Кошмарен репортаж на "Петел" от Варна: В дъжд, сняг и студ младата Таня живее и умира бавно на улицата!

Юлия Георгиева, фото Румен Сарандев

Жена на около 35 г. в окаяно състояние живее сред мокри дюшеци, напоени не само от неспиращия дъжд, но и от собствените й изпражнения на ул. „Топола“ във Варна. Бездомната се мести с постелята си по малките улички в района на Техникумите поне от 3-4 г. Преди около 15-ина години също е била бездомна, но тогава се е подвизавала в района на ВиК. „Още оттогава я знам. Таня преди години не беше в толкова лошо състояние. С нея поне можеше да се разговаря“, коментира продавачка в павилионче за вестници. „Ужасното е, че става все по-студено, състоянието на Таня се влошава и всяка сутрин и аз, и останалите хора от района, първо се спираме при нея да проверим дали все още е жива... знае ли човек, в този студ един ден тя просто няма да се събуди“, допълва жената. Безпокойствието й е напълно разбираемо, тъй като през годините многократно при бездомната са идвали представители на различни институции, за да я убедят, че ще й е по-добре, ако я приберат на сигурно и топло.

„Тези дни пак идваха полицаи и лекари от Бърза помощ да я попитат не иска ли помощ, не иска ли подслон. Но Таня дори не им даде да я пипнат, не позволи да я прегледат“, разказва жената.

Никой не е наясно точно каква е причината жената да изпадне в окаяното си състояние. Навремето е споделяла, че родителите й родом са от русенско село, но тя не искала да остава при тях, във Варна й харесвало много повече. „Намериха се добри хора, които с помощта на социални служители издириха родителите й и дори по едно време я пратиха при тях, но тя избяга и се върна към стария си начин на живот“, допълва жената. Преди около месец лекари от Бърза помощ успели да я приберат временно за лечение в една от варненските болници. Почистили я, нахранили я, стабилизирали я, тъй като тя почти не се храни, не защото няма какво, а защото не иска. След това Таня била настанена в общинския приют за бездомни хора, но само след ден избягала оттам. В приюта също са я срещали неколкократно. Миналата зима отново е била настанена там, с оглед минусовите температури, но един ден бездомната жена нахлузила първите джапанки, които й се изпречили пред очите и избягала въпреки студа и снега, за да се върне на улицата.

„Не искам да ходя при майка ми в Русе, не искам да ме прибират в приюта, добре съм си тук. Купи ми само едно кибритче“, казва Таня. Ако й предложите кафенце, ще го вземе, но ако й предложите храна, ще я остави до себе си и едва ли ще се сети за нея по-късно. Контактува с хората дотолкова, че да им каже, че иска стотинки. Дори когато моли да й купим кибрит, предлага да си плати с няколко монети за услугата. Наскоро при нея отишъл и шефът на приюта Димитър Енчев, който любезно се опитал да я убеди, че при него има място за нея, чисто легло, отделна баня с топла вода и храна. Тя обаче още щом чула за какво иде реч, се развикала. Същевременно нито шефът на приюта, нито полицията, нито лекарите или социалните самостоятелно могат без нейно съгласие да я приберат в социално заведение – такива са ни законите.

„Жената психически става с всеки изминал ден все по-зле. През повечето време е пияна. Рядко вика, не буйства, но не знае какво прави. Не веднъж се е събличала на улицата, била е и чисто гола“, разказват хората от района. И тъй като им е жал за нея, няма ден, в който някой нещо да не й даде. Сухи и чисти дрехи, завивки, храна, пари. „Много сме притеснени, тъй като на нея й се случват и доста неприятни неща. Тя има приятели бездомници, които й дават алкохол, но в замяна на... Имало е случаи да я набият. Децата от близкото училище пък я замерват с боклуци, подхвърлят й пиратки“, коментират още хората в района.

„Многократно сме се занимавали с тази жена, но ние насила няма как да я настаним някъде. Запрещение от прокурор могат да поискат родителите й, които обаче са в русенско село, адресната регистрация на жената също не е във Варна, а в Русе“, коментира шефът на социалната служба в града Адриана Григорова. Прокурорско нареждане за принудително лечение обаче могат да поискат хората от района. За целта те трябва да напишат молба до прокуратурата, като към нея се приложат сведения от страна на трима души, които да посочат обстоятелствата, които според тях представляват опасност за здравето и живота на Таня. Необходимо е в документите да се изясни нейната самоличност, конкретното място, на което се подвизава. А за да бъде жената изпратена в специализирано социално заведение, тя трябва да бъде освидетелствана, да й се направи ТЕЛК и едва тогава да й се търси място някъде из България. Въпросът е да се направи първата стъпка – да се потърси съдействието на прокуратурата.