Кой свали Тодор Живков? БКП или опозицията

25 години след 10 ноември 1989 г. в мемоари, анализи и коментари отново се завихри въпросът: какво точно се случи на този ден и кой има най-голяма заслуга за свалянето на Тодор Живков от власт. Дали защото е по-обтекаем от въпросите защо се провали преходът в страната и защо народът живее все по-трудно?!

В най-новата си книга "Митове и легенди за прехода" д-р Желю Желев пише, че след митинга на 14 декември 1989 народът разбрал, че тоталитарната диктатура не се сваля с пленум на тоталитарната комунистическа партия, която цели 45 години е изграждала тази диктатура, а с усилията, енергията и волята на хората, пише "24 часа". 

" Затова самият живот показваше, че най-подходящите форми за борба с тоталитарните комунистически диктатури са независимите граждански организации от политически, екологически, правозащитен и синдикален характер. Те, обединявайки се, създадоха демократичната антикомунистическа опозиция в България. Тази опозиция обаче се изграждаше цели две години преди падането на Живков...", пише д-р Желев.

В своя анализ "10 мита за 10 ноември" във в. "24 часа" Валери Найденов обаче твърди обратното: "Дисидентите, които по-късно създадоха СДС, победили комунизма и свалили Тодор Живков? Това поне личи от мемоарите им.

Истината е, че и с тях, и без тях - никаква разлика Движещата сила на всички промени и тогава, и до ден днешен е соцелитът. И това не е конспирация, това е обективната действителност..."

Според мен на 10 ноември 1989 г. бе извършен вътрешнопартиен преврат по неписан, но отработен през годините комунистически сценарий. Нито един вожд в СССР и в България от Ленин насам не е избран открито на конгрес, както повелява партийният устав. Всичките до 1989 г. идват на власт след заговор на няколко високопоставени ръководители, които опичат предварително работата и свалят на таен пленум дотогавашния вожд, понякога дори без да го канят на заседанието. Както например е било с Вълко Червенков.

А кой свали Живков? 
Няколко членове на Политбюро начело с Петър Младенов, със сериозната подкрепа на СССР и на международното положение.

Вярно е, че през 1988 г. в България започват да се създават опозиционни организации, клубове и комитети. Това, разбира се, сериозно притеснява комунистическата власт и тя реагира с обичайните си прийоми - заплахи, арести, изключване от БКП. МВР и ДС са вдигнати на крак, следят изкъсо всичко и се опитват да възпрат процесите.

Но зараждащата се опозиция няма (почти) никаква възможност да влияе върху вътрешнопартийните процеси и междуличностните борби в Политбюро. Ако прочетете стенограмите от заседанията на членовете му по повод изяви на опозицията, ще видите, че те са единни в отношението си срещу нея и нейните лидери.

А тяхното най-сериозно оръжие са микрофоните на радио "Свободна Европа" и декларациите и апелите, с които излизат публично по наболели въпроси, като преименуването на българските турци например.

Ето как хронологично се развиват събитията в България през 1988 и 1989 г. до свалянето на Тодор Живков.

На 16 януари Илия Минев, лежал 33 години в българските арести и затвори, създава първата опозиционна организация. В родния си град Септември той учредява Независимо дружество за защита правата на човека.

Минев и още няколко човека от организаторите са арестувани. Впоследствие той не е приет в сформираната официална опозиция, остава в изолация и изпада в пълно забвение до смъртта си на 6 януари 2000 г.

На 8 март в Дома на киното след прожекцията на документалния филм на Юри Жиров "Дишай" е учреден Обществен комитет за екологична защита на Русе, известен като Русенския комитет. За негов председател е избран писателят Георги Мишев. Голяма част от учредителите са членове на БКП. Властта реагира остро, привика на разговор най-известните участници в него, някои са изключени от партията. Така комитетът е блокиран и почти няма възможност за действие.

В неделния ден на 30 април 1988 г. Петър Младенов гостува на Луканов в къщата му в с. Мала църква, Самоковско. Двамата отиват за гъби и в гората за първи път обсъждат въпроса за свалянето на Живков от власт. Двамата умуват как да привлекат на своя страна повечето от членовете на Политбюро, наясно са, че битката ще се води там.

На 3 ноември 1988 г. по инициатива на д-р Желю Желев в аудитория 65-а на Софийския университет е създаден Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Има предложение клубът да се нарича "Михаил Горбачов", но идеята е отхвърлена.

Първи председател на новата гражданска опозиционна организаци е Мария Бойкикева. Записват се над 120 души, членове на клуба са и двама академици, шестима професори и много известни личности от университета и художественотворческата интелигенция. 
Властта арестува изявени дисиденти.

На 25 декември 1988 г. Любомир Собаджиев учредява "Комитет 272", чрез който се обявява в защита на осъдените по политически причини, включително и на български турци по време на възродителния процес. През октомври 1989 г. Собаджиев създава и оглавява Движение за гражданска инициатива (ДГИ). След смъртта му през 2002 г. той ще бъде наречен Дон Кихот на гражданското движение в България.

Навръх рождения си ден - 8 февруари 1989 г., 34-годишният старозагорец Константин Тренчев, асистент в катедра "Обща и клинична патология" във ВМИ - Стара Загора, основава Конфедерацията на труда "Подкрепа".

Според д-р Желев "Подкрепа" играе "изключително важна роля за разгръщането на "нежната революция" в началото на прехода". Д-р Тренчев продължава и да оглавява синдиката.

Само ден по-късно - на 9 февруари 1989 г., във Велико Търново бившият атомен физик Христофор Петров Събев, вече облякъл расото на йеромонах, прави Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. По-късно отец Събев създаде и християнския съюз "Спасение" и стана известен с нощните бдения със запалени свещи на централния софийски площад, който се казваше "9 септември".

През 1990 г. Фори Светулката, както всички го наричаха, участва в работата на Кръглата маса, беше и депутат в 36-ото народно събрание. През 1995 г. замина за американския щат Юта, но от време на време се връща и в родния си Габрово.

На 11 април 1989 г. в дома на актьора Петър Слабаков е учредено Независимо сдружение "Екогласност" - неправителствена екологична организация, която 
играе много активна роля през есента на 1989 г.

През лятото на 1989 г. земеделците от забранения през 1947 г. БЗНС "Никола Петков" Димитър Баталов и Васил Гьорев създават Съюз на незаконно репресираните след 1945 г.
Емил Кошлуков през есента на 1989 г. основава Независимото студентско дружество и става негов председател. Дружеството прераства във Федерация на независимите студентски дружества.

Мирното шествие на 3 ноември 1989 г. и внасянето на подписката против хидропроекта "Рила-Места" е най-сериозната акция на опозицията преди 10 ноември.