Кой уби Лора Палмър?
25 години след идеята за "Туин Пийкс" Дейвид Линч пусна специално издание на култовия сериал
Бяха години, в които въпросът "кой" имаше ясен и точен адресат - "Кой уби Лора Палмър?". "Туин Пийкс" навърши 25. Сагата започва от момента, в който Дейвид Линч и Марк Фрост се събират и решават да направят сериала. Неотдавна режисьорът и останалите замесени в една от най-завладяващите истории на 90-те разбудиха духовете, пускайки специално издание на всички епизоди, допълнени с неизлъчени сцени и алтернативни завършеци. Мрачната поредица - за разлика от много други - запази култовия си престиж във времето и се превърна в класика, помнена от всички. Рецептата на Линч се оказа успешна - той забърка уникална смес от сапунена опера, крими сюжет, хорър и брутален сюрреалистичен финал с танцуващо джаз джудже на фона на червени завеси. Фамозният кинаджия не се посвени да наруши всички правила в жанра - остави много неща недообяснени, реши, че е по-добре интригите да се развиват във фантазията на зрителите... И най-скандалното: приключи без хепиенд, с хилещия се пред огледалото агент Купър, видял в отражението си лицето на демона Боб.
"Не исках да правя така, че "Туин Пийкс" да е реалистичен. Това е мистичен град. Място, в което искаш да бъдеш в 22 часа през нощта и просто да се разхождаш наоколо и да си говориш с хората. Хареса ми идеята да убием мистериозно най-красивото момиче в гимназията. И това да е тайна, по следите на която да потекат сюжет и герои", разказва Линч. "Обичам света на "Туин Пийкс". Има своите правила, настроение, неповторима атмосфера. Това не беше сериал, който измислих по обичайния начин. Друго е: влизаш в свят, в който си влюбен и не познаваш. Той идва при теб и започва да ти шепне тайните си. Героите, обратите, събитията - нямаше нужда да се напрягам. Те просто сами се случиха", спомня си още култовият режисьор.
"Убийството на Лора Палмър беше център на историята - нещо, около което останалите елементи се подреждаха като планетите около слънцето. Първоначално мислехме да направим така, че убийството никога да не бъде разрешено", разкрива още Линч. А след като решили, че все пак убиецът ще е бащата на Лора, взел да губи интерес към творението си. "Истината е, че нямаше как все пак да не разрешим убийството - такива са правилата на телевизията. Но ми се искаше тази смърт просто да се носи в мистерия до самия край и да остане неразгадана", откровен е създателят на поредицата.
Продуцентът и съавтор на историята Марк Фрост пък разказва, че с Дейвид направили карта на града. Първо, разбира се, нарисували тялото на Лора във водите на езерото. После измислили и всичко останало. В началото Линч изхвърля няколко поредни вече написани сценария и Фрост е разочарован. Докато една вечер режисьорът не му звъни по телефона. "Марк. Открих демон в стаята на агент Купър", казва му Линч.
Какво щеше да се случи?
Историята завърши с края на втори сезон, в който агент Купър разбива главата си в огледалото, вижда Боб в него и започна параноично да пита: "Как е Ани? Как е Ани? Как е Ани"? Нито Линч, нито Марк Фрост обаче са мислили да приключат тук. Първоначалният план е бил "Туин Пийкс" да има три сезона, а вселяването на Боб в агент Купър да е възлов момент, но не и финал. Сценарият е трябвало да посвети последните епизоди на вътрешната борба между агента и демона в него - и в крайна сметка детективът все пак да се освободи от врага си и да го унищожи. По план третият сезон е щял да изобилства от епизоди, сходни с последните два от втория, в които всичко се развива във фантазиите и кошмарите на Купър.
Бадаламенти написа вечната музика
Беше истинско предизвикателство драгият български зрител да запомни името на композитора, но пък заучаването му с години носеше почти детинско удоволствие от произнасянето му. Анджело Бадаламенти създаде един от най-магнетичните саундтракове, чиято мелодия се разпознава още от първия тон. "Когато Дейвид Линч ме помоли да напиша музиката и разбрах каква е историята, си помислих, че ще е пълен провал. Изглеждаше като сюжет, който никога няма да има ефект сред зрителите", спомня си 25 години по-късно Бадаламенти. Освен всичко Линч му дал малко особняшка препоръка: "Напиши нещо, което няма начало и край. Нека да е просто излята, непрекъсната красота". После режисьорът пък му написал текст, който няма нито рима, нито особена идея или акцент, за който Анджело да се хване. Композиторът обаче все пак пристъпва с увереност към задачата.
Когато написал прочутата мелодия и я пуснал на Линч, резултатът бил страхотен. "Дейвид сложи слушалките. В началото се усмихна. И с всяка следваща секунда усмивката му започна да се разширява все повече и повече", спомня си Бадаламенти.
