същото.

Мнозинството в съвета, образно казано, ръкопляска на предложението на Кирил Йорданов, по всяка вероятност ще гласува и за това на Иван Портних, въпреки че то е диаметрално противоположно. Някои от фракциите в съвета вероятно ще се опитат да изтъргуват подкрепата си, но най-вероятно ще се огънат.

Кой, кого и как контролира

Принципно общинският съвет има задължението да контролира работата на кмета и администрацията му. В община Варна обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Управлението на ГЕРБ и съюзниците им в града ни създаде модел, в който волята на кмета Иван Портних изглежда ще се приема безкритично. Гражданите пък засега имат достатъчно доверие в него и очакват именно той да прекрати някои порочни практики в общината, свързани с определени общински съветници. Тези очаквания обаче, уви, няма да се оправдаят, защото колкото и да е силен един кмет, той зависи от местния парламент.

Къде в цялата ситуация е опозицията тогава? За съжаление, групата на БСП е твърде малка, за да може да повлияе на процесите в съвета. Единственото, което може да направят социалистите, е да заявяват принципни позиции. Над тях обаче тегне и друго бреме, и то е, че ако твърде силно се противопоставят на Портних и послушното му мнозинство, веднага ще бъдат обвинени, че действат против Варна и по команда от „Позитано“.

Така на варненци не им остава нищо друго, освен да стискат палци решенията на кмета да са правилните. На практика няма кой да поеме отговорността за коригирането им, защото мнозинството в общинския съвет за момента не демонстрира нито желание, нито сили да го прави, да не говорим за политическа воля. Само не забравяйте нещо - една важна подробност. Преди да стане кмет, Иван Портних не само беше част от същото това мнозинство, а и негов лидер.