Костадин Костадинов: Европа я чака съдбата на Римската империя

Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 година във Варна. Завършва магистратура по балканистика през 2002 година и по право през 2011 година. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2011 година издава филм и книга „Третата национална катастрофа" - за демографската криза в България. В момента е директор на Регионалния исторически музей в Добрич.

Г-н Костадинов, трябва ли българите и изобщо населението в останалите европейски страни да се страхува от огромната мигрантска вълна, заляла континента през последния месец? Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер тези дни заяви, че няма място за притеснение, защото самите европейци някога са били мигранти.

Либия е компрометирана държава от 2012 година, Ирак - от 10 години преди това, хаосът в Афганистан е дори от още по-отдавна. В Арабския свят тероризмът се настани трайно след Арабската пролет през 2011 година...

- Така наречената Арабска пролет...

Защо при това положение бежанската вълна залива Европа едва сега и толкова масово, а не още в началото на процесите на хаос, завладели голяма част от ислямския свят?

- За мен причината е другаде. От миналата година започна - да го наречем така - бунтът на Русия. Тогава тръгнаха събития, които промениха историческия цикъл, започнал през 1990 година с краха на съветската система и разрушаването на двуполюсния модел. Тези събития за някои може да изглеждат изолирани, нямащи нищо общо едни с други, но в крайна сметка доведоха до това държавата, която бе лидер на еднополюсния свят след 1990 година - САЩ, да предприеме мерки, за да защити статута си. На първо място поставям смяната на властта в Украйна и присъединяването на Крим към Русия. Така се стигна до момента, в който голяма част от европейските десноконсервативни сили видяха своя шанс да отхвърлят статуквото, наложено от еднополюсния свят, и нескрито да изразят симпатиите си към Русия.

Но как това е свързано с бежанската вълна?

- Ами как можеш да смачкаш Европа по друг начин? Като икономически проект ЕС работи много добре - превърна се в най-голямата световна икономика, по-голяма от САЩ и от Китай. Но в политически план Европа е джудже. Опитите ЕС да се превърне в нещо повече от хлабава конфедерация се провалиха. Така много политически сили в отделните държави, дори такива, които са на власт, започнаха политика на възстановяване на суверенитета си. Единственият начин да се съкрушат тези опити беше да се дестабилизира Европа. Как може това да се случи - чрез съсипване на общата й валута. Тези опити засега не успяват. Затова в момента е в действие вторият начин - чрез бежанската вълна. Друг е въпросът, че съвършено неточно всички наричат тези хора бежанци. Бежанец, по смисъла на международното право, е този, който напуска зона на военни действия и отива в съседна държава. Тоест сирийците са бежанци в Турция, Ливан, Йордания, Израел и Ирак. Във всички останали страни те са вече имигранти - незаконни имигранти или нелегални имигранти.

Но ако не разглеждаме бежанската вълна като режисирана, не ви ли се струва, че, от една страна, хем се наблюдава възраждане на исляма чрез различните ислямски партии, които завзеха властта в повечето мюсюлмански страни, и чрез терористичните радикални ислямски организации, които се нароиха и всяват страх навсякъде, хем, от друга - като че ли има пък криза в исляма, след като тези потоци мюсюлмани търсят убежище не в ислямски страни, а тъкмо в християнска Европа, и то в сърцето на така наречения кръстоносен свят?

- Няма криза в исляма. Абсурд! Тези потоци са добре режисирани и това е видно. А и няма понятие като „радикален ислям", защото ислямът по принцип е радикална религия. Но нека малко се отклоня от въпроса. Много често се говори за ислямски държави. А аз досега не съм чул някой да говори за християнски държави. Ние превърнахме страните си в срамуващи се от собствената си религия. Някъде да сте прочели израза „християнска Европа"? Напротив! И пак към въпроса - да, те отиват точно в християнски държави, защото са смятани за лесни. Както виждате, те не искат да отидат където и да е в Европа, да кажем в България, а на конкретни места, където знаят, че ще бъдат приети с лекота, ще бъдат хранени безплатно, ще бъдат лекувани безплатно, ще могат да се закачат лесно за социалната им система. Тоест искат да отидат там, където има едни глупави хора, които ще им дават пари. И не само това - глупавите хора дори правят митинги, на които обявяват, че искат бежанците. Без да осъзнават, че тази огромна маса, веднъж съединила се с другите мюсюлмански общности в Европа, които са пристигнали на континента преди нея, в един момент ще стане прекалено голяма и силна и ще започне да диктува условията си.

Можете ли като историк да разясните защо е толкова голяма разликата в отношението към тези мигрантски потоци в Северна Европа и в южните страни от континента? Докато в Германия, в Швеция са приети изключително топло и радушно, в Унгария, дори в България към тях се отнасят с неохота, направо враждебно - и политиците, и населението.

- По-скоро делението е на Западна и Източна Европа. Причината е, че в държавите от Западна Европа дълго време беше внушавано на населението, че има историческа вина за Втората световна война, особено в Германия.

