Кога собственият ти дом започва да трупа загуби

Магдалена Танева, МарицаЖилището е моят дом, моята крепост и моят най-голям и основен актив в живота. Така смятаме всички, пише Марица. Доколко обаче са верни тези определения и кога едно жилище може да се превърне в пасив и да работи против нашия собствен интерес?

Ако живеят дълго в даден квартал, хората започват да се опознават. Знаят какво се случва със съседите, кой обитава дадено жилище и защо друго стои дълго време празно. Знаят в кой огромен апартамент живее самотна баба, чиито деца са в чужбина или просто са се устроили на друго място. Често я чуват да се оплаква колко трудно отоплява тези големи пространства или че някоя от стаите има нужда от ремонт, който тя не може да си позволи. За нея най-добре би било да продаде този прекалено голям имот и да си купи друго, по-малко и по-ново жилище, което не изисква такава поддръжка. Но иди кажи на бабата, че ще я лишиш от последното сигурно нещо в живота  - нейният дом, макар и за кратко. Дом, който вече  тежи, който вече не само не носи дивиденти, но

създава и ежедневен дискомфорт.

Дом, превърнал се в пасив.

Вторият случай е, когато дълго време обитаваме дадена сграда, без да влагаме средства за нейната поддръжка. Често срещан вариант при многофамилните жилищни кооперации, в които живеят N на брой семейства, с различни доходи, претенции и възможности. Всяко жилище в такава сграда рано или късно ще изисква основен ремонт, който често надхвърля половината от неговата стойност. Най-добрият вариант - продаваш и с малко допълнителни средства се нанасяш в по-ново, което обзавеждаш според променените вече стандарти в интериора. Лошият вариант, при който от сантимент не искаш да се разделиш с дома, в който си изгледал децата си и се заемаш с

належащият му ремонт,

изискващ повече средства дори от тези, които ще ти се наложи да доплатиш за да си купиш нов. И най-лошият от сценариите - продължаваш да живееш в своето над 20-годишно жилище и ежемесечно отделяш средства само за супер спешни ремонти, които няма как да подминеш. Едно такова жилище също става пасив, който непрекъснато изтръсква твоят джоб и дърпа семейния ти бюджет надолу.

Третият, често срещан случай е да приемеш работа в друг град и

да затвориш семейният си имот празен

за дълго време. Съществуват и хора, които от години живеят в чужбина, без дори да имат намерение някога да се завърнат в родината си, но продължават да държат апартаментите си в родния град. Както и да наречеш подобно поведение - търсене на сигурност, носталгия или просто прахосничество, резултатът е един и същ - това е един имот, който може да носи само пасиви. Дори и след годни да решиш да се върнеш в него, това вече няма да е жилището, което си оставил преди време.

За да се превърне в истински дом,

то ще се нуждае от много, много средства, вложени в ремонти.

И накрая нека се спрем на фазите, през които трябва да преминава едно жилище за да преценим доколко неговата покупка е наистина вечната инвестиция за нас. Когато човек е млад и живее сам, има нужда от малък и компактен дом. Когато се задоми и семейството нарасне на три-, четири- или петчленно, това малко жилище отеснява и трябва да се търсят варианти за пренасяне в по-голям дом. И накрая, когато децата се изнесат и започнат самостоятелен живот, човек има нужда най-много от две стаи, за да се чувства добре, и да може да ги поддържа.

Това са

три покупки на собствено жилище

в живота на един човек, които никой от нас не прави. Затова и толкова често собствените ни домове се превръщат в бреме и пасив за самите нас. Още повече, че поради много причини в живота си или не искаме, или не можем предварително да разпознаем възможностите и те често преминават покрай нас абсолютно незабелязани. А ние - какъвто и дом да притежаваме - малък или голям, нов или стар, лош или хубав, продължаваме да го смятаме за най-сигурната инвестиция в живота си и да сме спокойни, че все пак той е наш.  Какво от това, че не сме забелязали момента, в който той от горд актив, се е превърнал в създаващ ни безброй проблеми лош пасив.