Мерилин Монро е прототип на жертвата
"Град, в който всеки познава всеки и нищо не е такова, каквото изглежда". Това е изречението, върху което Дейвид Линч и Марк Фрост стисват ръцете си, преди да започнат работа. Малко преди "Туин Пийкс" двамата планират биографичен филм за Мерилин Монро, който е щял да носи заглавието "Богиня". Проектът обаче се проваля - не успяват да уредят правилата. Двамата решават да изберат за актриса жена, която или прилича, или поне има аурата на най-известната блондинка.
Деветка в IMDB
Историята с убийството в малкото градче е и една от най-харесваните в сайта IMDB, който общо взето показва най-добре световната картинка в киното и телевизията. "Туин Пийкс" достигна оценка 9 (от 10 максимални) и влезе в престижната двайсеторка на най-добрите телевизионни поредици в историята. Пред него са единствено утвърдени хитове като "Breaking Bad", "Семейство Сопрано", "Игра на тронове".
Тъжна раздяла
Ако зрителите на страхотния сериал изпитват носталгия по 90-те и мистерията с убийството на Лора Палмър, то самият Дейвид Линч наскоро обяви, че понякога се разплаквал, като си спомнял за енергията, вложена в продукцията.
"Започнах "Туин Пийкс" в един от най-трудните моменти в моя живот. Бях се разделил с приятелката ми Изабела Роселини. Ходех като някакъв тъмен облак, не бях добре. Когато ми хрумна идеята за филма, изведнъж всичко се оправи. Любовта ми към Изабела се отмести встрани и вместо това се влюбих в героите. Съвсем убедено твърдя, че бях влюбен в Лора Палмър. Тя беше новата ми жена", спомня си 25 години по-късно Линч. Той зарадва феновете, когато на въпроса дали би се върнал отново в света на "Туин Пийкс", отговори: "Никога не казвай никога". Въпреки имиджа си на един от най-елитарните режисьори, Дейвид твърди, че едно от големите му вдъхновения за сериала е съвсем посредствен жанр - сапунената опера. "Качествена ли е, тя черпи енергия директно от живота. Развива се бавно и методично, позволява ти да влизаш все по-навътре във всеки образ. Чувал съм, че според критиката "Туин Пийкс" пародира този жанр, но това не е вярно. Аз го използвах сериозно, харесва ми", казва още Линч.
Кайл Маклоклън: Беше свят на мрака
"Ужасно обичах ролята на агент Купър. И всички трансформации, през които преминаваше. Дейвид Линч създаде атмосфера, която никой друг не е правил - свят, погълнат от мрак, който щеше да избухне в огън. Той е много сетивен режисьор, изключително поетичен, като бард на тъмното", казва Кайл Маклоклън, който играеше главната роля в сериала. Линч го избира, след като Кайл е направил една от най-запомнящите си роли в психарския "Blue velvet".
Вдъхнови ресторанти
През 2005-а в Далас в Щатите се появи и верига ресторанти, носеща името "Туин Пийкс". Идеята им е да създадат атмосферата от филма: на тихо, скромно място, с мистериозно провинциален привкус, в който уж всичко е ясно, но и всичко може да се случи. Веригата залага на секси сервитьорки със съвсем оскъдно облекло, без обаче да се търси какъвто и да било стриптийз нюанс: просто къси панталони и срязани до средата ризи.
Психопатът Боб
Името Боб всяваше ужас във всеки, който е бил дете, когато сериалът вървеше по телевизиите. Линч е майстор в създаването на психопатски образи и вероятно Боб е неговият венец. Ролята му играеше Франк Силва, а визията бе просто потресаваща: дълга, изпълнена с бели косми коса, жестоко лице, още по-жестока усмивка и излъчване на сериен убиец от най-висш ранг. Боб се появяваше внезапно, дебнеше зад дивана, камерата показваше лицето му изведнъж и без предупреждение, а ръцете му винаги бяха оцапани в кръв. Злият демон се вселяваше в най-обикновени хора и здраво ги побъркваше, докато не извършат убийства, изнасилвания и прочие ужасни работи. Интересното е, че Франк Силва първоначално е бил определен за съвсем малка роля - появява се за няколко секунди в сън на Сара Палмър. Линч обаче усеща, че това е неговият човек и би подложил на изпитание кошмарите на зрителите най-вече чрез лицето му. Тогава режисьорът заложил някои промени във сценария и дал на Франк Силва демоничната роля. Появите му във филма бяха общо за не повече от 3 минути, но всяка секунда с него се врязваше в съзнанието и се помнеше с години. А заслугата именно той да изиграе Боб се дължи и на друг участник в сериала, който също трябвало да заснеме съвсем малка роля. Той отишъл до Линч и му казал: "Много ме е страх от онзи с дългата коса там. Наистина е адски страшен". Дейвид се вгледал в актьора и също го хванало шубето: достатъчна причина, за да му отреди една от най-култовите роли на злодей в телевизията.
standartnews.com