Е, Швеция едва ли има някаква вина за Втората световна война...

- Швеция няма никаква вина, но там има наложен един мултикултурен модел, който на практика обезличава собственото шведско население. И този модел бе наложен от управляващите там вече повече от 40 години социалисти и социалдемократи. Те превърнаха страната в социална държава, тотално либерална и изцяло отворена към всички. Така тя се напълни с имигранти и в момента е втората след Германия най-желана страна от тези т. нар. бежанци. Иначе дори в самата Германия има разлика в отношението към мигрантите в източната и в западната й част. Източногерманците не желаят имигранти. Неслучайно именно там бе основано движението ПЕГИДА, чиято основна програма е насочена срещу нелегалната имиграция. А що се отнася до Унгария, като лидер на страните, които не искат бежанци на своя територия, то тя изживява в момента своя консервативен ренесанс. Нейният лидер Виктор Орбан, който е един от най-впечатляващите съвременни политически водачи в света, не се притеснява да казва това, което мисли. И при това си служи с правилата, които ЕС е приел. Той казва - Унгария е в Шенген. Шенгенските договори ни задължават да охраняваме външните граници и да не пускаме през тях нелегално преминаващи, а вие в Брюксел ни притискате да нарушаваме тези правила и да пропускаме целия мигрантски поток. Има и още нещо - държавите от Източна Европа имат историческа памет и знаят какви беди е донесъл ислямът, дошъл тук като окупатор и нашественик. В България например паметта е петвековна. На Запад не са имали вземане-даване с исляма толкова много.

Не са имали, при положение че основните им имигрантски общности са точно мюсюлмански?

- Точно така, но това са хора, дошли там с протегната ръка за помощ. А не като завоеватели. От всички западноевропейски страни единствено Испания има опит с исляма, защото част от нейните кралства някога са били поробени от Арабския халифат - този седемвековен период се нарича реконкиста. Затова и сега Испания е една от страните, които най-активно се съпротивляват на тази мигрантска вълна. И обратно - във Франция, която няма опит с исляма, мюсюлманите вече като количество са най-много от всяка друга страна в Европа. Втора е Германия, а трета по абсолютно количество мюсюлмани се нарежда Великобритания.

Има ли място за паралел между бежанската вълна към Европа сега и нашествията на варварските племена някога в Римската империя, които в крайна сметка я и довършват? Възможно ли е ЕС да последва съдбата й?

В Европейската цивилизация има три периода, в които тя се е сблъскала с друга цивилизация на свой собствен терен. Първият е разпадът на Римската империя, която е ударена от Изток - от хуните, които нямат нищо общо с европейската цивилизация. Римската империя е била нападана и от други варварски племена като готите, но те са също чеда на Европа, докато хуните не са. Германските варварски племена водят седемвековна война с Римската империя, но тя не е изтребителна. Това е било война, в която и едните, и другите са опитвали по малко от чуждия опит и са прониквали взаимно в културите си. Дори в един момент думата „германик" става нарицателно за храбри мъже в Римската империя и има императори, които носят това име като второ или трето. Хуните обаче са тези, които влизат почти до сърцето на европейския континент, достигат почти до брега на Атлантика и унищожават и размазват почти напълно Римската империя. Западната й част пада. Източната оцелява, но в една дълга вегетация. Вторият период е, когато се сблъсква с исляма. Ислямът се опитва да навлезе в Европа, обхващайки я като клещи през западния лъч - Гибралтар и Иберийския полуостров, и източно през Константинопол. В единия случай успява отчасти, завземайки Пиренеите, където се задържа 7 века. В другия не успява, но така или иначе има момент, в който през XVII в. достига дори до стените на Виена - през 1683 г. е голямата обсада. В крайна сметка европейската цивилизация преодолява това. Но тези народи, които са имали вземане-даване с исляма, много добре знаят за какво става въпрос. Става въпрос за война на изтребление. Ако някой се чуди какво се е случвало на нашите предци преди примерно 7-8 века, нека изгледа клиповете какво правят ислямистите в Палмира, в Мосул. Ето това се е случвало. Рязане на глави, унищожаване на църкви, унищожаване на исторически паметници и деградиране на човека, превръщайки го в подчинен на една тоталитарна идеология, каквато е ислямът. Третият период е в момента. За мен това, което се случва в момента, е начало на нов световен цикъл, подобен на нападението на японците над Китай през 1933 година. Тогава има цяла серия от военни конфликти, на които сега им казват „хибридни войни", продължили 6 години, преди целият свят да започне да се тресе във Втората световна война. Когато хората започват да свикват с войната, те вече не я възприемат като нещо извънредно. Когато сега свикнем с тези гледки на тълпи, прекосяващи границите, на хора, крещящи „Аллах акбар", вече не го смятаме за нещо ненормално. Ако събитията продължават в същия ход, Европейския съюз го чака съдбата на Римската империя.