Костадин Костадинов: Една седмица по-късно…

Костадин Костадинов, kostadin.eu

Имаше един брилянтен филм на ужасите, казваше се „28 дни по-късно“. В него ставаше дума за епидемия от бяс, която поразява Великобритания, и която превръща хората в полудели зверове. Главният герой се събужда в една болница 28 дни след началото на епидемията и вижда цялата страна опустошена и обезлюдена.

Нещо подобно се случва сега във варненският квартал „Победа“. Преди една седмица това беше един от най-тихите и приятни кътове за живеене в града, без шумни улици в него, с малко паркче в центъра и детски площадки. Всичко това до миналата седмица, когато в четвъртък кметът на общината започна предизборната акция по събарянето на тридесетина (макар че първоначално бяха обявени цели 58) незаконни цигански коптора в най-големият цигански квартал Максуда. След разрушаването им част от техните обитателите бяха заселени в едно от социалните общежития на града, намиращо се в жк „Победа“. До момента се твърди, че има настанени 191 циганина, а бройката вероятно ще нараства.

Как изглежда квартала една седмица по-късно? Децата от квартала се оплакват, че циганите ги заплашват и бият, собствениците на магазини се оплакват, че ги крадат, има вече разбити и ограбени мази, започва трупане на боклуци, край общежитието се въртят конски каруци, миризмата и мизерията се увеличават не с дни, а с часове, шумът е безобразен, майките с деца се страхуват дори да минават покрай общежитията, слепи момичета (наблизо се намира кооперация на слепите) са били опипвани на улицата… Само една седмица по-късно тихият и кротък квартал „Победа“ вече прилича на гето.

Междувременно циганите не могат да се оплачат. Живеят безплатно, хранят ги безплатно по три пъти на ден, една евангелистка църква вече ги е снабдила с дрехи, въобще очертава се да прекарат зимата на топло и приятно място, къде-къде по-добро от мръсните коптори, в които живееха до миналата седмица. Когато ги събаряха, общото учудване беше, че циганите не се били съпротивлявали много. Е, сега става ли ясно защо е било така? Вместо да получат глоби и актове за незаконното строителство, те получиха бонуси за него. Но няма как, изборите са само след два месеца и управляващите отчаяно се нуждаят от циганските гласове.

Само че безплатен обяд и безплатно жилище няма. Все някой плаща сметката. В този случай, както винаги, я плащаме ние, които плащаме данъци на държавата. Въпросът е докога? Докога ще търпим да се гаврят с нас и с нашите деца, докога ще търпим да ни унижават и да убиват нашата държава и градовете ни пред очите ни?

Хората от „Победа“ дадоха ултиматум на кмета на града до една седмица да е изгонил циганите от общежитиего. В противен случай заплашиха да го направят те самите. Кой обаче ще носи вина тогава, ако нещо подобно, недай боже, се случи, и има сблъсъци? Ние българите или обичащият циганите кмет на Варна?

Защото както я е подкарал, е на път да превърне Варна от морска столица в циганска столица…