Коментар: Пулев сам извървя пътя от "Младост" до битката за световната титла, но го принесоха в жертва

Мария Димитрова, "Стандарт"

Кубрат Пулев беше нокаутиран - това е вече факт от среднощните часове на съботния ден. Когато Кобрата, загърнат с халат, ушит специално за боя му с Кличко, се появи в 23,57 ч в "02 Арена" и в залата в Хамбург прозвуча българският химн, сърцето ми заби. Изпитах гордост, такава, каквото от години не ме е спохождала. Когато още в първия рунд нашето момче понесе тежките удари на стоманения човек, почувствах страх. Страх, че очакванията на цял един народ ще бъдат разбити на пух и прах за има-няма няколко секунди. Това, повярвайте ми, дава за дни напред храна на многобройните хейтъри. Когато в петия рунд боксьорът ни бе повален на земята, дойде ред на болката. Една такава - пронизваща. Всичко свърши! А трябваше ли Пулев да се изправи срещу украинеца само след 20 мача на професионалния ринг? Наистина ли беше узрял за такъв двубой? За мен той влезе в капана на алчните за пари мениджърски акули. Той е златната кокошка на "Зауерланд" и компанията се възползва от шанса да го хвърли между въжетата срещу обиграния Кличко.

През юли в интервю на "Стандарт" на въпрос смята ли, че този бой идва в най-подходящия за него момент,

Кобрата отговори: "Така е писано да се случи. А и нещата не зависят единствено от мен. Игрите са големи. Натискът също". Но се видя, че не трябваше мачът да бъде игран сега. Кобрата сам призна, че в срещата не му достигна опит. От "Зауерланд" отлично знаеха: Кличко е с инстинкт на убиец. Някак не мога да повярвам, че не са били подготвени за хищническите му номера. Хвърлиха българина в битка с Империята. И тя започна да раздава своите безпощадни юмруци още с договарянето на мача. През цялото време се губеше усещането, че Кобрата има безрезервната подкрепа на агентите си. Да си припомним, че от "Зауерланд" с месеци търсеха съперник на българина за официален мач. А за битката на живота му остана съмнението, че не са се бръкнали достатъчно в джоба, за да му осигурят най-класните спаринги. Не успяха да навият дори Поветкин да помогне, а той е част от отбора! Пулев сам извървя пътя си от квартал "Младост" до битката за световната титла. Премина през боксовото си училище и се превърна в спортно явление.

Смело прие лидерска роля. Тя му отива, защото има сърце. Предизвика еуфория. Накара нацията да тръпне и децата ни да изживеят мигове на спортна съпричастност, каквато не познават. Да усетят силата на спорта като феномен. Мачът бе тест за родолюбие, който нацията ни издържа. Светът видя това и ни завидя.

Цената я плати един човек - Кубрат Пулев.