Контейнерите – новитe дарителски пунктове във Варна
От доста време прави впечатление в центъра на Варна, че посред бял ден добре облечени хора надничат в контейнерите за смет и дори ровят вътре. Това вече се случва не в тъмните часове на деня, а напротив - по светло. Обичайна гледка напоследък е покрай кофите да минават цели семейства.
Като например на кръстовище на улица „Македония“ – между поне три изискани заведения от типа бар- ресторанти, майка и дъщеря се спират в неделя по обед. Самите те са облечени прилично, носят чисти непрозрачни чанти и ги пълнят с нещо. Разбира се с какво ги пълнят, точно когато започват да вадят от контейнера едно след друго блузи и якета.
Оказва се, че дрехите са били оставени там от други хора, минали преди тях. Прави впечатление, че никой не бърза да грабне нещо и да се скрие от погледите на минувачите, напротив. По-скоро настъпва внимателно наблюдение на оставените ценности, които даже не са изцапани. Сякаш са били оставени на щанд, а не в място за смет.
С наближаването на студените дни, почти на всеки контейнер се вижда оставена най-малко една връхна дреха. Тя обаче седи там спокойно известно време преди някой да си я вземе. Всъщност никой не бърза да я грабне, защото след нея се очаква да има и още такива. Така негласно едни хора се грижат за други. И то напълно безплатно.
Тайната на спокойното „пазаруване без пари“ се корени в тетиториалното разпределение. Системата на „купувачите“ е със строг разчет кой контейнер на кого се полага. Тъй като „новопостъпилите в клуба“ не знаят това, някои „често го отнасят“ със саморазправа от досегашните „собственици“. Но дори и тази тенденция е на път да изчезне и всеки да взема спокойно оставеното от друг, разказват наблюдатели от различни райони в града.
Засега контейнерите от място за смет се превръщат по-често в дарителски пунктове, отколкото в базар „танто за танто“, тъй като вземащите не оставят нищо след себе си.
„Тази практика съществува в западни и северни страни като Дания например“, разказват запознати. Там например до кофите можело спокойно да се открият айфони, перални, хладилници и мебели, освен дрехи. Не всички се спускали в надпревара да вземат нещо, защото ценни нови предмети били оставяни постоянно. Причината е, че по-богатите хора си купували нови модели техника и оставяли старата, почти неизползвана до кофите за смет, за да се възползва някой нуждаещ се.
Така практиката, характерна за държави с голям контраст в стандарта на живот при гражданите, навлиза вече и у нас. Докато преди време по кофите се виждаха само отделни предмети, сега явлението е станало масово.