Кой даде имената на Варна?

В края на 70-те години на XX-ти век К. Влахов направи едно интересно изказване. Нашия учен изрази мнение, че Одесос - древното име на Варна може да се тълкува като воден, град до вода, град заливан от вода и предложи първоначална форма Водесос. Понеже черноморския ни град наистина е претърпявал сериозни наводнения, то в названието Водесос–воден има логика. Езикоеведът В. Георгиев се съгласи, че селищното название Одесос може да е имало стара форма Водесос. Уповавайки се на българската етимология на древния град, Влахов изяви предположение, че дедите ни трябва да се живели в земите на юг от река Дунав още през І-во хилядолетие преди Христа. На това твърдение Георгиев се противопостави с аргумента, че един топоним не може да докара предците ни на Балканите дълги векове по-рано от 681 г.

В случай, че наистина се касаеше само за едно име Георгиев би бил прав, но реалността показва, че в Античността, на юг от река Дунав са съществували не едно, а много селища с имена, тълкуваеми на български език. Не само броя на тракйските топоними с български имена е голям, но и доста от тях притежават същата етимология като Одесос - Варна. Прокопий Цезарийски съобщава за построения на брега на Дунава град Одисус (Aedificus, IV-xi-20), връзката с Одесос-Варна е очебийна. Топоним с елемент одесос, удесос (вода) е и древния Салмудесос (град на солените води, селището е на брега на Черно Море). Като сроден може да се посочи документираният през V -ти век преди Христа град Едеса. Това е старата столица на Македония. Тъй както Одесос (Водесос) може да се свърже с нашите думи вода, ода, одъ, уда, така и Едеса (Ведеса) може да се свърже с фригийската дума веду-вода*. В земите на Азиатска Мизия има град Едонис, Плиний Стари го споменава в “Естествена История” V-xxxii-123. Друго сродно тракийско име на Одесос е споменатата от Прокопий крепост Водас (Aedificus– IV-xi-20). Тя, подобно на Одесос, се намира в близост до вода, по точно на брега на река Дунав.

Данните показват, че между VI-ти век преди Христа и VI-ти век след Христа са регистрирани няколко тракийски селища, чийто имена са обясними с помощта на българския език и притежават значение воден, град до вода, град заливан от вода. Това са Одесос (Варна), Салмудесос, построените на Дунава Одесус и Водас, разположения в Мизия Едонис и намиращата се в Южните Балкани Едеса. Всъщност новото име на Едеса (Ведеса) е ...Воден. Ще добавим и това, че Херодот споменава за тракийския етноним едони (ведони) имащ значение водни, живеещи до води.

През Средновековието названието Одесос вече не се използва, налага се едно ново и познато до днес название – Варна. Правени са доста опити за тълкуването на това име. Едни го свързват с думата врана, а други смятат, че Варна идва от предполагаема аварска дума вар – град...Никой обаче не е потърсил връзка с древните тракийски топоними и най-вече селища разположени до воден басейн. Такива има, като пример може да се даде Вариана, тя е спомената в Антониновия пътеводител като град на река Дунав. Друг тракийски град намиращ се на бряг на река е Вайрос, Клавдий Птолемей го локализира по устието на Вардар.

Частицата ВАР във Варна има древното значение, вода, вир. Макар названието Варна да се появява едва през VIII-ми век името е тракийско. Всъщност няма и как да е иначе защото българския е само развита форма на езика на най-древните обитатели на нашите земи. Да не забравяме, че Вайрос е споменат през ІІ-ри век, а Вариана през ІІІ-ти. В земите на тракийските роднини скитите Херодот разполага река Оарос, което си е гръцкото предаване на Варос.

Както Одесос, така и Варна означават – селище до вода. Частицата на във Варна служи за образуване на прилагателно, ето и пример сила-силна, слава-славна...Тук обаче възниква въпроса – защо Одесос се превръща във Варна, нали и двете имена са тракийски? Познавайки историята на града не е трудно да се разбере причината. Първоначално Одесос е било малко тракийски селище на брега на Черно Море. С установяването на гръцка колония то постепенно се превръща в голямо търговско средище. При падането на Тракия под римска власт големите градове са обитавани предимно от гръцки и римски колонисти, траките остават най-вече по селата. Макар името Одесос да е било разбираемо за траките, те са го свързвали винаги с римските окупатори. Има и друго, между І-ви и ІV-ти век римляните преселват от земите на Дакия стотици хиляди траки на юг от Дунава. По този начин доминиращия диалект в земите около Варна се променя. Тракийското население в Ранното Средновековие е предпочитало да даде ново име на обитавания от чужденци ( до VIII-ми век ) Одесос. Така се заражда името Варна. Както вече бе посочено, подобни на него се срещат в Тракия половин хилядолетие по-рано. Това са Вариана и Вайрос...

Интересен факт е това, че град с име Варна има също в Италия и Швеция. А пък в Древна Британия, на местата където са били стационирани траки срещаме селища като Дева и Вара. През ІІ-ри век Плиний пише за река Вар в Галия, но на келтски няма обяснение за нейното име. Галския език е П-келтски, там думите за река, вода, течение са съответно авон, хлану, иска, дур.

На този момент е трудно да се определи дали италианската и шведска Варна не са само местни топоними, които по случайност приличат на нашия. От друга страна имената на британския град Вара и галската река Вар определено са дадени от траки. В земите на келтите върху епиграфски паметници са изписани лични имена като Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус. Те отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Това не е случайност, тъй както не са случайност и древните галски топоними Булгариакум, Блато Булгиум, Вента Белгарум...Край Вента Белгарум са намирани монети със знака IYI.

*обяснението на фригийската дума веду-вода не е трудно. Вода означава - това, което се движи. Вода е свързана с водя, вода (диал.форма), т.е движа, а веду с диал. блг. дума веда -водя, движа. /"ПЕТЕЛ"

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!